Решение № 15111 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15578/2010 г.

Решение № 15111 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15578/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Хасково срещу решение № 411 от 1.11.2010 г. по адм. д. № 398/2010 г. на Административен съд - Хасково. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Про Кредит Банк (България)" АД, оспорва касационната жалба. По подробно развити в писмено становище съображения за правилност на обжалваното решение моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. След като извърши служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил писмо изх. № 1362/8.07.2009 г. на директора на ОПУ - Хасково, с което "Про Кредит Банк (България)" АД е задължена да измести на разстояние минимум 3.00 метра от ръба на настилката и изгради (постави) стоманена предпазна ограда (СПО) с дължина 13,00 м за обезопасяване на експлоатираните от дружеството рекламни съоръжения (РС), находящи се: 1. в обхвата на път I-8, км 284 + 150, дясно, отстоящо на 2.5 метра от ръба на настилката; 2. в обхвата на път I-5, км 280 + 600, ляво, отстоящо на 3.00 метра от ръба на настилката; 3. в обхвата на път I-5, км 300 + 340,ляво, отстоящо на 2.30 м от ръба на настилката. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като обективира властническо волеизявление, с което в тежест на жалбоподателката се вменяват задължения във връзка с осъществяваната от нея дейност по експлоатация на РС, свързани с обезопасяването му. Счел е, че съдържащото се в писмото разпореждане за изместване на РС и за монтиране на СПО е утежняващ административен акт, поради което жалбоподателя има правен интерес от обжалването му. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че директорът на ОПУ - Хасково разполага с материална компетентност да издаде обжалвания административен акт, като правомощията му в тази насока произтичат от разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и нейната администрация (отм., наричан по-долу "Правилника"). След анализ на приложимата материалноправна уредба на Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (Наредбата, приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62/13.07.2001 г.) съдът е навел извод, че изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 ДР от ЗП, като правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя. Посочил е, че съгласно чл. 13 - чл. 17 от Наредбата разрешителният режим включва издаването на две разрешения - за изграждане на РС и такова за неговата експлоатация. С оглед съдържанието на представените по делото разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане (разрешение № 1219/4.08.2005 г.) и експлоатация на РС (разрешение № 1404 от 27.09.2005 г., № 1405 от 27.09.2005 г. и № 360 от 30.01.2007 г.) които определят условията, задълженията и отговорността на титуляра на разрешението в процеса на упражняване на учреденото му право, съдът е приел, че в същите не се съдържа задължение, в случай на необходимост, да бъдат премествани РС и да бъде изградена СПО. При тези данни според съда в случая са били спазени всички изисквания за поставяне на РС, като жалбоподателят е изпълнил материалноправните изисквания на чл. 14 и чл. 15 от Наредбата. В тази връзка съдът е счел, че допълнително въведеното с обжалваното разпореждане задължение за преместване на РС на отстояние 3.00 метра от ръба на настилката и за изграждане на СПО не е нормативно установено. Приел е, че фактическите основания за издаване на обжалваното писмо, които обосновават разпореденото задължение за преместване на РС и за изграждане на СПО, не намират основание в закона и не се съдържат в изискванията на разрешенията за изграждане и експлоатация на РС, издадени в полза на жалбоподателя. Счел е, че обжалваният административен акт не съдържа правно основание за издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По тези съображения решаващият съд е приел за незаконосъобразно волеизявлението на директора на ОПУ - Хасково, с което в тежест на жалбоподателката се вменяват допълнителни задължения без правно основание за това. Обжалваното решение е допустимо. Решението е неправилно, в частта с която се отменя писмото на директора на ОПУ"Хасково" по отношение на създаденото за "Про Кредит Банк (България)" АД задължение да измести РС, находящо се в обхвата на път I-8, км 284 + 150, дясно, отстоящо на 2.5 метра от ръба на настилката и РС, находящо се в обхвата на път I-5, км 300 + 340, ляво, отстоящо на 2.30 м от ръба на настилката, на минимум 3.00 метра от ръба на настилката. Административният съд е приел, че писмото, предмет на спора, съдържа властническо волеизявление, което възлага конкретно задължение на физическо лице, титуляр на разрешенията за изграждане и експлоатация на РС, да извърши за своя сметка и в определен срок изместване на РС и монтаж на СПО за обезопасяване на мястото около изграденото РС. Няма спор, че директорите на областните пътни управления в качеството си на ръководители на специализираните звена на Националната агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет, се явяват административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 35, ал. 2 от Правилника (отм., понастоящем цитираната материя се урежда от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., като Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет е преобразувана в Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството със ЗИД ЗП, обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.2009 г.). Така направеното от директора на ОПУ - Хасково предписание има характера на превантивна принудителна административна мярка. Разпореждането съдържа предупреждение, че при неизпълнението му в указания срок администрацията ще предприеме действия по демонтиране на поставените РС, разходите за което са за сметка на заинтересованото лице. Следователно, атакуваното волеизявление представлява самостоятелен административен акт, пораждащ пряко и непосредствено правни последици за адресата му. Съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП (респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата) разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях и при неплащане на дължимите такси. Видно от съдържанието на акта и преписката, свързана с издаването му, спорното административно правоотношение има самостоятелно битие и подлежи на съдебен контрол. С обжалваното писмо директорът на ОПУ - Хасково е издал властническо разпореждане в тежест на "Прокредит Банк (България) "АД, с което пряко се засяга правната сфера на дружеството. В този смисъл решаващият съд законосъобразно е приел по същество, че е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК от категорията на утежняващите, тъй като с него се създават задължения за адресата му, поради което същият се явява годен предмет за съдебно обжалване. Обжалваното решение в частта, с която е отменено писмото на директора на ОПУ "Хасково" и по отношение на създаденото за "Про Кредит Банк" (България) АД задължение да измести РС, находящо се в обхвата на път I-8, км 284 + 150, дясно, отстоящо на 2.5 метра от ръба на настилката и РС, находящо се в обхвата на път I-5, км 300 + 340, ляво, отстоящо на 2.30 м от ръба на настилката, на минимум 3.00 метра от ръба на настилката, е постановено при неправилно приложение на материален закон. В разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища (чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП). Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата са предвидени конкретни изисквания за издаване на разрешение за изграждане на РС, насочени към осигуряване на безопасността на движението по пътищата, част от които не са изпълнени от заинтересованото лице, а именно: рекламното съоръжение в целия си габарит да отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка; (чл. 15, ал. 1, т. 2 - 5 от Наредбата). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. Необосновано, без да извърши преценка на всички доказателства по делото, съдът е приел, че не са установени факти, от които да следва, че РС е изградено в нарушение на специалните законови изисквания и цитираните разрешения. От материалите по делото се установява че две от РС са разположени на по-малко от 3.00 метра от ръба на пътната настилка, което от своя страна води до извод, че не са изпълнени изискванията на Наредбата - чл. 15, ал. 1, т. 2 - 5, както и условията на разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС № 1219 от 4.08.2005 г. Неизпълнението на това задължение е именно фактът, мотивирал административния орган да издаде обжалваното писмо, в частта, с която е разпоредено преместване на РС на предвиденото в наредбата и разрешението разстояние - 3 метра от ръба на настилката. Като е приел, че и в частта, с която е разпоредено изместване на РС, разположени на по-малко от 3 метра от асфалтния ръб, писмото е незаконосъобразно и като го е отменил, АС - Хасково е постановил решението си, в тази част, в противоречие с материалния закон. В останалата част решението на АС - Хасково е правилно. Приложимите към изграждането и експлоатацията на РС в обхвата на пътя и в обслужващите зони норми не въвеждат задължения към собственика на РС за последващото му обезопасяване чрез СПО с оглед повишаване сигурността на местата, където РС са изградени. Задължението за изграждане на СПО е възложено без правно основание на титулярите на разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на РС. Както правилно е приел съдът по същество, така издаденото разпореждане, в частта, с която жалбоподателя е задължен да изгради СПО е постановено без да съществува законово основание за това, поради което законосъобразно актът на директора на ОПУ - Хасково, в тази част е отменен. На ответника по касационната жалба без правно основание е предписано да изгради предпазна ограда, която се явява пътна принадлежност по смисъла на § 1, т. 4 ДР от ЗП, каквито титулярите на цитираните разрешения нямат задължение да изграждат нито по силата на ЗП и подзаконовите актове по прилагането му, нито на основание условията по индивидуално издадените им разрешения за изграждане и експлоатация на РС. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалванато решение, в частта, с която е отменено писмото на директора на ОПУ "Хасково" по отношение на създаденото за "Прокредит Банк (България) "АД задължение да измести на минимум 3.00 метра от ръба на настилката РС, находящо се в обхвата на път I-8, км 284 + 150, дясно, отстоящо на 2.5 метра от ръба на настилката и РС, находящо се в обхвата на път I-5, км 300 + 340, ляво, отстоящо на 2.30 м от ръба на настилката, като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата в тази част да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението, в останалата част, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,