Решение № 216 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 613/2013 г.

Решение № 216 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 613/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на И. И. С. - подсъдим по нохд № 1948/2011 г. на Пернишкия районен съд и внохд № 353/2012 г. на Пернишкия окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела и отмяна на постановените по тях присъда и решение, след което или наказателното производство срещу С. да се прекрати, или делото да се върне за ново разглеждане. Възразява се срещу доказателствената обезпеченост на осъждането на С. с доводи за допуснати процесуални нарушение при доказателствения анализ.

В съдебно заседание искането се поддържа от изготвилият го защитник.

Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на двата съдебни акта и заключението му е за оставяне на искането без уважение.

ВКС установи:

С постановената по първоинстанционното дело присъда- № 749 от 12.IХ.2012 г. - И. И. С. е признат за виновен в това, че на 13.Х.2011 г. в гр. Перник е управлявал лек автомобил ФОЛСВАГЕН ГОЛФ с рег. № РК 0467 ВА с процентно съдържание на алкохол в кръвта си от 3.05 промила, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК е наказан с 4 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 343г НК С. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 4 месеца.

С постановеното по въззивното дело решение - № 80 от 30.ХI.2012 г. - горната присъда е потвърдена.

Искането за възобновяване е допустимо-направено е в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК; произлиза от осъден; иска се отмяна на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК, който не е проверяван по касационен ред-но неоснователно.

В искането за възобновяване е направено това, в което двете предходни инстанции неоснователно са упрекнати-изопачаване на установени факти и заявяване на неустановени такива. За да оспорва доказателствения анализ на двете съдебни инстанции, изготвилият искането защитник твърди, че

• кръвната проба от Ив. С. била взета от разпитания като свидетел д-р К. Ат. К., както последният бил заявил. Твърдението е невярно и неговата неистинност категорично следва от показанията на К., отразени на л. 33 от първ. д. Като лекар, К. К. е присъствал при вземането на кръвната проба и е попълнил протокола за медицинско изследване, приложен на л. 14 от досъд. разсл.;

• същият свидетел бил заявил, че мястото на убождането било обработено със "спирт 90% етилов алкохол". Цитираното в искането е некоректно, тъй като е пропуснато допълненото от свидетеля, че този спиртен разтвор "не оказва влияние върху взетата кръвна проба". Цитираното е некоректно още и защото мястото, откъдето е взета пробата, не е обработвано от К., а от медицинската сестра В. Й. А., и не със "спирт", а със специален за целта "работен разтвор хибискръб" /показания на свидетелката на л. 43, гърба, от първ. д./;

-В. Н. О., изследвала предоставената й кръвна проба за наличието или не в нея на етилов алкохол /експертиза на л. 10 от досъд. разсл./, била назначена за експерт в нарушение на чл. 17 от Наредба № 30 от 27.VI.2001 г. За реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, тъй като нямала призната специалност "клинична лаборатория". Действително в цитираната разпоредба такова изискване има, а изискваната специалност В. О., която е химик с магистърска степен, няма /на л. 22, гърба, от първ. д./. Само по себе си обаче нарушението не може да се счита за съществено, ако не е свързано с ограничаване процесуалните права на позоваващата се на него страна. В искането за възобновяване не се твърди, още по-малко-обосновава, липсата на изискващата се специалност да е довела до неточност в направеното от експерта химическо изследване, което твърдение със съответните му доводи да се обсъжда заради отношението му към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК;

• експертът В. О. не притежавала нужната компетентност за извършеното от нея изследване също и поради отказът й да са произнесе по въпросите, поставени от съда в с. з. на 6.VI.2012 г. /л. 44, гърба, от първ. д./ За пореден път проявената некоректност се изразява в това, че изготвилият искането не е счел за нужно да посочи различията между задачата, поставена на В. О. и тези, в отговор на които е дала заключение Ив. В.. Докато В. О. е следвало да отчете, дали в предоставената й кръвна проба, изследвана по метода на В., се съдържат "летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол", Ив. В. е имала за задача да посочи съставните части на разтвора "Хибискръб", евентуалното наличие в него на една или повече съставки като "спирт, йод, йод-бензин, алкохол" и възможното отражение на тези съставки върху "констатираната концентрация на алкохол в кръвта". Т. е. следвало е Ив. В. да извърши изследвания, изискващи специалност "клинична лаборатория", каквато специалност В. О. не е имала /на посочения по-горе л. 22, гърба, от първ. д./;

• от експертното заключение на Ив. В. "теоретично...и на практика" следвало, че дезинфекцирането мястото на убождането с "Хибискръб" било "възможно...да окаже влияние върху резултата от анализа" по метода на В..С твърдението отново целенасочено се пропуска даденото в с.з. на 12.IV.2012 г. разяснение от този експерт, че алкохолната концентрация във въпросния работен разтвор "чисто практически...е нищожна" и не би могла да окаже "дори никакво влияние на констатирания резултат", независимо кой от двата практикувани методи за изследване е приложен /разяснения по заключението от Ив.В. на л. 62, гърба, от първ.д./.

Сочи се накрая в искането, че въззивният съд бил посочил в решението си, алкохолната концентрация в кръвта на С. от 3.05 промила да била установена с техническо средство, а не с химическа експертиза. Че въззивният съд така е написал, неправилно предавайки съдържанието на първоинстанционната присъда, е вярно, но не е ясно, позоваването на тази неправилност довод за какво нарушение е, към кое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК е отнесено и какъв отговор се очаква.

Като съобрази дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС