Решение № 3752 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2012 г.

Решение № 3752 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против решение № 3909/10.07.2012 г., постановено по адм. д. № 8387/2011 г. по описа на Административен съд - София /АС/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 011103090/08.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1486/30.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Драфт" ЕООД, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Драфт" ЕООД, чрез пълномощника си адв. П. Петров, в писмен отговор по касационната жалба излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна Предмет на обжалване пред АС е бил /РА/ № 011103090/08.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1486/30.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на начислена лихва за забава в размер на 26 400,96 лв. относно ползван данъчен кредит в размер на 512 648,02 лв. за периода 12.02.2010 г. -12.08.2010 г. по фактура № 1/12.01.2010 г., издадена от "Болса" ЕООД. На първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел за безспорно установено, че между "Драфт" ЕООД и "Болса" ЕООД, ЕИК е сключен договор от 01.06.2009 г. с предмет: извършване на ремонт на недвижим имот, собственост на "Болса" ЕООД, като след приключване на ремонтната дейност и въвеждане в експлоатация на сградата, същата ще бъде предоставена за ползване от "Драфт" ЕООД за срок от четири години срещу стойността на извършените СМР. Двете дружества са определили договорените от тях доставки като бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. В дневника за покупки за м. 01.2010 г. ревизираното дружество е отразило фактура № 0000000001/12.01.2010 г. със стойност 2 563 240,11 лв. и ДДС 512 648,02 лв. с предмет "аванс по договор за право за ползване на сграда, намираща се на адрес София, бул. "Цар Освободител" № 18", издадена от "Болса" ЕООД. За установено съдът е приел, че на същата дата във връзка с процесния договор, със същата данъчна основа и ДДС от жалбоподателя е издадена на "Болса" ЕООД фактура № 233/11.01.2010 г. с предмет "извършени СМР съгласно договор от 01.06.2009 г. и Акт обр. 19 от 11.01.2010 г." На основание чл. 116, ал. 4 от ЗДДС двете дружества са анулирали неправилно издадените фактури с протоколи през м. 07.2010 г., като фактурите са включени в дневниците за покупки и продажби на двете дружества с отрицателна стойност. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че незаконосъобразно органа по приходите е приел, че данъчният кредит е ползван неправомерно, тъй като е начислен без основание, поради което следва да се начисли лихва за забава за периода до анулиране на процесните фактури. За да достигне до този извод съдът се е позовал на практика на ВАС и СЕС и е приел, че на първо място процесната фактура е издадена по повод на бартер и че в същия период, на същата дата, ревизираното дружество е издало на насрещната страна по бартера - "Болса" ЕООД фактура на същата стойност и е начислило ДДС в размер на 512 648,02 лв., като го е отразило в дневника си за продажби и справката-декларация в същия период, в който е отразена получената фактура. Следователно не е възникнало за жалбоподателя задължение за внасяне на ДДС и свързаното с него акцесорно задължение за лихви за просрочие. На второ място, неправилното начисляване на ДДС е отстранено от самото ревизирано дружество едновременно с анулиране от неговия съконтрагент на фактурата по насрещната доставка, поради което липсва риск от загуба на данъчни приходи. Решението е правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният довод в касационната жалба е за неправилно приложение на закона, като не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение, а са възпроизведени фактите и правните изводи въз основа на тях, изведени в хода на ревизионното производство и административното обжалване. Основният довод, който може да се изведе от жалбата е, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, досежно изискуемостта на данъка. Действително съгласно посочената разпоредба данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112, но в случая, както е приел АС в същия период, на същата дата, ревизираното дружество е издало на насрещната страна по бартера - "Болса" ЕООД фактура на същата стойност и е начислило ДДС в процесния размер, като го е отразило в дневника си за продажби и справката-декларация в същия период, в който е отразена получената фактура. Липсва облагодетелстване от страна на ревизираното дружество, тъй като резултатът за периода не се променя при отразяването на двете насрещни фактури. Правилно е приетото от съда, че неправилното начисляване на ДДС е отстранено от самото ревизирано дружество едновременно с анулиране от неговия съконтрагент на фактурата по насрещната доставка, които действия също са отразени в отчетните регистри по ЗДДС, което се установява и от приетото от съда заключение на ССЕ. В този смисъл е и относимата практика на ВАС и СЕС, цитирана в първоинстанционното решение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдяното касационно основание, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,