Решение № 1020 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2020 г.

Решение № 1020 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от юрисконсулт А. Петков, срещу решение № 3702/09.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13559 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 353/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/. Според касатора първоинстанционното решение не съдържа отговор на оплакванията от първоинстанционната му жалба. Ревокира и доводите срещу АУПДВ от първоинстанционното оспорване – за липса на форма на акта и за значението на несъответствието между декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВодите и информацията по чл. 194б, ал. 3 от закона. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АУПДВ. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АССГ АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", са установени в тежест на [фирма] задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект води за отчетен период 2018 г. по разрешително № 003534/17.02.2005, продължено с решение № 287/19.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите в общ размер 3 747. 02 лева с лихви за забава 262. 31 лева. Задължението за такса е определено за пропуснато годишно количество вода с обем 4 460 736 куб. м. при цена 0. 0012 лева и коефициент на корекция 0. 7. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - чл. 1, т. 1, б. "а"; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1; чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд на [фирма] е издадено разрешително № 003534/17.02.2005, продължено с решение № 287/19.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите, с които е разрешено водовземане от яз. Батак с цел на водоползването напояване, водоснабдяване и риборазвъждане; посочен е лимит на ползваната вода от воден обект язовир Батак, от долната вада на ВЕЦ "Пещера", от втория и от четвъртия прозорец на деривацията "Пещера – Алеко" и от корекция на р. Стара. В декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ титулярят на разрешителното посочил отнет годишен воден обем 5 644 000 куб. м. и дължима такса в размер 8 804. 64 лева, при единичен размер на таксата от 0. 0012 лева и коефициент на корекция 1. 3. Длъжностни лица от басейновата дирекция извършили проверки за изчисляване на размера на дължимите от [фирма] такси за водовземане за период 2018 г., като са съставени констативен протокол № Пз-223/25.06.2019 г. Установеният по протокола отнет воден обем е в размер 4 460 736 куб. м., определен в съответствие с графика за използване на водите от комплексните и значими язовири за периода от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г. Приложена е единична цена от 0. 0012 лева/куб. м. от т. 3 на таблицата по чл. 12, ал. 1 от Тарифата и корекционен коефициент 0. 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. Изчислена е такса за водовземане за 2018 г. в размер 3 474. 02 лева и е констатирано, че тя не е заплатена. Длъжникът е уведомен за задълженията си в покана от 10.07.2019 г., в която са описани констатациите по протоколите. Според административния съд АУПДВ е издаден от компетентния орган по чл. 195б, ал. 1 ЗВодите. Актът отговарял на изискванията за форма. Фактическите основания за издаване на акта били обвързани с резултата от осъществен по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ контрол и с декларации от задълженото лице по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Инстанцията по същество не е установила изчислителни грешки при определянето на размера на таксата. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение доводът за липса отговор на оплаквания от първоинстанционната жалба. В мотивите на съдебния акт е обсъдено становището на жалбоподателя и са обективирани правни изводи по това становище. Решението отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Без да се твърдят опущения на съда в процеса на доказване констатациите от първоинстанционното решение са обвързващи за касационния съдебен състав – чл. 220 АПК. Касаторът е субект на правото на водовземане. Правото на водовземане се упражнява възмездно – срещу задължение за заплащане на такса /чл. 194, ал. 1, т 1 ЗВ/. Вземанията за неплатени по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ, издаван от директора на басейновата дирекция по реда на ДОПК /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. В контекста на горното, изискването към формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от повърхностен воден обект /в случая и въз основа на издадено разрешително/ без таксата да е заплатена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ и към момента на издаване на АУПДВ. Неточното във времево отношение изпълнение на публичното задължение е от значение за обезщетението за забава /вж. чл. 195в, ал. 1 ЗВ/, а отрицателният юридически факт на отсъстващото изпълнение се преценява към момента на издаване на акта с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. Касаторът не прави конкретни възражения за начина на изчисляване на размера на публичните му задължения, а проверката за изчислителни грешки е направена от административния съд. Следва да се има предвид, че установеният от администрацията размер на таксата за водовземане е значително по-малък от посочения от титуляря на правото на водовземане в декларацията му по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. С АУПДВ е извършена сочената от касатора корекция по чл. 194б, ал. 4 ЗВ, но в негова полза, като е редуциран декларирания от него размер на таксата. На касатора е връчен препис от констативния протокол за определяне на размера на таксата за водовземане, който, като документ по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ, е от значение за установяването на задълженията с акта на директора на басейновата дирекция. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. При проверките на длъжностните лица от дирекцията не е определян по показания на средства за измерване отнет воден обем и участието или не на представител на длъжника няма как да влияе на съдържанието на утежняващия административен акт, та да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение