Решение № 12443 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на решение 6458/01.11.2019 год. по адм. дело 6045/2019 год. на Административен съд-София град и решение 1026/27.01.2021 год. по адм. дело 14668/2019 год. на Върховния административен съд, трето отделение. Във връзка с първото отменително основание, като нови доказателства по делото са представени решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, а за установяване на второто - решение 1349/31.01.2019 г. постановено по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд-София град и спорът е решен по същество, като е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, иск срещу Комисията. В подкрепа на искането си, подателят му представя и решение от 03.09.2009 г. по дело С-2/08 на СЕС. В открито съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния представител на КЕВР юрисконсулт Дуевски, която претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, направени в настоящото производство за адвокатска защита от ответната страна. Ответната страна - "Електроразпределение Север" АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуалния си представител адвокат Николова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и на двете правни основания. Претендира присъждане на разноски в размер на 600лв по представен списък, за извършване на които представя писмени доказателства. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Видно от данните по делото, основното съдебно производство пред административния съд е образувано по реда на ЗОДОВ, по искова молба, подадена от "Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, против Комисията за енергийно и водно регулиране, за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 356лв - адвокатско възнаграждение, изплатено в производство по обжалване на наказателно постановление НП-197/30.01.2015 г. Постановлението е издадено от председателя на комисията и с него на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв. Ищецът се е позовал на факта, че по негова жалба, като адресат на постановлението, същото е отменено с решение 174/23.03.2016 г. по НАХД 57/2016 г. на Районен съд-Русе, в развилото се по което производство е ангажиран адвокат за процесуално представителство и са направени разноски за възнаграждението му. Претендирана е и законна лихва. За съвместно разглеждане с този иск е присъединена и искова молба, подадена от същата страна, отново за 1 356лв - имущуствени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, но вече по КНАХД 183/2016 г. на Административен съд-Русе, с решението по което е оставено в сила отменителното решение на районния съд. И по отношение на този иск е претендирана дължима лихва. Административен съд-София град разгледал по адм. дело 6045/2019 г. предявените искове по същество, при което ги приел за основателни и с решение 6458/01.11.2019 г. осъдил КЕВР да заплати на ищеца сумата общо в размер на 2 712лв - обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление НП-197/30.01.2015 г., представляващи направени от електроразпределителното дружество разноски по обжалване на наказателното постановление по НАХД 57/2016 г. на Районен съд-Русе и за защитата по КНАХД 183/2016 год. на Административен съд-Русе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2016 г. На ищеца са присъдени и 136,77 лв. разноски, направени в исковото производство. Решението е атакувано пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена от КЕВР на 19.12.2019 г., по която е образувано адм. дело 14668/2019 г. на ВАС, трето отделение. Касационният състав разгледал спора, при което приел обжалваното решение за правилно, като с решение 1026/27.01.2021 г. оставил в сила решение 6458/01.11.2019 г., по адм. дело 6045/2019 г. по описа на АССГ, решението е подписано с особено мнение на един член от състава. Не са присъдени разноски. При тези данни по делото, съдът намира, че искането на КЕВР за отмяна на горепосочените, влезли в сила съдебни решения на АССГ и ВАС, трето отделенеие, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно. В цитираната точка е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР, решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и Комисията при полагане на необходимата грижа би могла да ги представи на съда, като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценката по основателността на предявения иск. Наред с това, те нямат характера на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, доколкото не установяват факти, касаещи процесното правоотношение. А това е безусловно задължително видно от тълкуване и на съдържанието на т. 6 от чл. 239 АПК. С посочената разпоредба е въведено като отменително основание наличието на постановено решение от Европейския съд за защита на правата на човека, за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Установеното нарушение следва да е не на която и да е разпоредба от Конвенцията, нито относно който и да било правен субект, а при реализирането на конкретното правоотношение и постановяването на влязлото в сила решение. Разгледани в този аспект, представените от КЕВР, решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба по никакъв начин не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Наред с горното следва да се отбележи, че решението по дело С-279/2009 г. не съдържа отговор на въпроси, дори косвено относими към спора относно основателността на предявения иск. Решението касае предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се в която и да било от двете форми - освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС, касаят така поставения въпрос, насочен изцяло към предоставянето на правна помощ. Преценено от тази гледна точка, то няма никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на отменителното производство. Още повече, че внимателният им прочит установява, че както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали в мотивите на напълно относима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС и общоважима за страните членки на Европейския съюз. Това прави искането на КЕВР за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК неоснователно. Предявеното искане за отмяна не намира основание и в текста на чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание КЕВР се позовава на решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено осъдително решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ и наместо това, предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР, иск за причинени имуществени вреди в размер на 1 356лв, във връзка с обжалване на наказателно постановление, е отхвърлен като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на исковите производства, доколкото претендираните имуществени вреди произтичат от обжалването на различни наказателни постановления, по образувани различни дела, пред различни съдилища. Цитираното решение, на което според Комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае съдебно производство, образувано по обжалването на наказателно постановление 202/30.01.2015 г. - НАХД 2493/2015 г. на Районен съд-Русе. Предвид наличието на различни съдебни производства, образувани във връзка с обжалването на различни наказателни постановления, по тях е установена изцяло различна фактическа обстановка. Видно от решение 1349/31.01.2019 г., касационният състав изрично е посочил, че е допустимо да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползване на адвокатска защита в производство по обжалване на наказателни постановления, в която връзка са разгледани и представените пред районния съд писмени доказателства, но в резултат съответните фактически установявания, предявеният иск е отхвърлен като недоказан. Докато в решенията, предмет на настоящото отменително производство, е приета за установена друга фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказано по несъмнен начин извършването на плащанията. Така, данните по делата ясно сочат на липсата на идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения. Не е налице един от съществените елементи по чл. 239, т. 4 АПК, а оттам и предявеното искане за отмяна и на това основание, като недоказано и неоснователно, следва да бъде отхвърлено. В този смисъл, цитираната в искането за отмяна практика на СЕС е неотносима за настоящия случай, дори и разглеждана по аналогия. С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответната страна в настоящото производство, за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Размерът е близък до минималния и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява във връзка с предявеното от юрисконсулт Дуевски, възражение за прекомерността му. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия