Решение № 15355 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2020 г.
ВАСIII отделение10.12.2020 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 564 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8969/2019 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Столичен общински съвет ДА ЗАПЛАТИ на М. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 сума в размер на 300 (триста) лева, съставляваща разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15355 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Г., против Решение № 564 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8969/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. П., от [населено място], чрез пълномощникът си адвокат Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по искова молба (жалба) на М. П., от [населено място], против незаконосъобразното бездействие на Столичен общински съвет да обнародва (разгласи) по реда на чл. 194 от ГПК във вр. с чл. 22, ал. 2, изр. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) влязлото в законна сила съдебно Решение № 7976 от 18.12.2014 г. постановено по адм. дело № 6596/2014 г. по описа на АССГ, с което частично е отменена разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет (СОС) с Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. С обжалваното решение административният съд на основание чл. 256, ал. 3 АПК е осъдил СОС да извърши регламентираното в чл. 194 от АПК, във вр. чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет действие, като обнародва по начина, по който е бил обнародван актът - чрез разгласяване на гражданите на Столична община чрез интернет страница на СОС и/или СО и/или чрез средствата за масово осведомяване на Решение № 7976 от 18.12.2014 г. постановено по адм. дело № 6596/2014 г. по описа на АССГ, с което частично е отменена разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична Община, приета с Решение на СОС № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г., в двумесечен срок от влизането на решението в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че на електронната страница на Столичния общински съвет - http: //council. sofia. bg/ съдебното решение не е обнародвано/разгласено, тъй като то липсва. Направил е извод, че отбелязването: "(Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 г. отменя като незаконосъобразна разпоредбата в частта "или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица")" не представлява "разгласяване чрез средство за масово осведомяване", тъй като не е изписано правилно влязлото в сила Решение № 7976 от 18.12.2014 г. постановено по адм. дело № 6596/2014 г. по описа на АССГ, както и неговия текст (мотиви и диспозитив), с което именно решение оспорената пред съда разпоредба е частично отменена. В тази връзка е заключил, че заложената в чл. 194 от АПК и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА цел да се доведат до знанието на гражданите на територията на общината приетите от общинските съвети нормативни актове, и съдебните решения, които ги отменят или обявяват за нищожни не е осъществена чрез предприетите от СОС действия за разгласяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е необосновано. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК прилагането на материалния закон се преценява от настоящата инстанция въз основа на фактите установени в обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В настоящият случай с Решение № 7976 от 18.12.2014 г. постановено по адм. дело № 6596/2014 г. по описа на АССГ е отменена частично разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, приета от СОС с Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. Същото е оставено в сила с Решение № 12473 от 23.11.2015 г. постановено по адм. дело № 4919/2015 г. по описа на ВАС. Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. В настоящия случай със съдебно решение е отменена частично разпоредба от подзаконов нормативен акт, като същото е оставено в сила от касационната инстанция, поради което то следва да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът. В чл. 22, ал. 2 ЗМСМА е предвидено, че: "Актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. " Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет, актовете на СОС, както и информация, свързана с дейността на СОС и неговите комисии, във връзка с тези актове се разгласяват на гражданите на СО чрез интернет-страница на СОС и/или СО и/или чрез средствата за масово осведомяване. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. Правилен и обоснован е изводът на АССГ, че така регламентираният ред в ЗМСМА и ПОДСОС е специален и изключва общите правила за съобщаване на административните актове по АПК. В случая при установеното по делото, че съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт не е публикувано на интернет страницата на СОС, първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон е приел, че задължението за разгласяването му, произтичащо от чл. 194 АПК във вр. с чл. 22, ал. 3 ЗМСМА, не е изпълнено. Следователно правилен и обоснован е крайният извод на административния съд, че е налице бездействие на административен орган да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от закона. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответникът за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Установени са реално направени такива в размер на 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство от 01.11.2020 г. Основателно е обаче възражението на касационния жалбоподател за тяхната прекомерност. При установената фактическа и правна сложност на спора, съдът намира за обосновано и справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, в който размер следва да се уважи и направеното искане за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение