Решение № 4427 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2014 г.

Решение № 4427 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14094/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Иван Радев Иванов е подал касационна жалба срещу решението от 18.09.2014 г. по адм. дело № 78/2014 г. по описа на Административния съд - Силистра, с които са отхвърлени предявените от него срещу Националния осигурителен институт искове за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в "потъпкано достойнство и унижение" и обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в "ограбена младост", причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Националния осигурителен институт. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Националният осигурителен институт е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Иван Радев Иванов срешу Националния осигурителен институт, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в "недопустимото тъпкане, унижаване и удряне по достойнството на инвалидите, които са под специална закрила на държавата" и иск за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в "отнето право на лична пенсия", причинени от противоправно бездействие на администрацията на ответника. Административният съд установил, че с молба № 826/8.02.2001 г. до Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра Иван Радев Иванов подал молба за отпускане на лична военно-инвалидна пенсия. Към молбата се прилагали експертно решение на Националната експертна лекарска комисия № 68 от 26.01.2001 г. и експертно решение на Трудово-експертната лекарска комисия-Силистра № 2028 от 3.10.2000 г. С решението на Трудово-експертната лекарска комисия-Силистра по молбата на Иван Иванов за освидетелстване била определена III група инвалидност, с начална дата на инвалидизиране 21.07.2000 г. Това решение било отменено частично с решение № 68/26.01.2001 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което била определена дата на инвалидизиране 15.12.1995 г. С разпореждане № 29 от 26.03.2001 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра, на Иван Иванов била отпусната лична пенсия за военна инвалидност, считано от 8.02.2001 г. С разпореждане № 722/6.07.2001 г. на началника на "Пенсионно осигуряване" на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Силистра за начална дата на отпускане на пенсията била определена датата 24.07.2000 г. С решение № 389/22.10.2001 г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Силистра това разпореждане били оставена в сила. С решение от 18.11.2002 г. по адм. дело № 72/2001 г. по описа на Окръжния съд - Силистра разпореждане № 722/6.07.2001 г. било изменено и като начална дата за отпускане на личната пенсия на ищеца за военна инвалидност била определена датата 15.12.1995 г. С решение № 2659/23.03.2004 г. по адм. дело № 11400/2002 г. по описа на Върховния административен съд решението на Окръжния съд - Силистра било отменено и вместо него било постановено друго, с което жалбата на Иван Иванов срещу решение № 389/22.10.2001 г. на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Силистра била отхвърлена. В съответствие с влезлия в сила административен акт военно-инвалидната пенсия на Иван Иванов била отпусната, считано от 24.07.2000 г. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че органите на Националния осигурителен институт не са допуснали противоправно бездействие да се съобразят с определената с решение № 68/26.01.2001 г. на Националната експертна лекарска комисия дата на инвалидизиране 15.12.1995 г., тъй като влязлото в сила съдебно решение е задължително за тях. Съдът намерил за основателно и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. След постановяването на решението от 23.03.2004 г. по адм. д. № 11400/2002 г. на Върховния административен съд започнал да тече петгодишен давностен срок. Към датата 05.03.2014 г., когато исковата молба на Иван Иванов била внесена в съда, този срок е изтекъл, поради което правото на иск е погасено. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил съображения относно отказа на административния орган да се съобрази с решение № 68/26.01.2001 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което била определена дата на инвалидизиране 15.12.1995 г., и не е обсъдил всички, представени по делото, доказателства. Съдът е установил фактите по делото въз основа на събраните доказателства и е обосновал, че в случая не е налице незаконно бездействие на компетентните административни органи по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, каквото би имало, ако административните органи не е извършили дължими по закон фактически действия. Определянето на началната дата на отпускане на лична военно-инвалидна пенсия по молбата на Иван Иванов не е резултат на фактически действия, както се твърди в исковата молба, а се извършва с административен акт, издаден от компетентния административен орган. При издаването на административното разпореждане за отпускане на пенсията е обсъдено и решение № 68/26.01.2001 г. на Националната експертна лекарска комисия, при което определената в решението дата на инвалидизиране не е възприета като начална дата на отпускане на пенсията. При предприетото съдебно оспорване съдът е преценил, че административното разпореждане в частта относно датата на отпускане на пенсията, съответства на закона. Подадената от Иван Иванов жалба е била отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт, който слага край на правния спор. Тъй като административното разпореждане е било потвърдено от съда, пенсията е била отпусната от 24.07.2000 г. За да се ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди следва да се установи, че лицето е понесло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Когато вредите са настъпили като пряка и непосредствена последица от административен акт, актът следва да е отменен като условие за предявяването на иск за обезщетение. В случая фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е осъществен, поради което предявените искове са били отхвърлени от административния съд при точно прилагане на материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от касационния жалбоподател разноски не подлежат на възстановяване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд