Решение № 6908 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2015 г.

Решение № 6908 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, Фонда/ът), срещу Решение № 253 от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 266 по описа на Административен съд - Велико Търново (АСВТ) за 2015 г. С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-6500/6581 от 16.03.2015 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и фондът е осъден да заплати на Д. А. Д. сума в размер на 160,00 лв. направени от него разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Неправилна, според касатора, е преценката на съда за издаването на спорния АУПДВ в противоречие с материалния закон. Установеното, че Д. отглежда само биволи към референтната дата, което му е известно, се сочи като достатъчно основание за възстановяване на недължимо получените суми за подпомагане по Схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1). В тази връзка се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приема липсата на неправомерно поведение на Д., предвид което същият дължи връщане на получената финансова помощ за 2009 г., 2010 г. и 2012 г. Субсидиите са недължимо платени и се явяват публично държавно вземане, което подлежи на събиране. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу процесния АУПДВ. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е представено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се поддържа касационната жалба и се иска нейното уважаване. Ответната страна Д. Д. оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор. Поддържа подробно обосновано становище за постановяване на обжалваното решение в съответствие с материалния закон и при липсата на останалите твърдени пороци. Той е декларирал добросъвестно вида и породата на отглежданите от него животни, а промяната на базата данни, извършена от Национална ветеринарномедицинска служба (НВМС) и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) не следва да се приема за грешка, която може да бъде установена от него по разумен път. Иска оставяне в сила на решението, предмет на проверка и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Въпреки че плащането на субсидиите е извършено поради грешка на административния орган, без той да е бил въведен в заблуждение от земеделския стопанин, било е възможно грешката да бъде установена по разумен път от последния. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ с изх. № 01-6500/6581 от 16.03.2015 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схемата за национални доплащания на говеда/биволи, необвързана с производство за кампании 2009 г., 2010 г. и 2012 г. в размер на 11592,11 лв. Въз основа на установената фактическа обстановка, съставът на АСВТ е направил извод, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил, че за кампании 2009 г., 2010 г. и 2012 г. Д. е заявил за подпомагане по НДЖ1 по 24 броя говеда, като са му изплатени парични суми в съответствие със заявеното, без да е постановен пълен или частичен отказ за подпомагане. Взел е предвид също така, че към релевантната дата 28.02.2009 г. Д. е отглеждал 24 броя биволи, установено въз основа на Списък на отглежданите животни към 28.02.2009 г. с № 36226 от 10.05.2009 г., изготвен от компетентния орган и това, че обстоятелствата относно вида (бивол) и породата (Българска мурра) на отглежданите животни са заявени от жалбоподателя и в съответните таблици за отглежданите животни, които са неразделна част от подадените заявления за подпомагане. Като е съобразил установените по делото факти и приложимите разпоредби от Наредба № 3 от 25.02.2009 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания (отм.), Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. и на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане (Наредба № 2 от 21.02.2011 г.), съставът на АСВТ е направил извод, че оспореният АУПДВ е издаден в противоречие с разпоредбите на материалния закон. За да се обоснове, съдът се е позовал на чл. 73, § 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. и тези на чл. 80, § 1 и § 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. Приел е, че по делото не са приобщени доказателства да е било налице неправомерно поведение от страна на Д., което да е въвело в заблуждение административния орган, за да бъде осъществено плащането за подпомагане. Тъкмо обратното - той е декларирал коректно вида и породата на животните, за които е искал подпомагане в съпровождащите заявленията документи. Съдът е отчел е също така, че общите заявления за подпомагане се попълват служебно от служителите на ДФЗ, а изплащането на субсидията за всяка от кампаниите е извършено след надлежно деклариране от страна на земеделския производител и направени от компетентните органи проверки по реда на Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, при което към този момент не е установена недопустимост. Съдът е посочил, че административният орган е разполагал със съответната информационна база и след съответната обработка на заявлението е направил погрешна преценка, че за този земеделски производител са налице условията за отпускане на субсидия за заявените от него животни. Приел е, че промяната в основната база данни във връзка с администрирането на системата първоначално от НВМС и след това от БАБХ, не представлява грешка на компетентните власти, която да може да бъде установена по разумен път от самия земеделски производител. В тази връзка е съобразил, че съгласно § 67 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и § 93 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., намаления и изключвания по отношение на критериите за допустимост по принцип не следва да се прилагат, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка. Доколкото към момента на плащането административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за извършването му, грешката е на компетентните органи и не се дължи на поведението на Д.. Проверките, одобряването на допустимите животни за подпомагане и извършеното плащане са извън неговия контрол, а погрешното прилагане на условията за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика от страна на администрацията не е резултат от недобросъвестно поведение на лицето, поради което не е оправдано той да търпи неблагоприятните последици от тази грешка. Наред с така изложеното, предвид липсата на констатации в АУПДВ за 2011 г., въпреки съдържанието на писмото, с което Д. е уведомен за началото на административното производство, съдът е направил извод за нееднакво третиране от страна на администрацията на идентични случаи, без да са изяснени критериите за това, което се явява в противоречие с принципа за последователност и предвидимост, регламентиран в чл. 13 АПК. Нарушен е и принципът за защита на оправданите правни очаквания, тъй като конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, давани от администрацията на Д. в уведомителните писма през четири последователни години, с които са оторизирани плащанията, са породили основателни надежди у последния. По тези съображения съдът е отменил спорния АУПДВ като издаден в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, по която спор няма, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. В резултат първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ по съображения, които се споделят от настоящия съд. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения срещу възприетата от първоинстанционния съд липса на неправомерно поведение от страна на Д.. Всъщност касаторът се оплаква, че на Д. е известно, че отглежда биволи. По въпроса няма спор. Напротив - последователно през всяка от годините той е представял доказателства при подаване на заявленията за удостоверяване именно на този факт. Видно от Таблицата за животните за кандидатстване по схема НДЖ1, приложение към Заявление за подпомагане 2012 г., подадено от него, той е заявил за подпомагане 20 бивола и 24 говеда. Тези данни отговарят на действителното положение към момента на подаване заявлението му. Поради това действията на Д. не могат да бъдат квалифицирани като такива, въвеждащи в заблуждение административния орган с цел получаване на недължима субсидия. Преценката за оторизиране на изплатените суми за спорните периоди е направена от органа при съобразяване на относимите материалноправни разпоредби и въз основа на данните от заявленията, ведно с приложенията към тях. Доколкото не се установява позоваване от страна на Д. на невярна информация при кандидатстване по мярката и представяне на документи пред административния орган, обективиращи такава с цел да го заблудят, с основание съдът се е позовал на § 93 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., съгласно който намаления и изключвания по отношение на критериите за допустимост по принцип не следва да се прилагат, когато земеделският производител е представил фактически точна информация. Наред с това, обоснован на доказателствата по делото и съответен на закона е изводът на съда, че към спорната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. (преповтаряща разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004). За да вземе решение за изплащане на съответните субсидии, административният орган е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това и извършване на плащанията, като грешката е негова и не се дължи на поведението на Д.. Не е било възможно грешката на органа да бъде установена по разумен път от земеделския производител, доколкото "разумността" не допуска противопоставяне на последователно взетите решения от компетентния административния орган за оторизиране на плащания в порядък като установения по делото. Съобразената с действителността оценка на взетите от органа решения, която е разумно да направи Д., не предполага достигането до извод за допусната грешка. В този смисъл налице са предвидените в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. кумулативни предпоставки (извършено от компетентния орган плащане поради грешка, неустановима по разумен път от заявителя), което обосновава извод за неприлагане на задължението за възстановяване по чл. 80, § 1 от този Регламент. Като е достигнал до извод за отмяна на спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Подадената срещу него касационна жалба е неоснователна на наведените основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По делото е направено искане от ответника Д. за присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. В същото време липсват доказателства, представени от тази страна за направени от нея разноски за настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение като недоказано. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,