Решение № 4536 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6293/2018 г.

Решение № 4536 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6293/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) - Д., срещу решение № 52/15.03.2018 г. по адм. дело № 175/2017 г. на Административен съд - К., с което е отменена негова заповед № 17/01.06.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, като навежда и доводи за необоснованост и съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на всички разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - И. Г., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената заповед, с която на младши инспектор И. Г. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение 2 от ЗМВР, за това, че на 16.03.2017 г. е паркирал личното си МПС на служебния паркинг в нарушение на заповед рег. № 3/19.01.2017 г., е незаконосъобразна. Този си извод съдът е мотивирал с допуснато според него - съществено административно производствено нарушение при издаване на заповедта - неспазване на двумесечния срок от дисциплинарно - наказващият орган ( ДНО) по чл. 195, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АС, че издателят на оспорената заповед е узнал за извършване на нарушението на 17.03.2017 г. или алтернативно на 22.03.2017 г. и най - късно от втората дата започва да тече срокът по чл. 195, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Постъпването на докладна записка на 17.03.2017 г. от младши експерт Е. И. за неправилно паркирани лични МПС - та на 16.03.2017 г. не може да се приравни на установяване на дисциплинарното нарушение по чл. 196, ал. 2 ЗМВР от ДНО, според което дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите по дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. ДНО е назначил в съответствие с чл. 205, ал. 2 ЗМВР проверка със заповед от 27.03.2017 г. и материалите от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 11.04.2017 г., видно от справката на л. 24 от делото. Считано от 11.04.2017 г. заповедта от 01.06.2017 г. е издадена преди изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1, т. 1 ЗМВР и ДНО не е допуснал твърдяното от АС административно - производствено нарушение. Разпоредбата на чл. 58 от Инструкция № 8121з - 470/27.04.2015 г. е неприложима към настоящия казус, тъй като се отнася само за веднъж постъпили вече всички материали по дисциплинарното производство при ДНО в случаите на тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение, и ДНО да е върнал преписката за събиране на нови доказателства. В случая не е имало предходно постъпване на всички материали по дисциплинарното производство при ДНО, нито се касае за тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с уволнение. Решението на АС не съдържа фактически установявания и мотиви, свързани с извършеното от Г., дали същото представлява дисциплинарно нарушение, дали правилно е квалифицирано, относно законосъобразността и съразмерността на наложеното наказание, съответствието на заповедта с целта на закона. Липсата на мотиви относно горепосочените обстоятелства представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172 а, ал. 2 АПК, поради което и предвид забраната за касационната инстанция по чл. 220 АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което се направи пълна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и да се изложат съответните мотиви. По претенциите за разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящето производство, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение