Решение № 6459 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна срещу решение 1688/29.11.2023 г. на Административен съд Варна по адм. д. 1797/2023 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03000322004735-091-001/05.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за недопустимост на съдебния акт в частта му за отмяна на РА относно установени задължения за ДДС за внасяне по издадена от ревизираното лице фактура. Според касатора с административния акт не са определяни допълнителни данъчни задължения в периода на издаване на данъчния документ, а задължения за лихва за забавеното внасяне на декларирания от задълженото лице данък за внасяне. Касационният жалбоподател оспорва правните изводи на първостепенния съд за недължимо начисляване на данъка с фактурата поради липса на данъчно събитие. Обосновава задължението на ревизирания като платец на данъка и с позоваване на чл. 85 ЗДДС. Сочи момента на настъпване на изискуемостта на задължението за внасяне на данъка при точно изпълнение на публичноправното задължение по начисляването му и обвързва с разпоредбата на чл. 175 ДОПК възникването на правото на обезщетение за забава за времето от изискуемостта до плащането. Иска обезсилване на решението в частта му за отмяна на РА относно установени задължения за ДДС и отмяна на решението в останалата част и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. По частна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна в обхвата на инстанционния контрол е включено и определение 577/17.01.2024 г. по адм.д. 1797/2023 г., с което е отхвърлено искането му за изменяне на решение 1688/29.11.2023 г. на Административен съд Варна по адм. д. 1797/2023 г. в частта му за разноските. Ответникът по касация Космос енерджи ЕООД отрича основателността на касационната и на частната жалби. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред Адм. съд Варна е оспорен ревизионен акт Р-03000322004735-091-001/05.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който в тежест на Космос енерджи ЕООД са установени допълнителни задължения за лихви за забава в размер 828.03 лева за д.п.м. 06.2021 г. Съществуването на обезщетението за забава е обосновано с включването от РЛ на издадената от него ф-ра 0 467/01.06.2021 г. с начислен ДДС в размер 102 781.93 лева в дневника за продажби и в СД за м. 07.2021 г., вместо за д.п.м. 06.2021 г. и внасянето на данъка с резултата за м. 07.2021 г. на 12.08.2021 г., а не до 14.07.2021 г. Лихвата е изчислена за времето от 15.07.2021 г. до 12.08.2021 г. С обжалваното решение административният съд е отменил РА в частта, с която са установени задължения за лихви в размер 828.03 лева за несвоевременно внесен ДДС за д.п.м. 06.2021 г. и е установен ДДС за внасяне по фактура 467/01.06.2021 г. в размер 102 781.93 лева. Присъдил е на жалбоподателя разноски в размер 4 610 лева. С определение 577/17.01.2024 г. е отхвърлил искането на ответника за изменяне на решението в частта за разноските. I. По касационната жалба Първоинстанционното решение е недопустимо в частта разрешаваща спора за съществуването на задължения за ДДС, а правото на достъп до съд на директора на Дирекция ОДОП Варна за касационно оспорване на останалата част от решението не съществува. Предмет на правния спор е съществуването на разпоредените с РА задължения и законосъобразността на акта за установяването им. За данъчни периоди м. 06 и 07.2021 г. с РА не са установени задължения за ДДС в полето на колона 11 от таблица I срещу означението за ДДС са посочени нулеви стойности. Не е предмет на делото обсъждането в мотивите на РА на задължението за внасяне на начисления с ф-ра 0 467/01.06.2021 г. данък върху добавената стойност. Органите по приходите са описали осъществения от ДЗЛ динамичен фактически състав по чл. 86, ал. 1 ЗДДС за начисляване на данъка и са зачели извършеното от него деклариране на данъка за внасяне в д.п.м. 07.2021 г., както и внасянето на данъка. Това следва от съдържанието на колони 4, 6 и 8 срещу д.п.м. 07.2021 г. от таблица I. РА не установява задължения за ДДС в този или в предходния данъчен период, а удостоверява факта на начисляването и внасянето на данъка от задълженото лице. Затова в тази част на не е декларативен, а констативен индивидуален административен акт. Не мотивите на РА, а разпоредителната му част засяга права, свободи и законни интереси на неговия адресат /арг. от чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК/ и само във връзка с определените от разпоредителната част права, задължения или отговорности може да възникне правен спор, разрешаван от съдилищата. Без да съществува спор за правото или задължението, което е част само от мотивите на РА, оспорването е лишено от предмет, а постановеното по него решение е недопустимо вж. чл. 159, т. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Възприемането на този порок е дължимо и служебно при действието на чл. 218, ал. 2 АПК. При съобразяване на горните съображения за предмета на правния спор, а съответно и на делото, обжалвания пред административния съд ревизионен акт е за нулев размер на публичните задължения без лихвата. Това при действието на чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК изключва частта от решението за отмяна на РА относно установените задължения за лихви от редовните способи за инстанционен контрол по гл. XII АПК. Дължимо е обезсилване на решението в недопустимата част и прекратяване на тази част от делото. В останалата част касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - прекратено. II. По частната жалба Дължима е отмяна на обжалваното определение и издменяне на първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като бъдат намалени от 4 610 лева на 450 лева. Неправилното определяне на предмета на делото е засегнало преценката на съда относно размера на материалния интерес и прекомерността на заплатеното възнаграждение за адвокат. На жалбоподателя се дължи възстановяване на платената държавна такса в размер 50 лева и редуциран до размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разход за адвокатско възнаграждение в размер 400 лева. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се следват разноски за касационното производство в размер 1 000 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като неправилното разширяване на предмета на делото от първостепенния съд изключва наличието на материален интерес. На ответника по касация се дължат разноски по производството в размер 400 лева след редукция на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и при използване като коректив на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение