Решение № 5718 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2023 г.

М. Кушку е подал касационна жалба срещу решение 245 от 14.06.2023г. по адм. дело 126/2023г. по описа на Административния съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 343з-549/01.03.2023г. на началник група Миграция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Началникът на група Миграция към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен в писмено становище е поискал отхвърлянето на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че решението на административния съд е правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното : Административният съд е установил, че с решение 669116/16.05.2019г. на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България на М. Кушку е разрешено право на постоянно пребиваване в Република България. Съгласно удостоверение 89/26.07.2019г. Кушку е заявил постоянен адрес в [населено място], област Сливен, [улица], от 24.07.2019г. Съобразно данните в удостоверение 89/26.07.2019г., заявеният от жалбоподателя настоящ адрес е в Република Турция. М. Кушку няма сключени и действащи на територията на страната трудови договори и внесени здравноосигурителни вноски. На 19.01.2023г. била извършена проверка от служители на група Миграция при Областната дирекция на МВР Сливен, при която било установено, че жалбоподателят не пребивава в жилището на адреса, няма ключ от него или от стая, в която се намират негови вещи. Той живеел постоянно в град Ескишехир, Република Турция. Кушку имал за цел да пътува безвизово и да стане български гражданин. Данните от проверката са отразени в докладна записка рег. 343р-1393/20.01.2023г., към която била приложена и справка за извършени пътувания на М. Кушку за периода 01.01.2019г. - 19.01.2023г. Видно от справката, жалбоподателят посетил Република България седем пъти за 18 дни, с дата на последно влизане 09.01.2023г. Въз основа на резултатите от проверката, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ било образувано административно производство. На чужденеца било изпратено съобщение по чл. 26 АПК с рег. 343000-1955/14.02.2023г. Съобщението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на входната врата на адрес: [населено място], [улица]. Със заповед 343з-549/01.03.2023г. на началник група Миграция към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен е отнето правото на постоянно пребиваване в страната на М. Кушку, гражданин на Република Турция, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България. За да наложи принудителната административна мярка "отнемане на правото на пребиваване в Република България", административният орган се позовал на данните, според които в едногодишен срок след издаване на разрешението за пребиваване Кушку не се е установил и не пребивава на територията на страната. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му от директора на Областната дирекция на МВР - Сливен правомощия, в предвидената в закона форма с излагане на фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният орган законосъобразно приложил материалноправната разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ, като при постановяването му са отчетени обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България. Съдът приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е могъл да се установи и да пребивава на територията на Република България поради пандемията от COVID-19 и отхвърлил подадената жалба. Решението на административния съд е постановено при липса на нарушения на съдопроизводствените правила, обосновано е и съответства на материалния закон. Разрешението за постоянно пребиваване на М. Кушку е издадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България, според който разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната. Съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България за получаване на право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона. По аргумент от чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, определящ документите, необходими за получаване на право на постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България, в тези случаи се изискват и доказателства за осигурено жилище. Събраните по делото доказателства обосновават извода на първоинстанционния съд, че лицето не пребивава на посочения в производството по издаване на разрешение за постоянно пребиваване адрес. Установено е, че в периода от 01.01.2019г. до 19.01.2023г. жалбоподателят е пребивавал на територията на страната само 18 дни. От действията, които обичайно се извършват при уреждане на пребиваването на едно лице в друга държава за продължителен период, е предприето единствено регистриране на оспорващия на адрес в [населено място], [населено място], [улица]. Липсват доказателства, че лицето е заживяло трайно на този адрес, напротив, има данни, че М. Кушку живее със семейството си в град Ескишехир, Турция, където упражнява лекарска практика. При това положение обосновано, и административният орган, и първоинстанционният съд са достигнали до извод, че чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната в рамките на посочения в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ едногодишен срок след получаване на разрешението за пребиваване. Относно доводите на касационния жалбоподател, че не е успял да се установи в Република България поради ограниченията, наложени заради пандемията от COVID-19, правилно съдът е посочил, че тези ограничения не са довели до невъзможност Кушку да фактически да се установи на територията на Република България. Касационната инстанция споделя разбирането на административния съд, че понятието "трайно установяване", за което няма легална дефиниция, следва да се тълкува с оглед обичайното му житейско съдържание. Под установяване на определено място, включително в по-широкия смисъл , на територията на дадена държава, следва да се разбира, че лицето живее преимуществено на това място, учи или упражнява трудова дейност, има социални контакти, включва се в живота на общността, участва в съответните осигурителни системи. При отсъствието на трайно установяване в страната е налице визираната в чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България предпоставка за отнемане на правото на пребиваване на чужденеца в Република България. Изключенията, които законът предвижда, са уредени в чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25. По делото обаче не се твърдят обстоятелства, включени във фактическия състав на някоя от тези разпоредби. Нормата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ е императивна, поради което издателят на административния акт е обвързан с прилагането й при наличието на предвидените в нея условия. Като е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд