Решение № 2582 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1014/2017 г.

Решение № 2582 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1014/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 13345 от 07.12.2016 г. постановено по адм. дело 11524/2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С него е отменена Заповед № 8121К-2287/08.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на главен инспектор Н. Р. И. - началник на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. Т. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", считано от датата на връчване на заповедта и осъдено министерството на вътрешните работи да заплати съдебно-деловодни разноски. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение, и с искане за отмяната му. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Н. Р. И. от гр. В. Търново, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се и присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Върховният административен съд, пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него Заповед № 8121К-2287/08.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на главен инспектор Н. Р. И. - началник на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. Т. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", считано от датата на връчване на заповедта, е издадена от материално компетентен административен орган, в рамките на законоустановения срок, без да са допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното производство, но при неправилно приложение на материалния закон. Приети са за основателни възраженията на оспорващия досежно материалната незаконосъобразност на процесната заповед и липсата на задължително предвидените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, а именно липсата на ясно и конкретно описание на вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, обстоятелствата, при които са извършени и доказателствата, въз основа на които са установени. След като е обсъдил подробно по точки /от т. 1 до т. 7/ дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на служителя, съдът е приел, че не са безспорно установени. Прието е, че липсата на конкретизация на длъжностните задължения на наказаното лице, непосочването обстоятелствата по отношение на фактическия състав на извършените дисциплинарни нарушения както от обективна, така и от субективна страна и доказателствата в тяхна подкрепа, обуславят издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт какъвто по своята същност е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. За основателни са приети и възраженията на оспорващия досежно липсата на мотиви в заповедта, в частта относно определяне вида и размера на наложеното наказание, съобразно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Недоказаността на вменените отделни дисциплинарни нарушения на служителя, според съда обуславя неприложимостта на хипотезата на системност на нарушенията, която според легалната дефиниция установена § 1, т. 22 от ПЗР на ЗМВР предпоставя наличие на три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразно е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган, но при неправилно приложение на материалния закон. Заповедта е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Липсва посочване на конкретни задължения, чието нарушение представлява дисциплинарно нарушение от страна на главен инспектор Н. Р. И. - началник на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В. Т. От съдържанието на оспорената заповед не може по недвусмислен начин да се установят какви са вменените на служителя дисциплинарни нарушения, както правилно съдът е приел и мотивирал. В случая е нарушен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години" в случая представлява съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани и доказани следва да се присъдят на ответника в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия