Решение № 15045 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2019 г.

Решение № 15045 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. чрез нейния пълномощник срещу решение № 358/30.11.2018 г. по адм. д. № 291/2018 г. на Административен съд С. З.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- главният архитект на община С. З. в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба Х. К. и Л. К. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу мълчалив отказ на главния архитект на община С. З. по заявление № 19-06-165/21.05.2018 г за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-План за регулация на с. Р., община С. З., одобрен със заповед № 1022/14.11.1966 г на ОНС С. З. в частта му за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв. 15 по плана, като общата им вътрешно регулационна линия бъде поставена в съответствие с имотната граница между поземлените имоти, съгласно представена скица – предложение и техническо задание. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат решаващият съд е развил следните доводи: По предходно подадено заявление вх. № 19-06-418/28.09.2017 г на К. Х. със същото искане – да се разреши изработване на проект на ПУП за изменение на ПР на с. Р. в частта за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв. 15, като регулационната граница между тези имоти се постави /"мине"/ по имотната граница на ПИ 368 и ПИ 230, е постановен позитивен за заявителката акт – заповед № 19-13-260/12.10.2017 г. на главния архитект на община С. З.. Действащ за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв. 15 с. Р. е плана, утвърден със Заповед № 1022/14.11.1966 г. УПИ VІ-368 на оспорващата е образуван за имот/двор/ 368 с площ 970 кв. м, от които в УПИ остават 815 кв. м, а за УПИ V-230 се посочват придадени 155 кв. м. Със заповед № 10-00-241/15.02.2017 г кметът на община С. З. е делегирал в полза на главния архитект на общината свои правомощия по ЗУТ, вкл. това по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Нормата на чл. 27, ал. 2 от АПК императивно регламентира задължението на административният орган преди да се произнесе по искането за издаване на индивидуален административен акт, да извърши проверка за наличието на предпоставките за допустимостта на това искане. Една от законово предвидените предпоставки за допустимост на искането и съответно за допустимост на административното производство, е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни /чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК/. В случая по подаденото от Христова искане да бъде разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПР с обхват УПИ VІ-369 и V-230, кв. 15 с. Р., вече е издадено разрешение, обективирано в заповед № 19-13-260/12.10.2017 г на главния архитект на община С. З.. Издаването на административен акт със същия предмет и страни, като този, който се иска с подаденото от К. Хрестова заявление № 19-06-165/21.05.2018 г е пречка за развитие на производството по него, с оглед на което се е следвало прекратяването му на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. На второ място, според съда липсата на доказателства в отдел "Кадастър и регулация" за уреждане на регулационни отношения между УПИ V-230 и УПИ VІ-368 кв. 15 по регулационния план на с. Р. в случая може да се приеме, че изключва наличието на едната от алтернативните възможности планът да се счита приложен. Не са налице обаче категорични доказателства за заемане от собственика на УПИ V-230 на придаваемото място от 155 кв. м от двор 368. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за недопустимо при следните съображения: Първоинстанционният съд законосъобразно е изтъкнал, че е налице административен позитивен акт за удовлетворяване на предявеното със заявление № 19-06-418/28.09.2017 г. искане, а именно заповед заповед № 19-13-260/12.10.2017 г на главния архитект на община С. З.. Тази заповед дори е публикувана в местната преса като обявление на община С. З.-разрешава се изработване на проект за план за регулация на с. Р., одобрен със заповед № 1022/14.11.1966 г. в частта му за УПИ VІ-368 и УПИ V-230 кв. 15, като общата им вътрешнорегулационна линия бъде поставена в съотвествие със съществуващата граница между поземлените имоти съгласно представената скица-предложение и техническо задание. В тази насока съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, съгласно която предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Такъв в настоящия казус е налице с оглед цитираната позитивна заповед. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че страните по предявеното на 28.09.2017 г. и заявление № 19-06-165/21.05.2018 г. са различни, тъй като собственичката на У. У. V-230 кв. 15 е починала на 22.12.2018 г. и заинтересованите лица са други, а именно нейните наследници. В случая фактът на смъртта е настъпил много след издаването на позитивния административен акт, а заинтересовани лица-страни в административното производство в случая са не конкретни физически лица, а собствениците на имотите, респективно техните наследници. Поради това е налице абсолютна пречка да се развива ново административно произвоство след развилото се вече такова и приключило с влязъл в сила административен акт. Поради това по заявлението № 19-06-165/21.05.2018 г. не може да се формира мълчалив отказ, тъй като административният орган не може да се произнася по съществото на заявлението с краен акт. Всъщност решаващият съд адекватно е отбелязъл, че е следвало прекратяване на производството, но е разгледал обжалвания мълчалив отказ по същество и се е произнесъл с отхвърлително решение. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като мълчалив отказ, изобщо административен акт не е формиран по съществото на предявеното със заявление № 19-06-165/21.05.2018 г. искане. Влезлият в сила позитивен административен акт подлежи само на изпълнение. Това налага обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,