Решение № 1322 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2017 г.

Решение № 1322 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. 2010" ЕООД, гр. С., чрез адв. Г. Г. против решение № 3006/2.05.2017 г. по адм. д. № 6629 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № Р-2210-1405456-091-01/10.11.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. - орган, възложил ревизията и от гл. инспектор по приходите в в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С., ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 531/9.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП за установени задължения по чл. 177 ЗДДС - солидарна отговорност за ДДС в размер на 102 235, 01 лв. по фактури, издадени от "Е. А." ЕООД за д. п. м. 08.2012 г.

Касаторът поддържа съображения за незаконосъобразност на решението, с което е потвърден акта с установените задължения на основание чл. 177 от ЗДДС като са изложени конкретни възражения срещу проследяването от страна на съда на управителите на дружествата доставчик и получател, които включват и периоди, различни от ревизирания. Твърди, че не са налице основанията по чл. 177 от ЗДДС - от една страна, не е установена връзка между ползвания данъчен кредит за м. 08.2012 г. по фактури, издадени от посочената фирма и невнесения ДДС от доставчика, а от друга страна, не е установено знание или задължение за знание на получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2, предложение 1 от ЗДДС. Т. се, че е налице заключение на вещото лице, че доставчика е разполагал както с налични средства, така и с други налични активи, което води до извод, че получателя е знаел, че задължението по ЗДДС ще бъде платено от доставчика. Иска се отмяна на решението, съответно - отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. Георгиева, преупълномощена от Адвокатско дружество "Б. и партньори".

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. чрез юрк. Венева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3552, 35 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Спорът е за материалната законосъобразност на РА с установените задължения за ДДС по чл. 177 ЗДДС - солидарна отговорност на ревизираното лице в качеството му на получател на доставки от доставчик "Е. А." ЕООД.

Сочената разпоредба предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона по отношение на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

Отговорността по чл. 177 от ЗДДС се реализира при следните кумулативни условия: 1/ лицето, чиято отговорност са ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; 2/ да е ползвало данъчен кредит по доставката, 3/ дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и 4/ лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.

В нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС е установена презумпция, по силата на която се за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид;

2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

По данни от приложените към административната преписка и приети по делото писмени доказателства е установено, че касатора е упражнил право на данъчен кредит в общ размер на 102 235, 01 лева за данъчен период м. 08.2012 г., от които 36 359, 53 лева по фактура № 100/1.08.2012 г. и 65 875, 48 лева по фактура № 107/2.08.2012 г., издадени от "Е. А." ЕООД, с предмет: "доставка и монтаж на фотоволтаична система". С акт органа по приходите реалността на доставките и правото на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице като получател по посочените фактури е признато от приходната администрация.

По делото се установява и обстоятелството, че начисленият от доставчика ДДС за посочените доставки е деклариран за м. 08.2012 г. като част от резултата за периода по справка - декларация по чл. 125 ЗДДС в размер на 262 353, 62 лева.

От така установените факти следва, че условието по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС е изпълнено:

• ревизираното лице е получател по доставки;

• отговорността е ангажирана за начислен, деклариран и невнесен от доставчика ДДС, по фактури, по които ревизираното лице е ползвало и му е признато право на данъчен кредит.

С приета по делото съдебно-счетоводната експертиза се потвърждава, че фактурите, по които касаторът е ползвал данъчния кредит са отразени в счетоводството на доставчика, ДДС е начислен по смисъла на чл. 86 ЗДДС и фактурите са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период. Заключението потвърждава и факта на невнесен ДДС в размер на 245 832, 10 лева от доставчика. Потвърждава се е факта, че в извършена ревизия на касатора е признато правото на данъчен кредит.

Основният спор е относно осъществяването на последното условие по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС - лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен.

От направените справки в търговския регистър, е установено, че ревизираното дружество, с управител В. П. А., американски гражданин, роден в Индия, е с първоначална регистрация на седалище на управление в с. Н. Б. река, О. В., О. Ш., като следва промяна в адреса на седалище и адрес на управление в гр. С., последователно: бул. "Симеоновско шосе" № 95Б, бул. "Ц. О." №..., ет. ... и ул. "Н. Г." №.... В. П. А. е управител и на "Е. 2010" ЕООД до 20.08.2013 г. Във всички документи приложени по делото управителя е представляван от упълномощени лица.

За процесния период м. 08.2012 г. доставчикът "Е. А." ЕООД и получателят "Е. 2010" ЕООД имат един и същ адрес на управление и адрес за кореспонденция - гр. С., ул. "Симеоновско шосе" № 95Б. Съгласно вписването в търговския регистър "Е. 2010" ЕООД е регистрирано на посочения адрес на 29.03.2012 г., непосредствено след сключване на договора за строителство 12.03.2012 г. и анекс от 28.02.2012 г., в изпълнение на който договор са осъществени доставките, по които дружеството е ползвало данъчен кредит. При ревизията е констатирано също, че Р. Й. Н. е управител на "Е. А." ЕООД към м. 08.2012 г. и упълномощено лице на "Е. 2010" ЕООД, което подава със собствен електронен подпис справките-декларации по ЗДДС от името и за сметка на дружеството - получател "Е. 2010" ЕООД. Същото лице подава отчетните регистри по ЗДДС и на доставчика "Е. А. " ЕООД. През ревизирания период м. 08.2012 г. Р. Й. Н. е управител и на трето лице "Г. Е. С. " ЕООД, което е включено като получател на плащания "в полза на "Е. А.". В хода на ревизията е установено, че "Г. Е. С." ЕООД за периода от 23.03.2012 г. до 3.04.2012 г. е собственик на капитала на "Е. 2010" ЕООД. От представените банкови извлечения и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява частично плащане по двете фактури, което не е направено на прекия доставчик, а на трето лице - "Г. Е. С." ЕООД. с основание "в полза на "Е. А.". В отговора по т. 5 от поставените задачи вещото лице е констатирало, че при "Е. 2010" ЕООД са постъпвали суми по разплащателната сметка от "Г. Е. С." ЕООД, които суми са осчетоводени по кредита на сметка 117 "Други резерви". След това тези суми са преведени отново на "Г. Е. С." ЕООД.

По данни от търговския регистър органите по приходите са констатирали, че на 16.08.2012 г. "Г. Е. С. " ЕООД прехвърля дяловете си от "Е. 2010" ЕООД, на "Е. Р. Е. Б." ООД. Следващо действие - на 20.08.2013 г. последното дружество прехвърля същите дялове на "Г. Ъ. Б." ЕООД.

Управител на "Е. Р. Е. Б." ООД е В. П. А., същият е управител и на "Е. 2010" ЕООД до 20.08.2013 г.

До 23.05.2012 г. съдружник в "Е. Р. Е. Б." ООД е управителят, а впоследствие пълномощник на "Е. 2010" ЕООД Н. П. П..

Лицето, което е управител на "Е. А." ЕООД до 21.12.2012 г. - И. Н. Х., е управител и на "Г. Е. С." ЕООД за периода от 10.06.2013 г. до 30.01.2014 г.

По данни от търговския регистър се установява, че за периода от 23.03.2012 г. до 3.04.2012 г. "Г. Е. С." ЕООД е едноличен собственик на капитала на "Е. 2010" ЕООД, а впоследствие е собственик заедно със съдружника "Е. Р. Е. Б." ООД.

От 20.08.2013 г. дружествените дялове на "Е. 2010" ЕООД са прехвърлени на "Г. Ъ. Б. " ЕООД.

"Г. Е. С." ЕООД е регистрирано през 2011 г. със собственик на капитала и управител И. М..

За периода от април до юли 2012 г. същият е управител и на "Е. 2010" ЕООД.

От 17.07.2012 г. управител на "Г. Е. С." ЕООД е Р. Й. Н., посочена по-горе, като управител на "Е. А." ЕООД към м. 08.2012 г. и упълномощено лице на "Е. 2010" ЕООД, което подава със собствен електронен подпис справките-декларации по ЗДДС от името и за сметка на същото дружество, което обосновава безспорния факт, че в периода на извършване на спорните доставки и фактурирането им "Г. Е. С." ЕООД е собственик и съдружник в "Е. 2010 " ЕООД, а Р. Й. Н. е управител както на "Г. Е. С." ЕООД, така и на доставчика "Е. А." ЕООД. Л. Р. Й. Ненчева подава СД по ЗДДС и на двете дружества - доставчика "Е. А." ЕООД и получателя-ревизираното дружество "Е. 2010" ЕООД, а до месец август 2012 г. дружествата "Е. 2010" ЕООД, "Е. А." ЕООД и "Г. Е. С." ЕООД имат един и същ адрес: гр. С., ул. "Симеоновско шосе" № 95Б.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото, са налице безспорно обективни данни, че дружеството - получател, както и пълномощника му са знаели, че доставчикът му не получава плащане и начисленият данък по доставките, няма да бъде внесен от доставчика, а от получателя е ползван данъчен кредит при всички безспорно установени по-горе данни за "знание" по смисъла на разпоредбата на чл. 177 ЗДДС от страна на получателя за неизпълнена отговорност на данъчно-задълженото лице, което е доставчик по процесните фактури, при което солидарната отговорност на ревизираното дружество е законосъобразно определена с процесния РА.

По изложените съображения жалбата като неоснователна правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Допълнителни аргументи се съдържат и в приложеното за справка по делото решение № 6863/10.06.2015 г. по адм. д. № 9108/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 3507/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 255/2014 г. по описа на Административен съд С.-град и вместо него е постановено решение по същество, с което е отхвърлена жалбата на "Е. Е.-М. И. 2010" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ц. О." №..., ет. ..., с представляващи: Р. Й. Н., И. Х. и И. М., с ползван офис в гр. С., ул. "Симеоновско шосе" № 95Б против ревизионен акт № 2101306280/23.09.13 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 2163/14.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който на "Е. Е.-М. И. 2010" ЕООД е определено задължение по чл. 177 ЗДДС в размер на 153 757, 70 лв. по фактури, издадени от "Е. А." ЕООД през д. п. м. 08.2012 г., т. е. същия данъчен период като процесния по настоящото дело и по издадени фактури от същия доставчик "Е. А." ЕООД, който е и доставчик по процесните фактури, издадени на настоящия касатор "Е. 2010" ЕООД през д. п. м. 08.2012 г. Видно от мотивите на посоченото решение като посредник в плащанията също е използвано "Г. Е. С." ЕООД, както и в настоящия случай и при същите обстоятелства е ангажирана солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС.

При този изход на настоящото дело, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 и 2 от ДОПК в полза на ответната Дирекция следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция в размер на 3 552 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение