Решение № 1851 от 20.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на БИО МАЙНИНГ АД - София с [ЕИК] и на Югозападно държавно предприятие ДП -Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър с [ЕИК] против решение 4111 от 20.06.2022 г., постановено по адм.д. 2855/2022 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на касаторите против Заповед РА-30-66 от 24.01.2022г. на главен архитект на Столична община. Касаторът БИО МАЙНИНГ АД - София навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касаторът Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър към ДП Югозападно държавно предприятие твърди същите пороци на решението и прави искане за отмяната му, както и присъждане на разноски. Ответникът Главен архитект на Столична община оспорва жалбата. В писмен отговор на касационната жалба подадена от първия касатор, излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. В съдебно заседание оспорва и двете касационни жалби, моли да бъде оставено в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни. По същество съобрази следното. Административен съд София град е бил сезиран с жалби подадени от Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър, към ДП Югозападно държавно предприятие и от БИО МАЙНИНГ АД - София против Заповед РА-30-66 от 24.01.2022г. на главен архитект на Столична община. Със заповедта на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредил на 1.БИО МАЙНИНГ АД - София и на 2.Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър, към ДП Югозападно държавно предприятие да премахнат незаконен строеж: Едноетажна сграда (метална конструкция с тухлени стени) склад, находяща се в имот с идентификатор 22472.7450.259, по КККР на село Долни Пасарел, яз. Искър, район Панчарево Столична община, до сграда с идентификатор 22472.7450.259.2 и сеновал на територията на ТП Държавно ловно стопанство Искър. С обжалваното решение е отхвърлил оспорванията. За да постанови този резултат съдът приема, че макар оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена в нарушение на материалния закон. Установява за доказано, че процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е извършен без валидно издадено разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, както и че като такъв, реализиран след 2015г., когато е одобрена кадастралната карта, не попада в никоя от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не е търпим и следва да бъде премахнат. Обжалваното решение е следва да бъде отменено в една част, а в друга - оставено в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че е налице незаконен строеж, който следва да бъде премахнат. Неправилен е обаче изводът на съда, че със заповедта предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд, законосъобразно е възложено на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър към ДП Югозападно държавно предприятие да предприеме действия по премахването на незаконния строеж. Съгласно чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ премахването на незаконен строеж, при съответните условия, се възлага на: 1. лицето, упражнило строителен надзор; 2. строителя; 3. проектанта; 4. лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти; 5. възложителя на строежа. Несъмнено Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър не попада сред тези лица. От друга страна нормата на § 3, ал. 1 от Наредба 13 сочи като възможен адресат на заповедта за премахване физическо или юридическо лице, което е 1. собственик на терена; 2. лице с ограничено вещно право или 3. извършителят на незаконния строеж. В случая съгласно разпоредбите на Глава Десета от Закона за горите, Териториалното поделение не е юридическо лице, следователно същото не притежава правосубектност и не може да бъде адресат на обжалваната заповед. Ето защо изводите на съда за неоснователност на оспорването на заповедта в частта, с която е наредено на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър към ДП Югозападно държавно предприятие да премахне констатирания незаконен строеж са незаконосъобразни. Решението в тази му част следва да бъде отменено, както и да бъде отменена Заповед РА-30-66 от 24.01.2022г. на главен архитект на Столична община в частта й, с която е наредено на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър към ДП Югозападно държавно предприятие да премахне констатирания незаконен строеж. Както бе посочено по-горе, касационният съд споделя изцяло мотивите на съда от първа инстанция, относно незаконосъобразността и нетърпимостта на строежа, предмет на заповедта. Съдът е направил прецизен анализ на събраните от него доказателства и достигнал до вярното заключение, че предмета на заповедта за премахване представлява нов строеж, за който не са налице одобрени инвестиционни проекти, липсва и издадено разрешение за строеж. Касационната инстанция не споделя доводите в жалбата на БИО МАЙНИНГ АД, че е в изпълнение на сключен договор за съвместна дейност, дружеството е осъществило текущ ремонт на съществуващ стар навес. Няма никаква пречка, историческите аерозаснемания да бъдат ползвани като доказателство редом с другите събрани по делото доказателства. Тези аерозаснемания установяват както наличието на нова сграда, различна по форма и размери от съществуващия на нейно място стар навес, така и годината на изграждането й. В подкрепа на тези изводи е и заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, според която без съмнение е налице изцяло нов строеж изпълнен след 2017г. Липсата на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, характеризират сградата като незаконна, а годината на изграждането й не допуска приложението на нито една от хипотезите за търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следва да се отбележи, че дори осъществените строителни работи хипотетично да бъдат възприети като ремонт на съществуващ стар навес, същите не е възможно да бъдат квалифицирани като текущ ремонт съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като са изградени/заменени конструктивни елементи основи, носещи колони, нови стени и покривна конструкция. С оглед факта, че са изградени изцяло нови основи, поставени са нови носещи колони и е изградена нова покривна конструкция, тези строителни дейности носят белезите на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от същия параграф, който основен ремонт е строеж съгласно легалната дефиниция на това понятие по т. 38. Като такъв не попада в изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и в частност на т. 1 и за него се изисква издаването на строително разрешение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ, ergo дори да се приеме, че строежът представлява ремонт, то той е основен такъв и същият отново е незаконен. Със заповедта законосъобразно е наредено на дружеството касатор да премахне незаконния строеж, тъй като същото е извършител на строежа, в който смисъл са и собствените му твърдения. При този изход на спора, в полза на Териториално поделение Държавно ловно стопанство Искър към ДП Югозападно държавно предприятие следва да бъдат присъдени разноските за производството 1580.- лева, от които 1500.- лева адвокатски хонорар, 70.- лева държавна такса за касационното производство и 10.- лева държавна такса за първата инстанция, а в полза на Столична община следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер 120.- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,