Решение № 10187 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, чрез юриск. Цонева, срещу Решение 412/13.01.2023 г. по адм. дело 663/2021 г. по описа на Административен съд/АС/- Велико Търново, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019, с Изх. 02-040-2600/5688 от 05.08.2021 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В жалбата са изложени подробни съображения за необоснованост и неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Административният съд неправилно е приел, че уведомителното писмо, предмет на съдебен контрол, като електронен документ, не е подписано с квалифициран електронен подпис/КЕП/, който има силата на саморъчен подпис съгласно изискванията на чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/. Спазена е процедурата по издаване и валидност на електронния подпис на издателя на акта. Всяка година електронният подпис е подновяван, което е гаранция за неговата валидност и изправност. Стотици писма на бенефициенти в цялата страна са подписани с този подпис, чиято валидност е гарантирана от Борика - Банксервиз АД, вписано в доверителната листа на ЕС. Неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно - техническа компютърна експертиза, въпреки, че е била оспорена от адм. орган. Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като е модифицирана една страница от уведомителното писмо, това е довело до невалидност на акта от технологична гледна точка. В тази връзка е представено становище от отдел ИСАК на адм. орган, което не е взето предвид от съда. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на административния акт, като издаден в съответствие материалноправните разпоредби. В уведомителното писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане е представена информация за начислени неудържани санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/ 640/2014 на Комисията. За всички недопустими площи са наложени предвидените в чл.19 и чл.19а от посочения по - горе регламент санкции. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на АС - Велико Търново и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на оспорващото дружество срещу уведомителното писмо. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер и за държавна такса, направени пред настоящата съдебна инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника по касация. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация Агро реформ ЕООД, чрез адв. И. Денев, депозира отговор по касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Денев, надлежно упълномощен, който оспорва касационната жалба, поддържа депозирания писмен отговор, няма доказателствени искания. В хода по същество адв. Денев излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и моли касационната инстанция да остави в сила като правилно и законосъобразно съдебното решение. Претендира разноски за адв. хонорар по договор за правна защита, който представя и моли касационната инстанция да го присъди в цялост, независимо от възражението на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол пред АС - Велико Търново е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с Изх. 02-040-2600/5688 от 05.08.2021 г. С това писмо е отказана част от исканата сума от дружеството за подпомагане, както следва: по СЕПП - съответно при искана сума от 9 699.81 лв. е оторизирана сума в размер на 7 622.25 лв., по СПП - исканата сума е в размер на 4 116,60 лв., оторизирана е сума в размер на 4 057.62 лв., изцяло е отказана заявената сума по СП/основна/ в размер на 81 123.96 лв., по ЗДП- искана сума в размер на 6 115.10 лв., оторизирана сума 5 524.49 лв., възстановяване от ФД - 190.54 лв. Видно от Таблица 2 на уведомителното писмо: Извършени плащания /в лева/ на заявителя са изплатени следните суми: по СЕПП - на 16.12.2019 г. сумата 7 500.54 лв., по СПП - на 23.03.2020 г. сумата 4 057.62 лв., по ЗДП - на 14.04.2020 г. сумата 5 524.49 лв., по СЕПП- на 04.06.2020 г. сумата 121.71 лв. и възстановяване от ФД - на 03.09.2020 г. сумата 190.54 лв. В процесното уведомително писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период : СП/основна/- в размер на 81 123,96 лв. Административният съд е обявил за нищожно обжалваното уведомително писмо, като е приел, базирайки се на заключението по съдебно - техническата компютърна експертиза, че същото макар и да е подписано с електронен подпис от П. Славчева - Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, не е издържало проверката за варифициране на електронния подпис и съдържанието на документа. В съдебното решение са изложени подробни мотиви, представляващи описание на заключението на вещото лице по съдебно - техническата компютърна експертиза и анализ на същото. Касационната инстанция намира, че изложените мотиви от първоинстанционния съд досежно валидността на електронния подпис са противоречиви - от една страна е прието, че уведомителното писмо е подписано от Зам. изпълнителни директор на ДФЗ, като при подписването сертификатът, издаден от доставчик на удостоверителни услуги, е бил в период на валидност. От друга страна съдът е приел, че е налице промяна на документа след полагане на е - подписа модифицирана е една страница, като това според вещото лице прави документа невалиден от технологична гледна точка. Не е установено от вещото лице в какво се изразява тази промяна. АС Велико Търново е цитирал становището на процесуалния представител на ДФЗ/ лист 337 от том І от делото/. Видно от последното промяната в документа се изразява в това, че документът първо трябва да е подписан, след което се поставя изходящ номер от деловодната система. Съдът е посочил, че е много вероятно това да е причината за промяната в документа. Неизяснен е останал въпросът в какво точно се изразява промяната в обжалваното уведомително писмо, след поставянето на изходящ номер от деловодната система на органа, и дали тази промяна води до нищожност на акта. Вярно е, че ответникът, представляван от юрисконсулт, не е поискал назначаването на повторна или допълнителна съдебно - техническата компютърна експертиза, въпреки че е оспорил заключението, но съдът е длъжен на основание чл.168, ал.1 от АПК да изясни обективно фактите по делото, като съгласно чл.171, ал.2, изр.2 - ро от АПК може служебно да назначи вещи лица. Уведомителното писмо е обявено за нищожно от първоинстанционния съд, без да е установено по категоричен начин в какво се изразява промяната в същото и дали съответната промяна води до невалидност на административния акт. От друга страна - съдът е изложил съображения за материална законосъобразност на уведомителното писмо в частта относно СЕПП, СПП и ЗДП, като по отношение на частта относно СП - основна, е приел, че административният акт е незаконосъобразен, без да отчете, че с писмото са оторизирани и изплатени описаните по - горе суми в Таблица 2. Изрично в писмото е посочено, че превод на оторизираната сума е извършен по банкова сметка, заявена от дружеството в заявлението за подпомагане за кампания 2019. АС - Велико Търново е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изяснил какъв е предметът на оспорване, в каква част се обжалва уведомителното писмо. В жалбата до АС - Велико Търново е поискано съдът да обяви нищожността на оспореното уведомително писмо, алтернативно писмото да бъде отменено като незаконосъобразно. В пледоарията си, както и в писмените си бележки адв. Денев отново е поискал обявяване на нищожност, алтернативно съдът изцяло да отмени уведомителното писмо като незаконосъобразно. След като с уведомителното писмо частично са уважени заявени суми от дружеството и съответно такива са изплатени по банков път, е следвало първоинстанционният съд да остави жалбата без движение, като изрично даде указания на оспорващия да обоснове правния си интерес от обжалване на цялото уведомително писмо. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията на касационната инстанция, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изясни предметът на спора: в каква част се обжалва уведомителното писмо, като ако се оспорва изцяло жалбоподателят да обоснове правен интерес от обжалване на административния акт и в частта, с която са изплатени оторизирани суми по заявлението за подпомагане. След изясняване на предмета на жалбата, във връзка с доводите за нищожност на уведомителното писмо, като подписано с невалиден електронен подпис, първоинстанционният съд следва да установи в какво точно се изразява промяната в писмото след подписването му и поставянето на изходящ номер от деловодната система на органа. При повторното разглеждане на делото АС-Велико Търново следва да се ръководи от принципите на истинност- чл.7, ал.2 и ал.3 от АПК и на служебното начало чл.9, ал.3 и ал.4 от АПК, като установи по категоричен начин, със средствата, предвидени в АПК, дали извършената промяна в оспореното уведомително писмо представлява такъв тежък порок във формата на акта, който да води до нищожност на същото. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение