Решение № 11425 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2017 г.

Решение № 11425 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от М. Любенова - прокурор при Окръжна прокуратура– гр. Добрич (ОП Добрич) срещу Решение № 133 от 30.03.2017 г., постановено по административно дело № 683/2016 г. по описа на Административен съд- гр. Добрич (АС Добрич) в частта му, в която е отхвърлен протестът на ОП Добрич в частта, с която се оспорва чл. 54, ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008 г., на Общински съвет гр. Добрич (Наредба от 2018 г./ Наредбата) по отношение на думата "безсрочно". В протеста от Окръжна прокуратура– гр. Добрич са развити доводи за неправилност на решението в атакуваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че думата "безсрочно" противоречи на материално правна разпоредба от по- висок ранг– чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС). Твърди, че обжалваната разпоредбата на Наредбата е незаконосъобразна, тъй като хипотезата очертана в нея не намира отражение в специален закон. Иска съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо него, да се отмени чл. 54, ал. 2 от Наредбата - по отношение на думата "безсрочно". Ответникът Общински съвет– Добрич в писмен отговор, подаден чрез Председателя на Общински съвет – Добрич, счита протеста за неоснователен, а съдебното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест и счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт в протестираната част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със съдебното решение в протестираната му пред ВАС част от Административен съд- Добрич е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура-Добрич в частта, с която се оспорват нормите на чл. 54, ал. 2 - по отношение на думата "безсрочно" от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008 г., изменяна и допълвана, последно с Решение № 11-7/ 20.09.2016 г. на Общински съвет гр. Добрич. За да постанови този резултат адм. съд счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в частта му, с която се оспорва чл. 54, ал. 2 от Наредбата, според който "Правото на строеж се учредява възмездно, безвъзмездно, безсрочно или за определен срок". Намира, че цитираният от Наредбата текст не противоречи на чл. 67 от Закона за собствеността, съгласно който правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Приема, че с оспорената разпоредба на чл. 54, ал. 2 от Наредбата са предвидени именно горепосочените две възможности – да се учреди безсрочно право на строеж, какъвто е класическият случай на суперфицията, или същото да бъде ограничено със срок, след изтичане на който собствеността върху построеното да премине в патримониума на собственика на земята, т.е. на общината. Приема, че както учредяването на право на строеж за определен срок, така и учредяването на безсрочно право на строеж, са две хипотези, предвидени в Закона за собствеността (ЗС) и в Закона за общинската собственост (ЗОбС), които две правни възможности по същия начин са пренесени и в общинската наредба с текста на чл. 54, ал. 2. Приема, че смисълът на "безсрочно" учреденото право на строеж е във възможността суперфициарът да придобие собствеността върху построеното за "вечни времена", стига строежът да бъде реализиран в рамките на 5- годишния срок по чл. 67 от ЗС. С оглед тези съображения решаващият съд счита, че протеста за отмяна на чл. 54, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи- общинска собственост, приета от Общински съвет град Добрич следва да бъде отхвърлен. Съдебното решение в протестираната му част е ПРАВИЛНО. В останалата част съдебния акт не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Неоснователни са доводите за неправилност на решението в оспорената му част, тъй като същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и приложимия материален закон. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение смята достигнатите от АС Добрич в тази част правни изводи за обосновани и в съответствие със закона. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични в своето съдържание са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Вещното право на строеж, регламентирано в чл. 63 и сл. от ЗС включва три правомощия: 1. Право да се построи и държи сграда в чужд имот; 2. Изключително право на собственост върху постройката; 3. Право да се ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. Единствено първото от тези три правомощия е обвързано с петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗС. Ако в рамките на този 5- годишен давностен срок правото на строеж не се упражни, същото се погасява в полза на собственика на земята. Според чл. 54, ал. 2 от Наредбата "Правото на строеж се учредява възмездно, безвъзмездно, безсрочно или за определен срок". Възможността правото на строеж да бъде учредено безсрочно, е законосъобразна и е част от правомощията на общината, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Безсрочното учредяване право на строеж не следва да се тълкува като възможност същото право да може да съществува в латентно състояние (т. е. без да се упражни чрез построяване на сградата) безсрочно във времето. С построяването на сграда, годна по закон да бъде самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5- годишния давностен срок право на строеж, възниква и правото на собственост върху постройката, т. е. с реализиране на вещното право на строеж, безсрочно се придобива собствеността върху построеното. Именно безсрочност на правото на собственост върху построеното има предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от общинската наредба, предвиждайки възможността правото на строеж да се учредява безсрочно. Необосновано в протеста при преценка на законосъобразността на разпоредбата, касаеща учредяването на право на строеж, същата е съпоставяна със законова разпоредба, касаеща погасяването по давност на веднъж учредено право на строеж, каквато е нормата на чл. 67 от Закона за собствеността. Безсрочното учредяване право на строеж не означава, че то може да бъде реализирано без ограничение във времето. Същото ако е упражнено в рамките на 5- годишния давностен срок по чл. 67 от ЗС, има за правна последица придобиване на собствеността върху построеното от суперфициара без ограничение във времето. С построяването на сграда, годна по закон да бъде самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5- годишния давностен срок право на строеж, възниква и правото на собственост върху постройката, т. е. с реализиране на вещното право на строеж, безсрочно се придобива собствеността върху построеното. Именно безсрочността на правото на собственост върху построеното има предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от общинската наредба, предвиждайки възможността правото на строеж да се учредява безсрочно. С оглед на тези съображения обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение