Решение № 5321 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12274/2009 г.

Решение № 5321 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12274/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, Габрово (СГККГ), против Решение № 103/20.07.2009 г. постановено по а. д. № 147/2009 г. по описа на Административен съд Габрово (АСГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСГ е отменил като незаконосъобразен отказ на началника на СГККГ да издаде скица-извлечение от кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър към нея досежно имот № 14218.502.362, обективиран в негово Писмо изх. № 07-10-1811/02.06.2009 г. и е върнал преписката на същия за издаване на исканата писмена справка: скица-копие от КК с извлечение от КР относно същия имот на "Пролигно" ООД, Габрово. Недоволен от решението началникът на СГККГ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли да се отмени решението на АСГ и се постанови друго, по съществото на спора, с което оспорването от страна на "Пролигно" ООД се отхвърли като неоснователно. Ответникът "Пролигно" ООД, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита жалбата за основателна. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила: спорът не е изяснен от фактическа страна. Съдът не е установил налице ли е идентичност между закупените от "Пролигно" ООД имоти и имот № 14218.502.362. Необходимо е било назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да изясни въпроса за идентичността на собствените на "Пролигно" ООД имоти и този, за който се иска скицата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетата от АСГ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Безспорно е, че на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), кадастърът и имотният регистър са публични. Това означава, че всеки гражданин, след заплащане на съответните такси, може да поиска и има правото да получи справките, посочени в чл. 8, ал. 2 от с. з. Посоченото право е изрично уредено в чл. 93 от закона. Т. е. СГККГ е била длъжна, въз основа на постъпилото Заявление вх. № 99-4751/01.06.2009 г. от името на "Пролигно" ООД, да издаде исканата скица на имот № 14218.502.362, като посочи данните за него, така както са отразени те в КК и КР. Всички проверки на документацията, е следвало да бъдат извършени преди влизането в сила на Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която са одобрени влязлата в сила КК и КР към нея. След влизането в сила на посочената заповед, констатираните от началника на СГККГ непълноти, грешки и несъответствия в КК и КР могат да бъдат отстранени само служебно, по реда на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството или по молба на заинтересованите от това лица. Заповедта на изпълнителния директор на АГКК е издадена въз основа на данните, подадени му от СГККГ. С отказът да се издаде исканата скица и приканването на заявителя сам той да инициира производство за изменение на КК и КР, началникът на СГККГ фактически се стреми да извлече облага за службата от собствените си неправомерни действия. Извършването на поправката, която според него е необходима, е негово задължение и той няма правото да иска тя да стане по инициатива на "Пролигно" ООД, със съответните законните неблагоприятни последици от това за него. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е само деклариран в касационната жалба. Той не се обосновава и конкретизира, поради което ВАС не може да го провери. Повечето от доводите за допуснати нарушения на материалния закон, развити в касационната жалба са верни, но те подкрепят мотивите на обжалваното решение, а не твърдението на касатора за неговата неправилност. Развити в няколко насоки: Твърдението за несъобразяване на съда с разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е неверно. АСГ е изградил решението си, именно след съобразяване с тези норми. Основното, което има значение в случая е, че с чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е въведена законовата презумпция за вярност на данните, отразени в кадастралния план (КП) - КК и КР, който е влязъл в сила. Промените в тези данни могат да бъдат извършени само по съдебен ред от общия съд при наличен спор за собственост, по административен ред при молба за промяна при наличие на причините и по реда на чл. 53 от ЗКИР и служебно - по реда на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. По делото няма данни за начало на нито едно от трите производства. "Пролигно" ООД е поискало само издаването на скица въз основа на одобрения КП и не съществуват данни за обстоятелства, които да не позволяват удовлетворяването му. Вярно, но неотносимо към конкретния спор е твърдението, че АСГ не е съобразил обстоятелството, че площта, границите и местоположението на имота за който се иска скицата не отговарят на съответните такива съобразно описаните документи за собственост. Както е посочил първоинстанционният съд, привеждането на тези данни в съответствие може да стане по посочените три начина, които съществено се различават от производството в което се намират страните. Именно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР задължава началникът на СГККГ да издаде исканата скица с данните, отразени в КП, ако няма данни за започнало производство за изменението му или наличен съдебен спор за собственост. Твърдението, че съдът не е съобразил чл. 21, ал. 3 от АПК във връзка с въпроса за служебното начало е неверно. Въз основа на този текст от АПК, АСГ в мотивите си (стр. I, редове 8 и 9 отдолу) е приел, че отказът на началника на СГККГ съставлява административен акт и го е разгледал като такъв. "Служебното начало" освен при съставянето на КП, действително може да се прояви и в посоченото по-горе производство по чл. 58, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г., но данни за подобно поведение от страна на СГККГ няма по делото. При липса на започнало и/или завършило производство, инициирано от началникът на СГККГ, за промяна на КП - КК и КР, одобреният такъв със заповед на изпълнителния директор на АГКК е задължителен за изпълнение за него. В конкретния случай началникът на СГККГ не е изследвал въпроса въз основа на какви доказателства са подадени данните в АГКК за одобряването на изготвения от СГККГ КП. Този въпрос не е изследван и от съда, защото той се намира в друго производство, различно от възможните три такива за промяна на КП. С последните доводи се дава отговор и на въпроса, поставен от прокурора за постановяване на решението при недоизяснена фактическа обстановка. Предмет на извършената съдебна проверка е законосъобразността на отказа на началника на СГККГ, обективиран в негово Писмо изх. № 07-10-1811/02.06.2009 г., не и верността на одобрения КП - КК и КР. До доказване на противното, съобразно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, "Данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят...". Не е в правомощията на административния съд да оборва посочената законова фикция. Поставените от прокурора въпроси не могат да бъдат разрешени в настоящото съдебно производство, а само в евентуално образувано такова за спор относно собствеността на имота. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение