Решение № 1538 от 9.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5203/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол против решение 57 / 24.04.2023 г. по адм. дело 37 / 2023 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, П. Наскова, от гр. Ямбол изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен по делото договор за правна помощ. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 57 / 24.04.2023 г. по адм. дело 37 / 2023 г. Административен съд Ямбол е отменил решение 2153 28 10 от 03.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане РВ 3 28 01276689 от 29.12.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 114, ал.1 и ал.3 КСО е разпоредено да се възстанови недобросъвестно полученото от П. Наскова парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 05.02.2014 г. до 29.12.2014 г. в общ размер на 6 838, 64 лева, от които главница в размер на 3 689 лева и лихва в размер на 3 149,64 лева, дължима за времето от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Присъдил е разноски. Приел е, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби, основание за тяхната отмяна по реда на чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че за периодите 21.12.2012 г. 03.02.2013 г., съгласно болничен лист 0631708, серия А2012; 04.02.2013 г. 08.02.2013 г., съгласно болничен лист 2884878, серия А2012; 09.02.2013 г. 04.05.2013 г., съгласно болничен лист 1218039, серия А 2012 на П. Наскова е изплатено парично обезщетение за бременност на основание чл. 48а КСО, в качеството ѝ на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в ЕТ Ивана 50 И. Митева. За периода 05.05.2013 г. 04.02.2014 г. ѝ е било изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни съгласно декларация по чл. 50, ал.1 КСО, а след него до 29.12.2014 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете. След извършена проверка и издадени задължителни предписания ЗД -1-28-00968184/26.07.2021 г. е разпоредено на осигурителя ЕТ Ивана 50 И. Митева коригиране на подадените данни за осигурителния статус на П. Наскова, след което органите на ТП на НОИ са приели, че същата е получила неоснователно сумата от 6838,64 лева и е разпоредено нейното възстановяване. За да отмени оспорените актове, административният съд законосъобразно е приел, че дължимите суми касаят спорен период, който е приключил преди 31.12.2014 г. и петгодишния давностен срок по чл. 115, ал.1 КСО е започнал да тече на 01.01.2015 г., изтичайки на 31.12.2019 г. Липсват данни за неговото спиране или прекъсване. Към 29.12.2022 г., когато е издадено разпореждането за възстановяване на сумите, давностният срок е изтекъл и процесните задължения са погасени по давност. Неоснователно е възражението на касатора, че не е било направено възражение за изтекла давност на П. Наскова. Такова има по административната преписка и в съдебното производство с първоинстанционната жалба. По изложените съображения законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и като ги е отменил на това основание е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка на първоинстанционния съдебен акт не се установиха пороците нищожност и недопустимост. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока(договор за правна защита и съдействие серия Я 0000098936) възлизат на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение