Решение № 14347 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 911/2014 г.

Решение № 14347 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 911/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" София против решение от № 7549/03.12.2013 г., постановено по адм. дело № 6896/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена заповед № 2851/18.06.2013 г. на същия административен орган за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Асен Любенов Илиев и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Асен Любенов Илиев от град Петрич, чрез пълномощника си адв. Миланов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Със заповед № 2851/18.06.2013 г. на директора на главна дирекция "Гранична полиция" - град София на Асен Любенов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР, изпълняващ длъжността "старши полицай" в ГКПП - Кулата, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 15.02.2013 г., срещу поискано и обещано заплащане е съдействал безпрепятствено да премине при влизане в страната на през ГКПП - Кулата българският гражданин Мехмед Юсеинов Ахмедов, обявен за общодържавно издирване и на 07.03.2013 г. е съдействал на лицето Красимир Крумов безпрепятствено да изведе от страната през ГКПП - Кулата българският гражданин Андрей Димитров Антонов, също обявен за общодържавно издирване, като за целта е упражнил влияние срещу заплащане върху длъжностно лице. Деянията са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и като нарушение на етичните правила, визирани в т. т. 7, 8, 33б, 33в и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АССГ е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР и по Глава шеста от ППЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Според АССГ обаче същата е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Поради това е отменил заповедта. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР. Според настоящият състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Съображенията за това са следните: От доказателствата по административната преписка се установява, че са били проведени мероприятия на служители от дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР с цел пресичане на престъпна дейност от служители на ГПУ - Петрич. При наблюдението, което е извършено, е установено, че касационния ответник Илиев осъществява често контакти с полицай Борислав Велков /също служител в ГПУ - Петрич/ с цел пропускане на хора през ГКПП Кулата по нерегламентиран начин, срещу получаване на определени парични суми. На 15.02.2013 г., след проведени разговори между Илиев и полицай Хаджиев, дежурен на трасето за камиони, около 20.30 - 20.40 часа в страната е пропуснат автомобил Ауди, същият е спрян за проверка и е установено, че в него пътува лицето Мехмед Юсеинов Амхедов, който е наложени две ограничения с влязла в сила присъда през 2008 г. Автомобилът и лицето са пропуснати безпрепятствено през границата, предвид продължаването на оперативните мероприятия. На 07.03.2013 г. на главен път Е-79 е проследен автомобил, ползван от Красимир Крумов, в който пътували две лица. Около 11.30 часа на паркинг пред мотел "Тесалоники", намиращ се на 7-8 километра от град Сандански в автомобила на Крумов се качило и трето лице, като всички продължили към ГКПП - Кулата. Около 13.43 часа полицай Илиев и Красимир Крумов са провели среща на бензиностанция "ШЕЛ" в с. Кулата, след което около 13.50 часа автомобилът е пропуснат на ГКПП Кулата от полицай Борислав Велков. В 13.55 часа инспектор Атанас Георгиев връща автомобила на територията на страната и при извършената проверка се установява, че в него пътува лицето Андрей Димитров Антонов, който е обявен за издирване и има влязла в сила ефективна присъда. На същата дата е извършено претърсване в дома на полицай Хаджиев, където е иззет мобилен телефон, в чията памет се съдържала информация относно проведени разговори с полицай Илиев, който ползвал телефон с номер 00306996525009. Установената фактическа обстановка не се оспорва от касационния ответник, но същият поддържа становище, че голяма част от събраните писмени и веществени доказателства са били предмет на наказателно производство и не могат да бъдат използвани от административния орган при извършване на разследването му. Тази теза е възприета и от АССГ, който е изложил съображения, че след като е образувано наказателно производство, административният орган е следвало да отстрани от длъжност служителят на МВР, докато приключи наказателното производство. Освен това според първоинстнационният съд не са налице доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение от страна на Илиев, предвид липсата на съдържанието на телефонните разговори, както и на записите от видеокамерата на бензиностанция "Шел". Касационната инстнация не споделя правните изводи на АССГ както досежно възможността да бъдат използвани доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство, така и относно възможността с едно деяние да бъдат реализирани административно нарушение и престъпление. Доказателствата, които установяват фактическата обстановка са събрани по надлежния ред и са годни доказателствени средства, независимо от това, че част от тях са събрани в рамките на образувано наказателно производство срещу Илиев. В случая допуснатите от служителя нарушения не се установяват само и единствено от тези доказателства, а от съвкупната преценка на същите със събраните в хода на административното производство писмени такива. Освен това обсъждането и приобщаването на събраните в хода на наказателното производство доказателства не е в противоречие с действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установят с всички средства, които не се забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони (чл. 39, ал. 2 от АПК). Анализът на разпоредбите налага извода, че в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) доказателства. В случая представените с дисциплинарната преписка протоколи от разпит на свидетели пред съдия, както протоколи от претърсване и изземване са редовно събрани по предвидения в НПК процесуален ред, поради което не съществува законова пречка същите да установят релевантни за административното производство факти и обстоятелства. Необосновани са и правните изводи на АССГ, че след като е налице висящо наказателно производство, не може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на служителя на МВР. дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление, още повече че в случая Илиев е санкциониран за нарушение на морално - етични норми, а не за дейния, квалифицирани като престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. В случая образуваното против служителя наказателно производство, привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение, не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а само подкрепят изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушения по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на служителя на МВР на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че Илиев установява контакт със свои колеги по повод на служебната си дейност, но след това използва непредприемането на действия по служба като основание да получи материална облага. Това поведение на Илиев закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7, 8, 33б, 33в и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавният служител да пази доброто име на институцията, да не приема имотна облага за да упражни влияние или при вземане на решение от друго длъжностно лице, както и да не участва в корупционни прояви. В случая поведението на Илиев в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия, а към създаване на възможност за използване на служебната дейност за лично облагодетелстване. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Илиев са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Въз основа на така обсъдените относими към спора доказателства, настоящият състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с фактическите обстоятелства за постановяването й, както и с приложимите материалноправните норми на чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР, и при спазване на целта на закона. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на Асен Любенов Илиев срещу заповед № 2851/18.06.2013 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на касатора и пред двете съдебни инстанции, в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 800 лева /по 400 лева за всяка съдебна инстнация/, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,