Решение № 16896 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2019 г.

Решение № 16896 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Х. Хинков моли да бъде отменено като неправилно решение № 68/22.05.2019 г. по адм. д. № 2/2019 г. на Административен съд – Разград. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли акта за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Разград по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 17/06/1/0.0.2228/2/01/04/01/05.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Разград, с който е определено задължение на Хинков 24 447,50 лв с лихви, на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК. Определената сума представлява първоначално плащане по договор № 17/06/1/0.0.2228 от 31.05.2016 г., сключен между ДФ "Земеделие" и Х. Хинков за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 1, т. 2, 9, 22 и 24 и чл. 42, т. 8 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 05 РД-286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Законосъобразно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Обоснован е изводът на съда, че по делото е безспорно установено, че от 1.03.2016 г. Хинков не е стопанисвал естествените ливади с площ 260, 081 дка, които е заявил като елемент от земеделското си стопанство. Те са били обект на сертифициране за биологично производство и с оглед на тяхната площ икономическият размер на стопанството му, измерен в СПО/стандартен производствен обем/ е надхвърлил допустимия минимум от левовата равностойност на 8000 евро. Договорът за аренда на заявените естествени ливади е прекратен на 1.03.2016 г., като жалбоподателят не е уведомил ДФ "Земеделие" за това. Договорът за финансово подпомагане е сключен на 31.05.2016 г. Към датата на подписване на договора за предоставяне на финансова помощ е нарушен чл. 5, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съгласно който договорите за наем и/или аренда по ал. 2, т. 4 и 5, включени при определяне на изискуемия минимален икономически размер на стопанството от 8000 евро СПО, трябва да са: 1. влезли в сила към датата на подаване на заявлението за подпомагане; 2. с минимален срок на действие пет години, като към датата на подаване на заявлението за подпомагане може да са изтекли не повече от 18 месеца от срока. Променен е и стандартния производствен обем /СПО на стопанството, който след отпадане на правното основание за ползване на естествените ливади е под минималния изискуем производствен обем от 8000 евро. Обоснован е изводът на съда, че са установени посочените в акта нарушения на договора с ДФ "Земеделие" и наредбата, съставляващи основание по чл. 38, ал. 1, т. 2, 9, 22 и 24 от наредбата за отказ за второ плащане и издаване на процесния АУПДВ за връщане на сумата по първото плащане с лихви. Неоснователни са доводите в жалбата до АС - Разград и в касационната жалба за наличие на непреодолима сила и извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 2 от договор № 17/06/1/0.0.2228 от 31.05.2016 г. с ДФ "Земеделие", както правилно е приел съдът. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора ползвателят е бил длъжен да уведоми писмено фонда в срок от 15 работни дни от датата, на която е бил в състояние да го направи, за обстоятелствата по чл. 19, ал. 2 от договора, като представи достатъчно доказателства за това с надлежни документи. Съгласно чл. 20, ал. 2 и 3 от договора при неизпълнение на задължението си по ал. 1 ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила/извънредни обстоятелства. Ползвателят не е уведомил ДФ "Земеделие" за прекратения договор с Община Цар Калоян за аренда на 260, 081 дка естествените ливади, нито за сключения впоследствие договор за аренда на 46, 822 дка естествени ливади. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,