Решение № 13604 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 590/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЮтеКредит България ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, [улица]срещу Решение 6460 от 30.10.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 4596/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед 387 от 06.04.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на търговеца е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1, предл. 1, съдържаща невярна информация и следователно подвеждаща, във вр. чл.68в и чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) по отношение на представената в интернет сайта https://iutecredit.bg/ информация "Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори." Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че съдът не се е произнесъл по направено още с жалба оспорване на съдържание на Констативния протокол 10 от 08.03.2023г. относно липсата на процесната информация на интернет страницата на дружеството, както и че не е коментирал, че съдържанието на страницата е различно съгласно приета по делото извадка от последната. Счита, че това нарушение на съдопроизводствените правила е довело не непълно и неточно изясняване на фактическата обстановка, а от своя страна е обусловило и неправилно приложение на закона. Счита, че съдът не е обсъдил фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика през призмата на конкретно установените факти по делото и не е извел еднозначен извод, че са безспорно доказани всички елементи от фактическия състав като счита, че от всички представени доказателства не могат да се установят втория и третия елемент на фактическия състав на нелоялната практика. Иска да се отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. Представлява се от адв. Й. Чолаков. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП, не ангажира станове по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено въз основа на пълна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ЮтеКредит ЕООД, е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. На 24.02.2023 г. главен експерт в дирекция Защита на потребителите при продажби от разстояние при КЗП и мл. експерт в същата дирекция, извършват проверка в търговски обект на ЮтеКредит ЕООД на интернет страницата му https://iutecredit.bg/ като установяват следното съдържание: т.1 Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш! и т.2 Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори. На 08.03.2023 г. Комисията за защита на потребителите, с Решение по т. 6 на Протокол 10, решава, че ЮтеКредит ЕООД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика като на интернет страницата си дава следваната информация: Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори. - чл. 68д, ал.1, предл. 1 във вр. чл.68в и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. На 06.04.2023 г., със Заповед 387, издадена на основание чл. 68л, ал.1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д ,ал.1, предл. първо ЗЗП председателят на КЗП, забранява на ЮтеКредит ООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по отношение на представената на интернет страницата му https://iutecredit.bg/ информация Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Съдът приема, че са осъществени предпоставки на заблуждаваща нелоялната търговска практика по чл. 68д, ал.1, пред. първо ЗЗП и дружеството като търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП с осъществяваната от него дейност, която е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, я извършва. Сочи, че фактите, установени от органа се потвърждават от доказателствата и водят до извод, че съдържанието на рекламното съобщение от сайта на дружеството има невярно съдържание, тъй като небанковите институции предоставят кредите винаги с по-високи лихвени проценти от останалите кредитни институции и това прави офертите им не най-добрите. Съдът отхвърля като неоснователен доводът на жалбоподателя, че съобщението се отнася до стоки и услуги предоставяни от техни партньори, чиято цена е най-добра съгласно тяхната ценова политика, а ЮтеКредит не може да влияе върху ценообразуването на техните партньори като приема, че след като няма уточняващо съобщение, че тези цени се предлагат от различни партньори в зависимост от техните промоционални периоди, може да въведе в заблуждение потребителя и да повлияе върху взимането на неговото решение. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на сочения порок са свързани с твърдението, че съдът не е направил собствен анализ на всички представени доказателства и възражение от негова страна. С оспорената заповед органът е приел, че търговецът е нарушил чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, тъй като информацията, поместена на интернет страницата му https://iutecredit.bg/ Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори. , е невярна и следователно подвеждаща, тъй като от една страна небанковите финансови институции са с определен доста по-висок лихвен процент, което само по себе си означава, че не предлагат възможно най-добрите оферти, например сравнено с кредитните институции. От друга страна, разчитайки на наистина най-доброто решение, потребителя би могъл да сключи договор с дружеството. Когато в прилаганите търговски практики се твърди, че решението, което се предлага е наистина най-доброто, то това трябва да бъде изследването и доказано от специалист в областта, в която се прави изследването. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал.1, пред. първо ЗЗП, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и обстоятелства да съдържа неверяна следователно подвеждаща информация; 3) да променя или да е в състояние да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката/услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без нейното използване. Безспорно по делото е, че предлагането на потребителски кредит е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява предлагане на финансова услуга на потребителите. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Търговската практика на предлагане на финансови услуги се извършва в специализиран търговски обект, в който се предлагат именно такива услуги и средният, добре информиран и внимателен потребител първо, сам търси процесните услуги, и второ, ги търси в специализиран търговски обект, в който се предлагат такива. Специфичното е, че потребителите търсят този вид услуги в условията на личен проблем, който може да бъде разрешен с осигуряването на финансови средства в много кратък период от време, т.е потребителят не разполага с достатъчно време за обмисляне на всички детайли на решението, което трябва да вземе дали да сключи договора за кредит или не. Това често се отразява на бдителността на средния потребител и предполага пределно ясна, точна и конкретна информация относно всички съществени характеристики на договора за кредит и надеждността, и професионализма на доставчика на услугата по кредитирането. В случая няма данни проверката да е извършена след сигнал на потребител, от който да се разбере какво разбира средния потребител от спорната информация. От констативния протокол се установява, че е проверявано съдържанието на интернет страницата https://iutecredit.bg/ на дружеството, настоящ касатор. В приложената към констативния протокол извадка от интернет страницата обаче липсва спорната информация - Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори. С оглед посоченото, основателен е доводът на касатора, че не е доказано по-безспорен начин наличието на тази информация на интернет страницата на дружеството към датата на проверката, поради което изводът на съда и на административния орган за това е недоказан и необоснован. Неправилен и несъответен на събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че в производството по издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С административната преписка не са представени доказателства, а и няма твърдения, че проверяваното дружество е уведомено за резултатите от извършена проверка, и че му е осигурена възможност да изрази становище по събраните доказателства, да направи искания и/или възражения съгласно чл. 34, ал.3 АПК Дори да се приеме, че спорната информация - Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори е съществувала към датата на проверката на интернет страницата на проверяваното дружество, то на последното е следвало да бъде осигурена възможност да вземе становище и да представи доказателства за нейната достоверност. Самият издател на оспорената заповед, в нейната обстоятелствена част, сочи че твърдението, че офертата е най-добра следва да бъде доказано от специалист в областта, но нито е осигурил възможност на дружеството да представи такова изследване ако го има, нито е направил собствено проучване, което да потвърди или не верността на твърдението, поради което последното е останало недоказано. С оглед на посочено е допуснато и нарушение на чл. 35 АПК, който изисква индивидуалният административен акт да се издава след изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след като се обсъдят възраженията и доказателствата на страните. Налага се извод, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроиздствените правила (чл. 34, ал.3 и чл. 35 АПК), които ако не бяха допуснати биха могли доведат до различен извод. Тези нарушения са попречили на административния орган да изясни всички значими за случая факти и обстоятелства, поради което фактическите основания за издаването на заповедта са останали недоказани и необосновани. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че в първоначалната жалба няма възражение, че ЮтеКредит България ЕООД не насърчава нито предлага директно закупуване на стоки или услуги от партньорите на дружеството и относно цените на тези стоки и услуги. Таково възражение е направено с допълнение към първоначалната жалба от 04.05.2023 г. (л. 6 и 7 от първоинстанционния дело), поради което съдът го е обсъдил и счел за неоснователно. Настоящият съд не намира за нужно да се произнася по правилността на извода на първоинстанционния съд по това възражение, при положение, че липсват доказателства, които да доказват безспорно наличието на спорната информация Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори към момента на проверката на интернет страницата на проверяваното дружество. Следва да се отбележи обаче, че самото възражение се основава на различен смисъл на рекламното съобщение, много различен от този, които дава административния орган в оспорения акт. В заповедта информацията Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори е разбрана от органа като такава свързана пряко с предлаганата от ЮтеКредит България ЕООД услуга за предоставяне на бързи кредити и че офертата за нея е на най-добрата цена, докато жалбоподателят във възражението си сочи, че то се отнася до предлаганите от негови партньори различни стоки и услуги, върху чиито цени той не може да влияе. При прочит на информацията Получаване на най-добрите оферти от нашите партньори по-скоро се разбира, че клиентите на ЮтеКредит България ЕООД, които са сключили договор с тях, ще получат допълнително най-добри оферти за предлаганите от техни партньори стоки и услуги. Възможно е и разбирането на информацията в смисъла вложен от издателя на оспорената заповед, но кой смисъл отговаря на действителното съдържание на съобщението зависи от контекста, в който е поместено и/или от изображението което го съпътства, доколкото се отнася до интернет съдържание, което по принцип е комплексно. При липсата на доказателства какъв е контекста на спорната информация и има ли съпътстващо изображение към нея всъщност не може да се направи еднозначен извод за нейното смислово съдържание. Следователно не може да се провери правилността на интерпретацията, дадена от административния орган в оспорената заповед, поради което е невъзможно да се установи по категоричен начин налице ли са всички елементи от фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика, отнасяща се до невярна следователно подвеждаща информация. Като е достигнал до извод, че всички елементи от фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика, отнасяща се до невярна следователно подвеждаща информация са доказани в случая, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което не съответства на представените по делото доказателства и закона и следва да бъде отменено. Оспорената заповед също следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Последната е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на фактите по случая и съответно до неправилно приложение на закона. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане за присъжда на разноски е основателно. Направени са разноски пред две инстанции за държави такси, съответно 50 лв. за първа инстанция и 370 лв. пред касационната, разноски за възнаграждение за адвокат не са доказани, липса договор за правна защита и съдействие и списък, и доказателства за платено възнаграждение. Следователно Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура е органът издател на акта, следва да бъде осъдена да плати разноски в общ размер от 420 лв. за двете инстанции на настоящия касатор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд