Решение № 7959 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2009 г.

Решение № 7959 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си, против решение № 18 от 11.03.2009 год., постановено по адм. д. № 7604/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е осъден да приеме искането за регистрация на лек автомобил марка "Мини", модел "Купър", ведно с представените от "Сопрано" ЕООД документи и да се произнесе по същото в случай на отказ за регистрация на моторното превозно средство. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, претендират се разноски. Ответникът "Сопрано" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, поради което настоящата инстанция не счита за необходимо да я излага повторно. Според разпоредбата на чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи и от изричната норма на чл. 2 от Наредба № I-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) в областните дирекции "Полиция" се изграждат отдели, сектори и други структурни звена. Съгласно цитирания текст моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистрация от структурните звена КАТ - "Пътна полиция" при СДВР или съответните областни дирекции. Доказателствата по делото не са оспорени по надлежния ред, съдът ги е обсъдил всестранно и задълбочено. Безспорно е, че в отдел "Пътна полиция" при СДВР не са приели представените от дружеството документи за регистрация на лек автомобил "Мини", марка "Купър", с номер на рамата WMWRС33556ТJ75646. Представител на "Сопрано" ООД се е явил в канцеларията на 2.12.2008 год., за което е получил талон с № 299, отразено е, че на опашката за регистрация има един чакащ. На същата дата е попълнена и декларацията от представителя на дружеството А. Товмасян. В нея не са попълнени полетата, за които е отбелязано, че се попълват служебно. Тези писмени доказателства, издадени от административния орган и представени от дружеството, не са оспорени. Касационният жалбоподател не е ангажирал никакви относими доказателства по спора, въпреки дадената му от първоинстанционния съд указания в тази насока. Поради това и правилно е прието, че действително представител на дружеството - първоначален жалбоподател се е явил с искане за регистрация на МПС и приложени документи, които на гише е отказано изобщо да бъдат приети. В тази връзка неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът е постановил решението си при липса на относими доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК преценката за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Видно от становището, изразено в приложеното писмо от 12.01.09 год., касаторът не е оспорил твърденията на дружеството за отказа на служител от "Пътна полиция" да приеме документите. Оспорването на жалбата е по същество, което обаче е ирелевантно за конкретния казус. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. В раздел II на Глава ХV от АПК "Защита срещу неоснователни бездействия" законодателят е очертал две хипотези. С разпоредбата на чл. 256 от АПК административният орган е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Разпоредбата на чл. 257 от АПК е относима към бездействията на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. Разликата в двете хипотези е, че при първата административния орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт. В случая задължението на касационния жалбоподател е обвързано с фактически действия, пряко произтичащи от регламентирана процедура. Началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не е действал съобразно нормативното предписание на Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45/2000 г. Не намират опора в законодателната уредба възраженията на ответника, че не следва да приема предоставените му документи за регистрация въобще, защото регистрация по същество не може да бъде извършена. В Закона за движение по пътищата и посочената по-горе Наредба не се съдържат разпоредби, които да дават основание да не се приемат документи за регистрация на МПС. В тази връзка административният орган не може да откаже приемането на документи, а е в правото си да се произнесе по същество, включително като откаже регистрацията при наличието на съответните нормативни основания. Оспорването по реда на чл. 256 от АПК по своята правна природа представлява осъдителен иск, по който съдът може да осъди носителя на властническите правомощия - административния орган, да извърши действието или да отхвърли искането. С оглед правилно установената по делото фактическа обстановка и съответните на закона изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд