Решение № 12150 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2018 г.

Решение № 12150 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Ников против решение № 1861 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 447/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е изменена заповед № 314 з-174 от 30.05.2017 г. издадена от Началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР - Благоевград относно наложено му дисциплинарно наказание. В касационната жалба са изложени неконкретизирани съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона. Иска се неговата отмяна. Ответната страна по касационната жалба – Й. Симонски, началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР – Благоевград, с отговор оспорва същата и претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е била заповед № 314 з-174 от 30.05.2017 г. издадена от началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР - Благоевград, с която на младши инспектор Н. Ников, младши автоконтрольор, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. С обжалваното решение съдът е изменил заповед № 314 з-174 от 30.05.2017 г. издадена от началник група "Охранителна полиция" при РУ – Петрич към ОД на МВР - Благоевград, с която на Н. Нинов за нарушение на служебната дисциплина по чл. 60, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-929 от 02.12.2014 г., на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР му е наложил дисциплинарното наказание като е определил срок от три месеца. В мотивите си е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в рамките на предмета, определен с касационната жалба. По същество в нея се излагат съображения каквито са изложени пред решаващия съд и които той подробно е обсъдил в мотивите си. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание за отмяна на съдебния акт. Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, без да е необходима да се повтарят. Твърденията на касатора не се подкрепят от доказателствата, поради което не се оборват констатациите на административния орган и на съда относно извършеното нарушение. То е дисциплинарно по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а именно "проявена небрежност при изпълнение на служебните задължения, а не "забавено или лошо изпълнение на заповед", свързана с нарушение на служебните задължения по осъществяване на дейността по пътен контрол, установени в чл. 60, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-929/02.12.14 г. за ППД. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. При този изход от спора на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се заплати сумата 100. 00 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение