Решение № 1236 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2018 г.

Решение № 1236 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7586/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. Варна при ЦУ на НАП и от Г. Б. от [населено място], подадена чрез упълномощен адвокат срещу решение № 745/04.04.2018 г. по административно дело № 3059/2016 г. на Административен съд Варна. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) №Р-03000315010548-091-001/22.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 312/25.10.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Г. Б., са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 371, 86 лв. (главница) до 5 871, 86 лв., и за горницата над 195, 58 лв (лихва) до 3 088, 16 лв. Г. Б. от [населено място] оспорва решението в отхвърлителната му част за установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2009 г. -2014 г. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част, иска се отмяна в тази част и присъждане на разноски. Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите, чрез процесуалните си представители в писмени отговори и молби за даване ход на делото, оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна и за неоснователност на подадената от Г. Б. Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, предвид което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, потвърден с решение на ДД"ОДОП"- Варна. На Г. Б. допълнително са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 10 527, 38 лв. или 6 968, 52 лв. (главница) и 3 558, 86 лв. (лихва). Основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК са констатирани данни за укрити приходи или доходи и несъответствия между установени разходи и декларирани приходи, съставляващи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съдът е съобразил спорните моменти по делото, а именно следва ли да се прибавят към определеното от органите по приходите начално салдо (към 01.01.2009 г.) сочените като притежавани от жалбоподателя количества злато в размер на 2-З кг и сума в размер на 10 000 лв.; подлежат ли на облагане като доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, получените от ревизираното лице преводи (чрез системи за бързи разплащания през ревизирания период) в общ размер на 16 363, 30 лв.; и каква е стойността на разходите за строително-монтажни работи (СМР) за изграждане на процесната сграда и през кой период са извършени същите от Б. Съдът като е обсъдил доказателствата по делото и изложените доводи и възражения е счел за недоказано, че към началото на ревизирания период - 01.01.2009 г., Г. Б. е притежавал въпросното количество злато и посочената сума от 10 000 лв. и като такива не следва да бъдат включени към началното салдо на РЛ. За недоказано е счетено и твърдението, че получените от Г. Б. преводи чрез системи за бързи разплащания, представляват върнати заеми, предоставени от него на съседи и роднини преди ревизията, поради което съдът е приел, че същите следва да бъдат третирани като облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и законосъобразно органите по приходите са ги характеризирани като облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, респективно правилно са включени при определяне на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ По последния спорен въпрос съдът е съобразил ангажираната и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), представените доказателства и се е произнесъл в полза на РЛ. Решаващият състав е намерил, че процесните СМР са осъществени извън ревизирания период (2009 г. – 2014 г.), поради което разходите за извършването им не следва да бъдат включвани паричния поток на лицето, даващ отражение при изчисляване данъчната основа за облагане на Б. за 2010 г. Така мотивиран съдът е отменил РА в частта, с която на Г. Б. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 371, 86 лв. (главница) до 5 871, 86 лв., и за горницата над 195, 58 лв (лихва) до 3 088, 16 лв. В останалата част жалбата на Б. е отхвърлена. Решението е правилно. Законосъобразно за процесния данъчен период, от страна на органа по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно несъответствия между установени разходи и декларирани приходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Законосъобразно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса. Въпреки горното недоказани са останали поддържаните доводи, че при неприемане на разполагаеми средства в размер на 10 000 лв. и 2 - 3 кг злато, неправилно са определени паричните потоци за ревизирания период. Не е оборено с надлежни доказателства прието от органите по приходите и от съда начално салдо 5 000 лв. Касаторът - ревизирано лице се е домогвал да докаже наличието на парични средства и движими вещи с ангажиране на свидетелски показания (дадени от лелята на Б.), в които са посочени 3-4 кг злато и 10 000 лв. средства в брой. Съдът правилно не е взел предвид същите. Близката родствена връзка на лицата обосновава вероятността на тяхното небезпристрастно излагане, а следва да бъде съобразен и ориентировъчният размер на благородния метал сочен от свидетелката, които при явните разминавания не може да бъде приет като доказан, респективно включен при изчисляване на началното салдо и паричния поток на РЛ. Твърдението за налични средствата в размер на 10 000 лв. също не са подкрепени с доказателства, от които да се изведе категорични извод за разполагаемостта им към началното на ревизирания период. Констатациите не се разколебават и от назначената съдебно-счетоводна експертиза, която правилно не е кредитирана от съда. С оглед горното, съдът правилно е намерил за законосъобразно приетото от ревизиращите органи начално салдо в размер на 5 000 лв. По отношение установените задължения във връзка с преведени суми чрез системи за бързи разплащания, настоящата инстанция намира решението също за правилно. Същите законосъобразно са приети като облагаем доход за Б. на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 35, т. 6, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като облагаем доход. Неподкрепени с доказателствата са и тези касационни възражения, че преводите, получавани чрез системите за бързи разплащания са върнати заеми от близки и роднини, които РЛ е предоставяло в периода преди ревизията. Ангажирането на гласни доказателства (свидетел) сочещи, че РЛ е помагал на свои съседи под формата на заеми, отново без конкретно посочване на лицата, на които жалбоподателят е предоставял заеми, какъв е бил размерът им, кога и по какъв начин тези средства са му били върнати, са недостатъчни за оборване констатациите на органите по приходите, че подучваните средства от Б. са доход от друг източник. Свидетелят е твърдял, че Б. е давал заеми на близки "от селото", без да сочи за предоставяне на заеми на лица в чужбина, което дори в малка степен би обусловило връщането им, чрез превеждане парични суми чрез системи за бързи разплащания извън територията на страна. Свидетелските показания не засягат спорния доход, получен от чужбина чрез системи за бързи разплащания. Пасивното процесуално поведение на РЛ води до невъзможност да бъде установен произхода на средствата и за недоказване, че същите са необлагаеми. След като не е доказано основанието за получаване в ревизираните периоди на доходи (парични суми чрез системи за бързи разплащания) в общ размер на 16 363, 30 лв., то същият не е сред изключените необлагаеми доходи по чл. 13 ЗДДФЛ, а представлява доход от други източници съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия състав и в тази част, предвид което същите не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са възраженията на касатора - данъчен директор по повод разходите за извършени строително-монтажи работи. Немотивирано органите по приходите позовавайки на представен инвестиционен проект и декларация по чл. 14 от ЗМДТ подадена от Б., са приели като година на построяване на жилище 2010 г., а стойността на направените разходите е приета в размер на 55 000 лв., която стойност е посочена в инвестиционния проект. Неподкрепено с доказателства, горната сума е счетена като разходи за СМР, осъществени от РЛ през процесната 2010 г. На първо място настоящата инстанция намира същата за проектна стойност, а не действителна. Констатациите на органите по приходите се основават на предположения, че сочените в идеен проект разходи за СМР са реално разходени от лицето средства. Последното може да е индиция за това, но от тях не следва единствено възможният извод за разходи за СМР в размерите посочени в инвестиционния проект. Значението на инвестиционния проект е на критерий за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2, т. 16 ДОПК, а не и на доказателствено средство за действителен разход на ревизираното лице. В допълнение следва да бъде отбелязан правилния подход на съда, който е намерил, че представените в хода на съдебното производство и неоспорени доказателства и приетото и неоспорено заключение по съдебно-техническата експертиза сочат на извода за осъществени СМР преди ревизирания период. Следователно дори да се приеме, че са налице данни за осъществени разходи във връзка с процесното строителство, то същите видно от заключението на вещото лице са доказано извършени в рамките на периода 2003 г. - 2006 г., а не както органите по приходите са ги отразили като разходи осъществени през 2010 г. Видно от фактурите за доставка на бетон, което правилно е съобразено от съда, като безспорно обстоятелство за започване строителството именно в периода на доставката, предвид характера на доставената стока - бетон и необходимостта от влагането й. Правилна е констатацията по повод всички ангажирани и неоспорени документи касаещи СМР, данните за издаденото разрешение на строеж, разрешително за строеж на водопроводно отклонение в имота, становище за присъединяване към електрическата мрежа, договор за строителен надзор, фактури за вложени материали и др. Така мотивиран, съдът правилно е приел, че сочените от ревизиращите органи разходи не са доказани нито като осъществени през 2010 г., нито стойностно в размер на 55 000 лв., следователно не е налице основание за включването им в разходната част на паричния поток за 2010 г. За да приеме, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ възлиза на 3 718, 56 лв. съдът е споделил подхода на приходната администрация и е извадил от разходната част на паричния поток за 2010 г., сумите посочени като разходи за СМР, а именно 55 000 лв. и е определил дължимият данък в размер на 371, 86 лв., ведно със лихва в размер на 195, 58 лв. С оглед горното правилно е постановена отмяната на РА за горницата над така посочената сума, и в частност отмяна на установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 371, 86 лв. до 5 871, 86 лв. и лихва за горницата над 195, 58 лв. до 3 088, 16 лв. и отхвърляне на жалбата в останалата част. Настоящата инстанция намира мотивите на първоинстанционния съд за частична законосъобразност на РА, за правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касаторите се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбите и липсата на процесуално представителство, съгласно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 379, 43 лв. в полза на данъчната дирекция и 481, 91 лв. в полза на Г. Б. Ограничението за минимален размер от 500 лв. при неявяване, предвидено в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата обаче предвижда присъждане на разноски на страните в размер на 500 лв. Следователно по компенсация разноски не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение