Решение № 8828 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 34/2020 г.

Решение № 8828 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 34/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция"Митници" срещу решение № 773/01.11.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Ответникът Г. Раковски, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, но е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 773/01.11.2019 г., постановено по адм. д. № 109/2019 г. по описа на АС-Хасково е отменена Заповед № 2199/07.01.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) и подадена декларация от служителя по чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, е прекратено служебното правоотношение на Г. Раковски за длъжността "митнически инспектор" в Митница Бургас, с ранг V младши, считано от 08.01.2019 г. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че от 2014 г. Г. Раковски е държавен служител в Агенция "Митници" на длъжност "митнически инспектор", с ранг V младши като след прекратяване на служебното му правоотношение е бил възстановен през 2018 г. на длъжността "митнически инспектор" в Митница Бургас, с ранг V младши, считано от 10.07.2018 г. Тази длъжност той е заемал и към датата на издаване на оспорената пред АС-Хасково заповед. На 02.01.2019 г. Г. Раковски е декларирал, че е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство е установено и от Постановление за привличане на обвиняем от 01.06.2017 г. за престъпление по чл. 321, ал. З, пр. 2 и пр. 4 вр. ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на С"БОП" - Хасково, Кърджали и писмо от 24.04.2019 г. на Специализираната прокуратура. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органът по назначаване едностранно без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Според чл. 10, ал. 1 от ЗМ митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. С изменение на ЗМ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) е създадено второ изречение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, с което към държавните служители, които упражняват функции на митнически орган по смисъла на ЗМ, е поставено допълнително изискването, а именно да са само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Заеманата от Г. Раковски е на митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗМ, а привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е възприето от директора на Агенция "Митници" като обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради въвеждането на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Непротиворечиво съдебната практика приема, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предполага осъществяване на факти от обективната действителност след възникване на служебното правоотношение, които водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията ми и причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на страните по правоотношението, а със закон, но не представлява основание по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Държавният служител е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, но не се твърди и няма доказателства, че спрямо него не са взети мерки за процесуална принуда, които да го поставят в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения на митнически инспектор по начина, по който ги е изпълнявал и преди въвеждането на новото специфично изискване към длъжността. Неспазване на условията за заемане на длъжността, предвидени в чл. 7 от ЗДСл, е основание за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено изрично в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, но трябва нарушението да е допуснато при назначаването и да продължава да съществува, от което по аргумент на противното означава, че не всяка промяна в изискванията към длъжността по време на съществуването на служебното правоотношение съставлява достатъчно основание за прекратяването му. Допълнително следва да бъде посочено, че с решение № 7/17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г.) на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна. Според решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. и присъединено към него к. д. № 12/2019 г. (Обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на Конституционния съд на Република България правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. 9/2019 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Следователно и поради постановените решения на Конституционния съд на Република България оспорената пред АС - Хасково заповед като издадена въз основа на обявената за противоконституционна норма на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до същия краен правен извод АС-Хасково е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че останалите основания за отмяна на оспорената заповед, които са мотивирали АС-Хасково да я отмени не са налице. Заповедта отговаря на специфичните изисквания на чл. 108 от ЗДСл относно форма и съдържание, поради което необосновано първата инстанция е приела, че липсата на подробни мотиви за "обективната невъзможност" на служителя да изпълнява служебните си задължения съставлява нарушение на изискването на форма. Установяването на обстоятелството за привличане като обвиняем на Г. Раковски чрез декларация вместо "обстоятелствата относно съдебния статус" да "се установяват служебно" според изискването на чл. 10, ал. 1, изр. последно от ЗМ в случая не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила представляващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Декларацията на страна в административното производство е допустимо доказателство по аргумент от чл. 39 от АПК, а чл. 10, ал. 1, изречение трето от ЗМ не въвежда специална форма за доказване на конкретен факт с правно значение. Трябва да се има предвид, че по принцип (чл. 9, ал. 2 от АПК) административният орган е длъжен служебно събира доказателства за установяване на относимите към предмета на акта факти, поради което и на това основание не е възможно да се обоснове извод, че чл. 10, ал. 1, изречение трето от ЗМ създава специален и различен ред за доказване, който в конкретния случай е нарушен. Отделно не е възможно да не бъде отбелязано, че понятието "съдебен статус" не е нормативно дефинирано, а обичайното значение на употребените думи не предполага пряка връзка между този израз и качеството "обвиняем" в наказателния процес, за да се обуслови логическа връзка между обявеното вече за противоконституционно изречение второ на чл. 10, ал. 1 от ЗМ и изречение трето на същата разпоредба, което е част от действащото ни право и към настоящия момент. По водене на делото Г. Раковски е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора има право да му бъдат възстановени от бюджета на Агенция "Митници". Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат въобще не е прекомерно спрямо фактическата и изключително голяма правна сложност на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,