Решение № 11230 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. М., [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. Велев, срещу Решение 15610 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело 244/2024 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221122006039-091-001/01.08.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1511/23.10.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, и лицето е осъдено за разноски.

С касационната жалба се поддържа неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че РА е нищожен поради липса на териториална компетентност на съставителите на РД и РА. Според касатора изводите на АССГ, че получените приходи не съответстват на имущественото му състояние, са в противоречие с доказателствата по делото. Не е съобразено изготвеното повторно заключение по ССчЕ. Счита, че присъденото юрисконсултско възнаграждение надвишава минималното по чл. 78, ал. 8 ГПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация Директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Ненчовска, оспорва основателността на касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е РА Р-22221122006039-091-001/01.08.2023 г., издаден от Б. С. орган възложил ревизията, и Д. Б. ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1511/23.10.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на С. Н. М. е определено допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. общо в размер на 12 598,80 лева със съответните лихви в размер общо на 5 944,82 лева.

Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа за процесния данъчен период, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава. Обсъдил е заключенията на вещите лица по назначените ССчЕ, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта.

В тази насока са изложени мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните:

1. Приел е, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК; 2. Приел е, че през 2017 г. жалбоподателката е извършила разходи в размер на 81 350 лв. по предварителен договор за покупка на недвижими имоти; 3. Отрекъл е тезата на РЛ, че е получила 35 000 лв., предоставени от родителите ѝ; 4. Отрекъл е тезата, че РЛ е разполагала със средства от отпуснати суми от СЗОК за периода 2003 г. 2011 г.

С тези аргументи съдът е възприел РА като законосъобразен.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо, от АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Съдебният акт отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания.

По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция констатира следното.

Необосновано е възражението на касатора, че РА е нищожен поради липса на териториална компетентност на издателите му. Изложеното твърдение е в противоречие с Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. на ОСС Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело 2/2024 г., съгласно което не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо, от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.

Установено е по делото, както и в хода на ревизията, в резултат на извършена съпоставка на придобитите доходи и извършените разходи за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. превишение на извършените разходи над получените доходи. В резултат на изчерпателен анализ на имущественото състояние на С. М. /приходи и разходи/ от страна на данъчните органи е установено, че ревизираният субект е извършил разходи /конкретно цитирани в ревизионния акт/, които не съответстват на данните за наличните средства в брой и получените от ревизирания субект приходи за процесния данъчен период и надвишават последните.

Тези именно факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/.

Безспорно съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /в случая/ е за ответната страна.

В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства.

В съответствие именно с изложеното следва да намерят разрешение и спорните въпроси по делото.

Правилно съдът е приел, че през 2017 г. жалбоподателката е извършила разходи в размер на 81 350 лева по предварителен договор за покупка на недвижими имоти. В сключения предварителен договор изрично е посочено, че към момента на подписване на същия, купувачът е заплатил 1/2 част от продажните цени на описаните в РД два броя апартаменти или общо от 81 350 лева. Видно от съдържанието на същия, предварителният договор има ролята на разписка по отношение на сумата в размер на 81 350 лева, която продавачите са получили от купувача РЛ.

Обосновано съдът е приел за недоказано, че РЛ е получила сумата от 35 000 лева от родителите си от продажба на недвижими имоти. При извършена проверка в Агенцията по вписванията е констатирано, че е вписана една продажба от страна на Н. М. баща на С. М., за сумата от 250 лева съгласно НА 177, том XXI, дело 3426/28.12.2015 г.

В касационната жалба се твърди, че е представено удостоверение от НЗОК за получена сума в размер на 197 134,72 лева от страна на ЕТ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ С. М. , което опровергава извода на органите по приходите за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Както правилно е посочил съдът са изплатени суми, не на С. М. като физическо лице, а на ЕТ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ С. М. , като първият от периодите е през 2003 г. Същевременно се установява, че М. е декларирала разполагаеми парични средства в брой, както следва: 130 лв. към 01.01.2016 г.; 150 лв. към 01.01.2017 г.; 80 лв. към 01.01.2018 г.; 230 лв. към 01.01.2019 г.; 90 лв. към 01.01.2020 г.; 160 лв. към 01.01.2021 г. и 100 лв. към 31.12.2021 г. Не са представени и документи, установяващи възнаграждения на М. за дейността й като ЕТ.

Или като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора разноски не се следват за касационния жалбоподател, а на ответника по касация следва да се присъдят такива в размер на поисканата сума от 2 060,82 лева за юрисконсултско възнаграждение. Разноските по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК се присъждат в полза на НАП. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В процесния случай юрисконсултско възнаграждение се определя и присъжда на основание чл. 161 от ДОПК съгласно приложимата нормативна уредба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение