Решение № 2681 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Гелев, чрез неговия пълномощник срещу решение 791/09.02.2023 г. по адм. дело 9970/2022 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба главният архитект на Столична община, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РА-30-627/30.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж Г-образен навес на ограда, изграден в УПИ IX-599, кв. 8, м. Киноцентър I част по плана на гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения на процедурата по издаването й. Предметът на заповедта навес, не отговаря на дефиницията на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа. Жалбоподателят е извършител на навеса, доколкото събраният по делото доказателствен материал опровергава направените от него възражения. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид установения със свидетелски показания момент на изграждането му 1997-2000 г. и липсата на данни за неговото деклариране. Така постановеното решение е правилно и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Служителите на от район Витоша на Столична община при извършената проверка са съставили констативен акт 2022-10/25.02.2022 г., в който изграденото е описано като навес с обща площ 114 кв. м., носеща конструкция от дървени колони, греди и разпонки, конструктивно свързан с незаконна масивна плътна ограда по уличната регулация на имота, с дървен многоскатен покрив, покрит с керемиди, с височина 2,50 до 3,50 при кота било, построен в периода 1997-2000 г. На окомерната скица са отразени дължина 19,00 м и ширина 8,00 м за целия Г-образен обект и 9,50 м на 4 м само за по-тясната източна част. Действително, при проверката на имота от вещото лице навесът е измерен с по-ниски параметри, сочещи на обект с площ 80,5 кв.м., но това не води само по себе си до липса на индивидуализация на нареденото за премахване. Изготвената от експерта скица по Приложение 1 от съдебно-техническата експертиза отговаря като разположение и геометрични пропорции на очертаното в окомерната скица от констативния акт, макар и с дължина 18,25 м и ширина 7 м за целия Г-образен обект и 10,05 м на 2,26 м само за по-тясната източна част, с височина 3 м при кота било и 2,30 м кота стреха. Въпреки различните размери, обектът е ясно разграничим от останалите строежи в имота и не възниква неяснота относно волята на административния орган. Не съставлява порок във формата на заповедта нареждането на премахването единствено на навеса, въпреки че същият в констативния акт и заповедта е описан като конструктивно свързан с масивната ограда по регулационната линия на имота. Видно от съдържанието на констативния акт, в него освен Г-образен навес е описана и незаконна масивна ограда по уличната регулация с височина 2,50 м. Заповедта за премахване обаче е издадена само по отношение на изградения навес, като квалификацията на оградата като незаконна или нейната височина не фигурират в акта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. От друга страна, заключението на вещото лице установява, че навесът не е конструктивно свързан с оградата, а по южната си страна само е стъпил върху нея. Действително, констатациията в издадения административен акт за конструктивно свързване на навеса с оградата би довела до невъзможност да се премахне само един от тези обекти, но в тази част установяванията от административното производство се опровергават от заключението на вещото лице за два отделни строежи. Следователно, възможно е премахването единствено на навеса като отделен обект, каквото е разпоредено и с оспорената заповед. Законността на масивната ограда и навлизането й в улична регулация попадат извън предмета на издадената заповед за премахване, поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Изграденото безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория според чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за изграждането на който е изискуемо строително разрешение. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая, с оглед декларираното от три лица изграждане на процесния обект в периода 1997-2000 г., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, за момент на извършването на строежа следва да се приеме именно този промеждутък. За установения период на изграждане приложение намират разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 2 (за завършени строежи от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г.) и ал. 3 (от 01.07.1998 г. до 02.01.2001 г.) ПР ЗУТ, тъй като нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не отменя съществувалата преди това разпоредба на § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ, а създава нов четвърти период от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Поради това изложените от касационния жалбоподател доводи за допустимост на строежа съгласно действалите при изграждането му строителни норми не са достатъчни за обосноваване на извод за търпимост на строежа, доколкото за приложение на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ е необходимо и същият да е деклариран в срок пред компетентните органи, което не е сторено. Следователно като незаконен и нетърпим, навесът подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 /сто/ лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,