Решение № 10229 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. срещу решение 22594 от 6.11.2024 г., постановено по адм. дело 11756/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу решение РЛЦ23-РА51-32/10.11.2023 г. на главния архитект на район Лозенец", Столична община. С решението на основание чл. 144, ал. 3, чл. 146, чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е отказано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ за Аварийно укрепване на съществуваща четириетажна жилищна сграда" с идентификатор 68134.902.620.1 в ПИ с идентификатор 68134.902.620, съставляващ УПИ XII-620 от кв. 133А, м. Лозенец III част", район Лозенец", с административен адрес [улица]. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Били налице дефекти по северната фасада на сградата, покривната конструкция била в аварийно състояние, неправилно административният орган, а впоследствие и съдът възприемали исканото строителство като пристройка, а не като укрепително съоръжение каквото всъщност е било. Иска се отмяна на оспореното решение, отмяна на административния акт и изпращане на делото на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на район Лозенец", Столична община, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на оспореното решение. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Ответниците В. В. В., Б. А. В. и Л. М. Ч. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административното производство е започнало по заявление вх. РЛЦ23-ГР94-87/19.1.2023 г., от името на Д. С., В. В. и Б. В., подписано само от първия посочен заявител. Със заявлението е поискано одобряване на проект и издаване разрешение за строеж за авариен ремонт по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ на сграда с идентификатор 68134.902.620.1 в ПИ с идентификатор 68134.902.620, съставляващ УПИ XII-620 от кв. 133А, м. Лозенец III част", район Лозенец", с административен адрес [улица]. Към заявлението, освен книжа удостоверяващи правото на собственост, са представени Експертна оценка за аварийно укрепване на съществуваща жилищна сграда на 4 етажа, проект Заснемане за възстановяване на изгубени строителни книжа, Протокол 1 и Протокол 2 с решения на етажна собственост (ЕС), находяща се в гр.София, [улица]. Административният орган нееднократно е давал указания на заявителя. Въпреки представените проекти, конструктивни становища и други документи органът е приел, че не са налице обстоятелствата по чл. 148, ал. 6 ЗУТ и е постановил оспорения пред Административен съд София град отказ. Съдът е възприел като законосъобразна тезата на административния орган и е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, срещу постановения отказ да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ за обект Аварийно укрепване на съществуваща четириетажна жилищна сграда" с идентификатор 68134.902.620.1 в ПИ с идентификатор 68134.902.620, съставляващ УПИ XII-620 от кв. 133А, м. Лозенец III част", район Лозенец", с административен адрес [улица]. Така постановеното решение е правилно. Със заявлението изрично е поискано да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, а от представения инвестиционен проект става ясно че обекта, чието разрешение се иска представлява Аварийно укрепване на съществуваща четириетажна жилищна сграда" с административен адрес София, [улица]. За да е основателно искането, базирано на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, е необходимо да са налице обстоятелствата, описани в хипотезата на нормата. Според тази разпоредба "При бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж". С цитираната разпоредба се създава коректив на общия принцип прокламиран с нормата чл. 148, ал. 1 от ЗУТ повеляваща, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Общия принцип е започването на строителство да бъде предхождано от издаване на разрешение за строеж. Създаденото с ал. 6 на същата законова норма, изключение, е предвидено и приложимо само по изключение и само в случаите когато се налага изпълнение на неотложни аварийни и възстановителни работи, наложили се поради възникнали бедствия или аварии. В случая не са ангажирани доказателства, че са налице предпоставките по посочената разпоредба, тъй като не се установява да е била налице бедствена или аварийна ситуация, в резултат на която да са настъпили повреди по сградата /северната й фасада/ и на покрива й. Естественото износване на фасадата, на носещите конструктивни елементи и на покрива, довели до състоянието им преди извършените строително-монтажни работи се дължи на дългогодишната експлоатация на сградата и на липсата на извършени през годините на тази експлоатация текущи и основни ремонти и реконструкции. Естественото износване не може да доведе до приложение на по-благоприятния режим на последващо издаване на строителни книжа. Освен това този по-благоприятен режим допуска единствено отстраняване на настъпилите вследствие на бедствието или аварията увреждания на сградата, но не и извършване на нов строеж, какъвто в случая несъмнено е налице, изразяващ се в пристройка на четири етажа към северната фасада на сградата. Липсата на увреждания по сградата дължащи на бедствие или авария, е достатъчно основание да бъде постановен отказ да бъде съгласуван и одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, поради което останалите съображения на касатора не следва да бъдат обсъждани. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски, която следва да бъде уважена в размер предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ 250,- лева. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,