Решение № 6233 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2010 г.

част от 5070 (над 600 кв. м) е предвиден за образуване на отделен имот. Доводите за платена цена и за размера над 600 кв. м не променят извода. Правилно е приложен закона, поради което решението е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 13.05.2010 г. по адм. дело № 01540/2006 г., в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, отхвърля жалбата на Блага Николова Стамова от гр. София срещу заповед № РД-15-026/1.02.2006 г. на областния управител на Област София, в частта относно имот № 6082.5070 по плана на новообразуваните имоти на м. Косанин дол, с. Бистрица и с. Панчарево, СО Район "Панчарево". Първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и при надлежно мотивиране. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че въпросът за евентуално надплащане от страна на жалбоподателката вместо на 600 кв. м на 820 кв. м е ирелевантен по отношение на законосъобразността на ПНИ, който следва да бъде съобразен с правата както на ползвателите, така и на бившите собственици и на лицата, които са собственици на друго (извън реституцията) основание. Съдът е приел, че в случая с ПНИ е формиран процесния имот от 600 кв. м за ползвател по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и имот 2212 за наследниците на Димитър Бонев Попов с площ от 254 кв. м, което е допустимо съгласно § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6, 7 от ППЗСПЗЗ и съответства на целта на закона, която е да се даде право на ползвателите да придобият по един имот с достатъчна площ - до 600 кв. м и на преференциална цена, като същевременно се даде възможност на бившите собственици да си възстановят собствеността върху остатъка. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Софийски градски съд заповед № РД-15-026 от 1.02.2006 г., Областният управител на Област София е одобрил план на новообразуваните имоти в М 1:1000 за обект вилна зона "Косанин дол" - землището на село Бистрица, и местност Косанин дол - землището на село Панчарево, Столична община - район "Панчарево". Единственото възражение срещу тази заповед от жалбоподателката Блага Николова Стамова е, че в този план относно нейния имот е определен имот с № 5070 с площ от 600 кв. метра, а тя е заплатила площ от 820 кв. метра колкото й е било определено за заплащане със заповед № РД-46-231/2003 г. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. С тези принципни правила се е съобразил и Софийски градски съд. Не е спорно по делото обстоятелството, че жалбоподателката е лице с трансформирано на основание на влязло в сила съдебно решение право на ползване в право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - наличие на сграда в предоставения й за ползване имот. Следователно при изготвянето на плана на новообразуваните имоти задължително трябва да й се отреди имот в размер на 600 кв. метра. Същевременно тя на практика ползва, а се оказва и че е заплатила 820 кв. метра. Формално погледнато разликата от 220 кв. метра е по-малка от изискуемите се от ЗСПЗЗЗ и ППЗСПЗЗ 250 кв. метра за предоставяне на бившия собственик. Но съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, към който препраща § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тези минимум 250 кв. метра могат да се образуват не само от имота на един ползвател, а и от съседни разлики, тоест и от други съседни имоти и само ако това е невъзможно, разликите остават в имота, определен за ползвателя. В конкретния случай в плана на новообразуваните имоти на наследниците на бившия собственик Димитър Бонев Попов са отредени 254 кв. метра, което е повече от изискуемите се 250 кв. метра. В тази връзка следва да се отбележи, че изискванията на разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ в частта за урбанизираните територии са относими само към ползвателските имоти, а за бившите собственици е приложима разпоредбата на ал. 7, която е специална спрямо ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите на ползвателите. Неотносимо се явява заключението на вещото лице, че от 254 кв. метра не може да бъде обособен самостоятелен УПИ, защото, както се каза по-горе, за имота на бившия собственик е приложим специалния ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, а не ЗУТ. В контекста на изложеното е ирелевантно, че бившата ползвателка е заплатила 820 кв. метра, а не 600 кв. метра, който факт е бил установен още в първоинстанционното производство, поради което приложената към касационната жалба като доказателство Експертна оценка за определяне стойността на недвижим имот, не променя правните изводи. Само факта на плащане на повече площ (независимо по каква причина) не дава право имота да бъде нанесен в ПНИ в по-голям размер от законово допустимия - в случая 600 кв. метра, колкото и е отредено с ПНИ. Самата жалбоподателка е поискала от Кмета на Район "Панчарево" да й бъде възстановена сумата от 3003 лева, която представлява оценката на земята за разликата над 600 кв. метра, тоест за 220 кв. метра, но поради висящи съдебни спорове молбата й не е разгледана. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.