Решение № 6320 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15547/2018 г.

Решение № 6320 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15547/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Л. Гурмева - САК, като процесуален представител на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. София, срещу решение № 6730 от 16.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5735/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 27 състав, с което е отменена негова заповед № 390 от 10.05.2018 г. и делото е върнато като преписка за ново произнасяне по заявление за организационно и финансово подпомагане с вх. № З-238/15.03.2018 г., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са оплаквания, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответницата - Л. Ангелова, действаща чрез законния си представител Р. Ангелова, с пълномощник адвокат Николова, оспорва жалбата. В писмен отговор и в съдебно заседание излага подробни доводи за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 390 от 10.05.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на Л. Ангелова е отпуснато организационно и финансово подпомагане за диагностични процедури и лечение в Болница Шпайзинг, гр. Виена, Австрия, на стойност 13379. 54 евро с представяне на S2, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, заплащане на 150 евро от Фонда за извършване на контролен преглед при проф. Гангер в цитираната болница, а също така за разходи за транспорт и престой на детето и негов придружител. Като правно основание са посочени нормите на чл. 3, ал. 1, б. "а" и чл. 3, ал. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца". Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът всъщност е сезиран с искане за отпускане на финансова помощ за лечение в САЩ, с конкретни параметри на финансовата помощ и посочване на лечебното заведение, поради което следва да се приеме, че процесната заповед представлява отказ за отпускане на исканата помощ. От доказателствата по първоинстанционното дело се установява, че Р. Ангелова, като родител и законен представител на малолетната Л. Ангелова, е сезирала Директора на Център "Фонд за лечение на деца" със заявление вх. № З-238 от 15.03.2018 г., с което е поискала от Фонда финансово подпомагане в размер на 267 808, 41 щатски долара, съгласно представена сметка-калкулация на разходите от 12.02.2018 г., изготвена от Медицински център "Св. Мери", Флорида, САЩ. В заявлението е уточнено, че разходите за транспорт и престой се поемат от семейството на пациента, т. е. такива не се претендират. Към заявлението е приложена консултация за нов пациент, изготвена от д-р Пейли, Център по ортопедични болести и болести на гръбначния стълб - Пейли при Медицински център "Св. Мери", съдържащ история на заболяването, препоръки и план за лечението, с дата на приемане в лечебното заведение 29.01.2017 г. В декларация - приложение № 5 към чл. 30, ал. 1, т. 7 ПДОРЦФЛД, представляваща неразделна част от заявлението, Р. Ангелова сочи, че са осъществени контакти именно с цитираното лечебно заведение в САЩ, както и че не заявява желание Център "Фонд за лечение на деца" да определи лечебното заведение в чужбина или чуждестранния медицински специалист, който да осъществи медицинската дейност. По административната преписка се съдържат телекси от 6.03.2018 г. и от 12.03.2018 г. от д-р Пейли за насрочена операция на 23.01.2019 г. в Института Пейли в Уест Палм Бийч, Флорида, като във втория телекс е изразена готовност за сътрудничество с Централния фонд. От преписката се установява също така, че материалите относно лечението в САЩ са изпратени на външните консултанти. От протокол № 28 от редовното заседание на Обществения съвет към ЦФЛД, проведено на 9.05.2018 г. става ясно, че е прието за обсъждане кандидатстване за организационно и финансово подпомагане за оперативно лечение в Медицински център "Св. Мери", Флорида, а е взето решение за подпомагане на лечение в Ортопедична болница Шпайзинг, гр. Виена. При наличие на цитираните доказателства не може да бъде възприета тезата на касатора, че в заявлението не е уточнено лечебното заведение. Освен това от административната преписка не се установява, нито се твърди, че ЦФЛД е искал уточнение на заявление вх. № З-238 от 15.03.2018 г., респ. че е получил съгласие на законния представител на детето за лечение в друга държава и при друг специалист. Р. Ангелова е уведомена след издаването на процесната заповед и във връзка с организацията на лечението във Виена. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (отм. ДВ. бр. 26 от 29.03.2019 г.) е посочено, че за организационно и финансово подпомагане по чл. 3, ал. 1, т. 1 до директора на фонда се подава съответното заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат съответни документи. В чл. 30, ал. 1, т. 6 от Правилника изрично е казано, че в случай че е осигурен контакт с лечебно заведение/медицински специалист в чужбина към заявлението се прилага официален документ от това лечебно заведение/този медицински специалист, потвърждаващ, че лечението, за което се иска подпомагане от фонда, ще бъде проведено в това заведение/от този медицински специалист, периода на предстоящото лечение там, цената и начина на заплащане, очакваните резултати, лице от лечебното заведение и друга информация за контакт, намерение на лечебното заведение/медицинския специалист за сътрудничество с фонда във връзка с предстоящите медицински процедури по отношение на конкретния пациент. В случая са налице конкретни документи по този текст, поради което органите на Центъра, включително и неговия директор статуират само в пределите на заявлението. Според чл. 30, ал. 1, т. 7 от Правилника, в случай че не е осъществен контакт по т. 6, се подава декларация по образец съгласно приложение № 5, че заявителят желае фондът да определи лечебното заведение в чужбина, което да осъществи съответните диагностични или лечебни процедури по чл. 3, ал. 1, т. 1, и/или медицинския специалист по чл. 3, ал. 1, т. 2. Тези хипотези не са приложими и не е било в правомощията на административния орган да определи по своя преценка лечебно заведение в чужбина, различно от заявеното. Разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 от Правилника предвиждат следните правомощия на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца": да разглежда заявленията за организационно и финансово подпомагане по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3, 4 и 5; да взема решения за отправяне на предложения по заявленията, като при положително становище да предлага и размера на паричната сума, която да бъде отпусната, като взема предвид евентуалното самоучастие на заявителя със собствени средства или със средства от разплащателни, набирателни, дарителски или други сметки в негова полза, а при отрицателно - да посочва мотиви. Следователно не е в правомощията на Обществения съвет да вземе решение за отправяне на предложение за организационно и финансово подпомагане в лечебно заведение, различно от посоченото в заявлението, с изключение на случаите, когато самият заявител желае Фонда да определи лечебното заведение в чужбина, което да осъществи съответните диагностични или лечебни процедури. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е опорочило и крайния административен акт, а именно заповед № 390 от 10.05.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. София, в който административен акт е налице позоваване на решението по протокол № 28 от редовното заседание на Обществения съвет към ЦФЛД, проведено на 9.05.2018 г. Със заповедта е отпуснато организационно и финансово подпомагане в лечебно заведение, което заявителката не е желаела. Освен това обсъдените от Обществения съвет алтернативи на лечението в САЩ, включително и предложеното в Ортопедична болница Шпайзинг, гр. Виена не са аргументирани от външните експерти. Техните становища не съдържат комплексен план за лечение, съобразен със заболяването и състоянието на детето, липсва задълбочен анализ на предпоставките по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Правилника, не е извършена съпоставка на лечебните методи, прилагани в Ортопедична болница Шпайзинг с исканото лечение в САЩ, респ. тези прилагани от д-р Елдман в Израел или в Германия. Следователно становищата на външните експерти не отговарят на задължителните реквизити по чл. 34, ал. 2 ПДОРЦФЛД. Така по същество Директорът на Фонда е постановил отказ за организационно и финансово подпомагане за лечение на детето в САЩ, без този отказ да е мотивиран. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на заповед № 390 от 10.05.2018 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелно основание за отмяната й. По изложените съображения се приема, че решаващият състав на Административен съд - София-град е възприел правилно фактическата обстановка по спора, която обосновано е преценил в съответствие с приложимите правни норми. Решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Поради липса на касационни основания, оспореният съдебен акт се оставя в сила. Предвид изхода по спора и осъществената адвокатска защита на ответницата пред касационната инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, извършените разходи в размер на 400 лв. следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменената заповед. Разноски в полза на касатора не се присъждат, тъй като не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,