Решение № 5765 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2011 г.

Решение № 5765 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари против решение № 1563 от 04.04.2011 г., постановено по адм. д. № 81/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Ивайло Иванов Чичев оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1571/28.12.2010 г. на зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари, с която на Ивайло Иванов Чичев е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Фактът, че в заповедта е пропуснато да се изпише номера на заповедта, чийто разпоредби са нарушени, не представлява съществено нарушение, водещо до порок във формата на акта, тъй като в последния са цинирани разпоредбите, които са нарушени, а нарушенията са индивидуализирани. В административната преписка са приложени заповедите, който са нарушени, както и доказателства за запознаването на Чичев със същите. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на заповедта са нарушени изискванията на чл. 229, ал. 3 и 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Извършеното нарушение е формално и не е оспорено от служителя. Последният в обясненията си, дадени до дисциплинарно наказващия орган на 28.12.2010 г. заявява, че не си спомня да е присъствал в служебно помещение на 27.12.2010 г. след работно време и да е държал запалена цигара. В жалбата си до първоинстанционния съд Ивайло Чичев също не оспорва факта на нарушението, а излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена от некомпетентен орган и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В подкрепа на извода за извършеното нарушение е и докладната записка от 13.01.2011 г. Фактът, че същата е изготвена след издаване на заповедта е ирелевантен за законосъобразността на последната, тъй като извършените нарушения не са тежки по смисъла на закона и за дисциплинарно наказващия орган не е налице задължение да образува дисциплинарно производство и разпореди извършване на проверка. Разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР е диспозитивна и дава възможност на дисциплинарно наказващия орган да прецени дали да разпореди извършване на проверка за установяване на нарушението. В случая, дисциплинарното нарушение е установено в момента на извършването му, поради което не е било необходимо разпореждане за извършване на проверка за установяване на нарушението. Ето защо изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, са незаконосъобразни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Необосновани са изводите на съда, че жалбоподателят не е запознат със заповедите, които е нарушил. Напротив от приложените по делото доказателства е установено, че служителят е запознат със същите, в потвърждение на което е положил подпис и дата на запознаване. Незаконосъобразно съдът е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като е изложил съображения, че дисциплинарно наказващия орган не е изложил мотиви, обосноваващи вида на наложеното наказание и поради какви причини не следва да се налага по-леко наказание. След като по делото е установено, че служителят е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповеди, то нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР императивно разпорежда, че за този вид нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание". От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,