Решение № 8574 от 26.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Р. И. срещу Решение 773/17.07.2023 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 1261/2022 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед ДК-11-Б-1/26.05.2022 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол Бургас, издадена на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ и отменяща като незаконосъобразно Разрешение за строеж 75/12.05.2022 г. на главния архитект на община Царево за строеж Вилна сграда в поземлен имот с идентификатор 66528.2.258 по КККР на [населено място], [местност], община Царево, УПИ IV, кв. 2 по плана на [населено място], издадено на името на касатора, ведно с одобрените инвестиционни проекти.

От ответниците гл. архитект на община Царево е на становище за неправилност на съдебното решение, Дирекцията за национален строителен контрол не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество основателна.

Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. Главното съображение на административния орган, обусловило отмяната на РС, е за противоречие на разрешителното и проектите към него с действащия подробен устройствен план за имота, одобрен през 2005 г., в частност според графичната част на плана в северната част на имота е предвидена площ по цялата дължина, обозначена в зелено, с фиксирана дълбочина от 20 м, измерена от северната граница с ПИ 66528.2.254 (крайбрежна алея). От отразеното в графичната част на ПУП-ПРЗ е направен извод, че северната част на имота, защрихована в зелен цвят, не е предвидена за застрояване. Издадената на 05.05.2022 г. от гл. архитект на общината виза за проучване и проектиране на вилна сграда, с която са отразени застроителните линии на отстояние 3 м от северната част на имота, попадащи във въпросната площ, е приета за несъответстваща на плана, а инвестиционният проект за одобрен в нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ.

Мотивите на контролната заповед, възпроизведени и от първостепенния съд, са неправилни от материално-правна страна.

а. Визата за проучване и проектиране на вилната сграда е издадена на основание чл. 134, ал. 6 и 7 ЗУТ. В тази хипотеза визата е задължителна чл. 140, ал. 3 ЗУТ, изменение на плана не е необходимо, тя изпълнява функцията да осъществи прилагането на ПУП и определя конкретното застрояване, като променя предвижданията на плана по аргумент от ал. 6 на чл. 134, т.е. замества ПУП, респ. става част от него. Затова инвестиционният проект е следвало да бъде проверяван по чл. 156, ал. 2 ЗУТ за съответствие именно с визата, а не с линиите на застрояване по плана, в които е допуснато изменение с нея.

б. Контролният орган по същество е извършил инцидентна проверка за законосъобразност на визата, а тя не е допустима в служебното производство по чл. 156 ЗУТ. Визата е административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ и при липсата на постановяващо отмяната й съдебно решение нейното действие е трябвало да бъде зачетено.

в. Доколкото инвестиционният проект е съобразен с визата, градоустройствените показатели за имота са съгласувани с предвижданията на ПУП (в този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза) и в контекста на обсъдения правен характер и значимост на визата, с издаденото РС и одобрения инвестиционен проект не е допуснато противоречие с плана, обосноваващо тезата за нарушение на правилото по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ за задължителния характер на предвижданията на ПУП в инвестиционното проектиране.

1. Правно-логическа последица от отречената по-горе предпоставка за незаконосъобразност на РС е извода за липсата и на второто отменително основание в заповедта на началника на РДНСК за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ, тъй като в комплексния доклад, представляващ оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания към строежите, не била извършена проверка за съответствието с предвижданията на ПУП. Отговорът на въпроса се съдържа в очертания като дължим резултат от проверката, до който е достигнал и съставителя на комплексния доклад.

1. Констатираното нарушение по чл. 139, ал. 3 ЗУТ, изразено в несъгласуване с подпис на всички части на проекта от проектанта по част Паркоустройство и благоустрояване , не е съществено, за да предпостави отмяната на РС. Дори и с представянето пред съда на екземпляри от съответните части на проекта, принадлежащи на титуляря на разрешителното, с подписи на проектанта пропускът да не се определи като отстранен, той не засяга авторството на отделните части на инвестиционния проект и не отнема възможността за същинска оценка на предвижданията му, която пък е условие за произнасяне по законосъобразността на РС.

1. Неправилни са съжденията на административния съд в подкрепа на позицията за нарушение по чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, уреждащ норматива УПИ във вилните зони да се застрояват при минимална озеленена площ от 50 на сто, като ½ от нея да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност, поради предвидено в инвестиционния проект изцяло храстовидно озеленяване.

а. Достоверността на фактическото установяване в заповедта е разколебано от съдебно-ботаническата (дендрологична) експертиза. Действително, вещото лице сочи, че подбраната декоративна растителност е от подходящи храстови видове за озеленяване в крайморски райони, отговарящи на факторите на средата. При изслушването на експерта в съдебното заседание, проведено на 05.04.2023 г., е уточнено, че в озеленените площи, които са 82%, има изискуема дървесна растителност, покриваща се с тази, дадена в дендрологичната ведомост, в т.ч. е предложена и дървесна растителност. Становището на вещото лице е за защитен процент. Релевантно е пояснението (явно изведено от практиката в областта на специалните знания) за създаване на размерите на дървета и храсти във ведомостта на работния проект и ограничаването на техническата фаза до приблизителни сметки и дендрология, в която фигурира само бройка и не е нужно да има описание на разграничението между храст и дърво.

б. При споменатите констатации и с оглед на безспорно значително завишения спрямо минималния процент на предвидено озеленяване (който е водещия признак при преценката за спазване на норматива по наредбата), заключението за осъществено нарушение на чл. 29, ал. 1, т. 3 от наредбата е необосновано то почива на предположение и не отчита спецификите на етапа от развитието на правоотношението по инвестиционното проектиране.

1. Мотивите към съдебното решение в частта, с която твърденията на административния орган за допуснати нарушения и по чл. 148, ал. 4 вр. ал. 9, т. 1 и чл. 144, ал. 1, т. 9 ЗУТ са възприети за неоснователни, се споделят от касационната инстанция. Препратката към тях е допустима по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и изключва нуждата от допълнително обсъждане на пороците на заповедта.

1. а. Изложеното мотивира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество с отмяна на заповедта чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. Основателността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на касатора на платените и заявени в срок разноски (платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и адвокатски хонорари) за двете съдебни инстанции според представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, чиито общ размер възлиза на 3915 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение