Решение № 2012 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2018 г.

Решение № 2012 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Димитров срещу заповед № 8121 К- 5992/27.04.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати нарушения на административно производствените правила и приложимия материалния закон се иска отмяната ?. Ответникът – Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление до Министъра на вътрешните работи с рег. № А-20039/17.07.2017 г. (УРИ 6282 р-1463-21.07.2017 г.) Димитров моли на основание чл. 167, ал. 1 ЗМВР да му бъде разрешено да кандидатства за заемане на длъжност по срочен договор в институция и структура на Европейския съюз и Международни организации и по точно в "Организация за сигурност и сътрудничество" в Европа (ООСЕ), с които Република България е страна по сключен договор за сътрудничество, като го уведомява, че при положителен резултат ще депозира заявление за ползване на отпуск, съгласно чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР за срока на договора. Върху заявление са поставени две резолюция с текст "Да", като на едната е посочена дата 21.07.2017 г. от неизвестни лица – липсва посочване на имената и длъжността на лицата поставили подписа си. Със заявление с рег. № А-598/08.01.2018 г. Димитров отново иска от Министъра на вътрешните работи да му бъде разрешено ползването на неплатен отпуск от 04.02.2018 г. по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР поради заемане на длъжност по срочен трудов договор, кандидатстването за който му била разрешено върху заявление № 6212 р-1463/21.07.2017 г., като го уведомява, че с писмо от 06.11.2017 г. от човешки ресурси на Специалната мисия за наблюдение в Украйна е уведомен, че може да заема позицията за период до 31.03.2018 г., като срокът на договора е обвързан с изпитателен срок и мандата на мисията, след което ще бъде удължен до 31.03.2019 г. Със заповед № 8121 К-303/23.01.2018 г. министърът разрешава на Димитров ползването на така заявения отпуск за времето от 04.02.2018 г. до 31.03.2018 г. Същевременно с преписката са приложени три броя заявление от Димитров до Директора на ДМОС – МВР с № № О-307/19.04.2018 г., №-342/30.04.2018 г. и №-87/02.02.2018 г. за ползване на платен годишен отпуск, като е разрешено ползването на такъв съответно за времето от 02.04.2018 г., до 27.04.2018 г. вкл.; от 30.04.2018 г. до 29.05.2018 г. вкл. и от 31. 01. до 02.02.2018 г. вкл. от директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" – МВР. Със заявление рег. № А-5839/20.02.2018 г. Димитров изразява желанието си пред Министъра на вътрешните работи да му бъде разрешено ползването на неплатен годишен отпуск за времето от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР, като такъв повторно е поискан и със заявление рег. № А-9591/26.03.2018 г. поради заемането на длъжност по срочен договор, кандидатстването за който му е разрешено върху заявление № 6212 р-1643/21.07.2017 г. Липсват доказателства за произнасяне на органа по тези две заявления. С жалбата е приложено писмо рег. № 8121 р-23358/18.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, адресирано до ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, с което са дадени указания по приложението на чл. 167 ЗМВР и разрешаването на отпуск по реда на чл. 189 и чл. 190 ЗМВР и заповед № 8121 з-388/04.08.2014 г. също на Министъра на вътрешните работи относно реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 ЗМВР. Представено е и удостоверение за назначаване Димитров в Специалната наблюдателна мисия в Украйна на ОССЕ от 04.02.2018 г. като Наблюдател на СНМ в Украйна. Ответника представя докладна записка на Директора на дирекция "Човешки ресурси" МВР с рег. № 8121 р-16388/27.07.2017 г., с която същият по повод подаденото заявление на Димитров за разрешаване за кандидатстване за заемане на длъжност по срочен договор в ОССЕ е дадено предложение на същия да бъде разрешено ползването на този отпуск, като същото бъде отразено с писмена резолюция върху заявлението. Представени е докладна записка на Директора на дирекция "Човешки ресурси" с рег. № 8121 р-7212/05.04.2018 г., с която е предложено на министъра да разпише представените с нея, проекти на заповеди за разрешаване на неплатен отпуск на Д. Колев и Д. Димитров, върху която поставена резолюция от министъра, с която е одобрено направеното предложение. Представени са и определения на съда, от които се установява, че жалбата на Димитров срещу тази резолюция е оставена без разглеждане. На 25.04.2018 г. Димитров подава заявление рег. № А-12774/25.04.2018 г. (6212 р-797/25.04.2018 г., с което твърди, че поради възникнала обективна невъзможност да продължи да изпълнява задълженията си като служител на МВР, моли министъра на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение и на основание чл. 228, ал. 2 ЗМВР да бъде освободен на 30.04.2018 г. С обжалваната пред настоящия състав заповед № 8121 к-5992/27.04.2018 г. Министърът на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и заявлението на Димитров посочено по-горе прекратява служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 227 във вр. с чл. 158 ЗМВР, в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, приложим в случая доколкото в ЗМВР не са предвидени специални изисквания към съдържанието ?. При постановяването на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Същата е постановена въз основа на постъпило от служителя заявление, с което се иска служебното му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие и тъй като желае по-ранна дата на прекратяване в съответствие с разпоредбата на чл. 228, ал. 2 ЗМВР служебното правоотношение е прекратено без да бъде спазен срока по ал. 1, но в същата е предвидено заплащане на обезщетения. Макар същите да не са конкретизирани, доколкото в заповедта е формулирано общо разпореждане "на държавния служител да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР" настоящият състав намира, че това включва и предвиденото в цитираната разпоредба такова. Заповедта е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 229 ЗМВР, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че макар на служителя да е отказано ползване на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР - за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации, на същия е разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето от 02.04.2018 г. до 27.04.2018 г. включително – датата на издаване на заповедта, както и от 30.04.2018 г. до 29.05.2018 г. видно от приложените на л. 45 и л. 46, заявления, съдържащи и разрешенията за това. Този отпуск е разрешен от Директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" – МВР. Последният, който като ръководител на основна структура по чл. 37, ал. 1, т. 6 ЗМВР, в която служителят заема длъжност и при липсата на друга уредба в ЗМВР е компетентният да разреши ползването на този отпуск орган. Разпоредбата на чл. 229 ЗМВР изрично забранява прекратяването служебното правоотношение по време на отпуск, освен в конкретно посочени случаи, в които хипотезата на прекратяване по взаимно съгласие не е предвидена. Ето защо настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на цитираната разпоредба, при което същата е незаконосъобразна – налице са отменителните основания по чл. 146, т. 4 АПК. По отношение на наведените доводи за наличие на принуда при подаване на заявлението с искане за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателя не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че жалбодателят твърди, че решението му е обусловено от отказа да му бъде разрешено ползването на неплатен отпуск по реда на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР при наличие на разрешено ползване на платен такъв към момента на издаване на заповедта не води до извод за наличие на твърдяната индиректна принуда. В тази насока следва да бъде съобразено и съдържанието на поставената от министъра резолюция върху докладната записка с рег. № 8121 р-7212/05.04.2018 г. на Директора на дирекция "Човешки ресурси", с която е разпоредено на заместник – министър Ципов да предприеме необходимите организационни мерки, по отношение на двата колеги, които заминават. Макар разпореденото да не съдържа изрично разпореждане, от разказвателната му форма може да бъде обоснован извод, че отпускат на Димитров е разрешен, което налага разпореждането до заместник министъра да предприеме необходимите действия за осигуряване на работата в дирекцията предвид заминаването на двамата служители, при съгласието на директор Костов и очевидно да запознае министъра с нуждата и ползата от заминаването на двамата служители, които обаче заемат длъжности по силата на сключени от страна Република България и европейските институции договори и за които случаи изрично в разпоредбата на чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР е предвидено право на държавните служители в МВР на неплатен отпуск за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации, което без съмнение корелира със задължение на министъра да разреши ползването на този отпуск при установено наличие на посочените обстоятелства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 229 ЗМВР и следва да бъде отменена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбодателя деловодни разноски в размер на 668 лв., от които заплатена държавна такса – 10 лв., заплатени превод на документи – 8 лв. и 650 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение