Решение № 13031 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2015 г.

Решение № 13031 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Л. О." ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 3083 от 4.05.2015 г. на административен съд - С.-град, постановено по адм. дело № 80/2014 г., с което е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт № 011307932 от 30.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2014 от 22.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че оспорения ревизионен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентни органи. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в допълнителна жалба, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг по съществото на спора, ведно с присъждане на осъществените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище и по нищожността на процесния ревизионен акт. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд - С. град е бил ревизионен акт № 011307932 от 30.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2014 от 22.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП. с която на жалбоподателя "Л. О." ЕООД, са установени данъчни задължения за ДДС общо в размер на 78 811.19 лв. и лихви за забава в размер на 21 937.25 лв., поради непризнато право на данъчен кредит и характер на доставки, декларирани като вътреобщностни такива с нулева ставка. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила. За да обоснове преценката си за материална законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на доставките по фактурите, въз основа на които жалбоподателят претендира право на приспадане на данъчен кредит и не се доказва, че обсъжданите доставки са такива с нулева ставка. Настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен поради нарушение на материалния закон. Налице е основание за прогласяване на оспорения ревизионен акт за нищожен, поради издаването му от некомпетентни органи по приходите, което съдът следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК. Обжалваният ревизионен акт е издаден след проведена повторна ревизия в изпълнение на решение № 3051/27.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - С., с което е отменен първоначалният ревизионен акт. Повторната ревизия е възложена със ЗВР № 1300465/16.01.2013 г., впоследствие изменена, от началник - сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- гр. С., а ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, при липсата на издадена ЗОКО. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата й от 1.01.2013 г. редакция, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на § 35 ПЗР ЗИД ДОПК предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна в тази връзка е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Именно поради това посоченият в § 35 от ПЗР ЗИД ДОПК "досегашен ред" включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и предвиденият според нея компетентен орган. Тъй като в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то приложим спрямо него е досегашния ред за издаването на РА чрез определянето с нарочна заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде РА. При липсата на издадена ЗОКО обаче процесният РА се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на РА (в този смисъл решение № 807 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2015 г., I о., докладчик съдия Б. Л.). Като не е съобразил това и е приел, че оспореният РА е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се прогласи нищожността на обжалвания РА. Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза ответника по касация, следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство съдебни разноски, възлизащи на сумата от 14 675 лв., на основание чл. 161 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение