Решение № 13354 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на А. М. Л. и Н. А. Д., чрез адв. Ангелов, против решение 9916 от 15.11.2024 г., постановено по адм.д. 2734/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторите претендират отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което да се обяви нищожността на оспореното разрешение за строеж. Претендират присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът община Куклен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационните жалби. Ответникът Спектър Дентал ООД, редовно призован, се представлява от адв. Христова, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар от адв. Ангелов. Ответникът главен архитект на община Куклен, чрез адв. З. Недева, в представено писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. М. Л., против разрешение за строеж 68 от 05.10.2018 г. на гл.архитект на община Куклен, с което на Спектър Дентал ООД е разрешено строителството за обект Водоснабдяване на ПИ [номер] жил.застр., местност Свети Георги , землище [населено място], община Куклен уличен водопровод - РЕ -HD Ф63 с дължина L= 189,65м. и местонахождение ПИ [номер], местност Св.Георги от КВС на землище на [населено място], община Куклен. За да постанови този резултат, съдът приема, че разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, като при издаването му не са допуснати такива нарушения на процесуалния и материалния закон и целта му, които да обусловят нищожността му. Счел е, че предвиденото трасе на водопровода в одобрените проекти и разрешение за строеж 68 от 05.10.2018 г., на главния архитект на Община Куклен е в съответствие с одобрения ПУП. Разрешеният строеж е ситуиран на точно определеното място, т. е. строителството му е извършено изцяло в съответствие с одобрените строителни книжа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при непълнота в обсъждането на релевантните доводи на страните, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че процесното разрешение за строеж е издадено въз основа на заповед 312/22.05.2018 г. на кмета на община Куклен, която е отменена с влязло в сила решение по адм. дело 1160/2019 г. на Административен съд Пловдив. Съдът е приел, че заповедта е била незаконосъобразна, тъй като административният орган е квалифицирал като общинска собственост имоти, които към релевантния момент са били частна собственост, придобити от жалбоподателката Л., и че соченият в заповедта имот с идентификатор [номер] не е съществувал като самостоятелен обект, тъй като партидата му е закрита след разделянето му на три нови имота. При това положение към момента на издаване на разрешението за строеж е липсвал валиден административен акт, който да определя правното основание за прокарване на водопровода през съответните имоти. Първоинстанционният съд неправилно е ограничил преценката за валидност единствено до компетентността на органа, без да съобрази, че административен акт е незаконосъобразен и когато е лишен от материалноправни предпоставки или е изграден върху отменен или несъществуващ акт. В случая разрешението за строеж е производен административен акт, чиято законосъобразност предпоставя валидността на акта, на който се основава. След като заповедта за учредяване правото на преминаване е отменена със сила на присъдено нещо, разрешението за строеж остава без законова опора. Отделно от това, по делото липсват доказателства за съществуването към релевантния момент на решение 587/07.03.2018 г. на Общински съвет Куклен, на което общината се позовава като на акт, определящ трасето на водопровода. Посоченият акт не се съдържа в административната преписка и не е представен в съдебното производство. Това изключва възможността да се приеме, че разрешението за строеж е издадено въз основа на действащ подробен устройствен план. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че по-късно одобрен ПУП ПРЗ може да бъде съобразен при преценката за валидността на акта. Законосъобразността на разрешение за строеж се оценява към момента на неговото издаване и не може да бъде санирана чрез последващи административни актове или фактически действия. Неправилен е и изводът на първоинстанционният съд, че фактическото изпълнение на строежа съответства на трасето. Фактическите действия по изграждане на водопровода са напълно ирелевантни към въпроса за валидността на разрешението за строеж, което е конститутивен акт, създаващ ново правно положение, а не удостоверява съществуващо такова. Последващи обстоятелства възникнали години след издаването на разрешението за строеж, включително такива свързани с фактическото изпълнение на строежа или с одобряването на по - късни подробни устройствени планове не могат да повлияят върху преценката за валидността на административния акт. Действия реализирани след издаването на акта, не могат да заличат първоначалната липса на основания за издаването на акта. Настоящият състав приема за основателни и доводите на жалбоподателите, свързани с неправилно приложение на чл. 193 и сл. ЗУТ. Установено е, че имотите, през които е прокаран водопроводът, са частна собственост. В този случай учредяването на право на прокарване може да се извърши единствено при спазване на процедурата по чл. 193 ЗУТ, включваща оценка и обезщетение на засегнатите собственици, каквато в случая не е била проведена. Липсата на проведена процедура съставлява съществено нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на разрешението за строеж. Не може да бъде споделено и становището на първоинстанционният съд относно наличието на декларация-съгласие от страна на Лапкова. Дори да се приеме, че такава декларация е била представена, тя е била оттеглена, а и по своето естество не може да замести предвидената в закона процедура по чл. 193 ЗУТ, когато се засягат частни имоти. В още по-голяма степен тя не може да има отношение към издаването на разрешението за строеж, което е производен акт спрямо заповедта за учредено право на прокарване. При съвкупната оценка на всички доказателства съдът приема, че разрешението за строеж е издадено при липса на материалноправните предпоставки предвидени в ЗУТ, въз основа на отменен акт, относно несъществуващ имот, при неправилно третиране на частен имот като общински и при неприлагане на задължителната процедура по чл. 193 и сл. ЗУТ. Тези пороци водят до неговата незаконосъобразност. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени издаденото строително разрешение. При този изход на спора, в полза на касаторите следва да се присъдят сторените в това производство разноски, установени с писмени доказателства и съобразно списък по чл. 80 ГПК, както следва: в полза на А. М. Л. 1070 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса и в полза на Н. А. Д. 70 лева - за заплатена държавна такса. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по ЗУТ е предвидено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, поради което претендираното адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуцирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,