Решение № 1507 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2019 г.

Решение № 1507 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Куртенков от [населено място], срещу Решение № 2582 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 2322/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574, с рег. № 4323-155/2018 г., на началника на Първо Районно управление "Полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи. Подадена е и касационна жалба от А. Куртенков от [населено място], срещу Решение № 284 от 08.02.2019 г. по адм. дело № 2322/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2582 от 06.12.2018 г., като вместо "Осъжда А. Куртенков да заплати в полза на Първо Районно управление "Полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, сумата от 100 (сто) лева, да се чете: Осъжда А. Куртенков да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, сумата в размер на 100 (сто) лева. В първата касационна жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че от 2001 г. до момента на постановяване на процесния отказ, касаторът е притежавал разрешение за оръжие. Същият е съдебен заседател и като такъв е участвал в разглеждането на тежки криминални престъпления. Противно на приетото от първоинстанционния съд, от представените доказателства, се установява по категоричен начин наличието на потенциална опасност за живота на касатора. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е отказал да изиска посочената от касатора преписка от ОДМВР - Пловдив, от която се установява, че съществува опасност за живота на г-н Куртенков, като по този начин е препятствано правото му да се снабди с доказателства във връзка с предмета на делото. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него, постановяване на ново, с което да се отмени оспорваният отказ и да се върне преписката за ново произнасяне от административния орган. Претендират се разноски. В касационна жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, се твърди недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С обжалваното решение не е разгледано искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 2582 от 06.12.2018 г. в частта за разноските, като вместо това съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ). Няма пречка съдът да поправи допуснатата ОФГ в решението по свой почин, но е следвало да се произнесе и по искането на жалбоподателя, а такова произнасяне липсва. Иска се отмяна на решението и връщане делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането, с което е бил сезиран. Претендират се разноски. Ответната страна – Началникът на Първо Районно управление – Пловдив към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, изразява становище за неоснователност на първата касационната жалба и не взема становище по втората. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваните решения, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: За да постанови Решение № 2582 от 06.12.2018 г., първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление с вх. № 432000-7865 от 06.06.2018 г. за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана от А. Куртенков. Към заявлението са приложени Декларация с дата 06.06.2018 г., разписка за участие в съдебно заседание по НОХД по описа на Окръжен съд Пловдив; Медицинско свидетелство от Център за психическо здраве Пловдив ЕООД; Удостоверение-справка от Център за психическо здраве Пловдив ЕООД; Свидетелство за съдимост от Районен съд-Пловдив с дата на издаване 13.03.2018 г., в което е посочено, че А. Куртенков не е осъждано лице; Удостоверение за техническа годност на огнестрелно оръжие № 2316 с дата 04.06.2018 г.; Удостоверение за техническа годност на огнестрелно оръжие № 2315 с дата 04.06.2018 г.; Удостоверение с изх. 0 5630 от 04.06.2018 г на Окръжна прокуратура-Пловдив, в което е посочено, че към дата 03.06.2018 г срещу Куртенков няма обвинения по неприключили наказателни производства. В Заявлението от 06.06.2018 г. Куртенков посочва, че съществува реална опасност за здравето и живота му. Твърди, че срещу него са извършвани множество заплахи за убийство, както и осъществяване на животозастрашаващи действия. С писмо, рег. № 432000-9613 от 10.02.2018 г. по описа на Първо РУ МВР Пловдив, е дадена възможност на Куртенков да прегледа материалите по преписката и на основание чл. 34, ал. 3 АПК, в срок да изрази допълнително становище по твърдените обстоятелства, тъй като при подаване на заявлението са приложени само разписки за участие в съдебни заседания през 2016. г и 2018 г. Писмото е получено на 11.07.2018 г. С вх. № 432000-9675 от 11.07.2018 г. в деловодството на Първо РУ МВР Пловдив, Куртенков депозира допълнително становище, в което се посочва, че е активен съдебен заседател в наказателни дела по описа на Окръжен съд, гр. Пловдив и е получавал множество заплахи за убийство, като за някои от тях е сигнализирал писмено Прокуратурата, поради което е разпитван в Първо РУП. Посочено е, че поради неподкупността му и твърдата му решителност да се бори срещу престъпността са довели до там, че от Районен съд-Пловдив е издаден документ, че уж е бил осъждан. Поради бързата му реакция е издаден документ от Районен съд Пловдив, че не е осъждан, като двата документа са подписани от едно и също лице и за една и съща цел-за съдебен заседател. Посочва се още, че въпреки, че е представил свидетелството за съдимост, Общото събрание на Апелативен съд Пловдив единодушно са взели решение, че е осъждан. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който със свое решение е отменил Решението на Общото събрание на съдиите на Апелативен съд-Пловдив. Към допълнителните обяснения е представено Решение № 1307 от 11.06.2018 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 1043/2018 г. Съдът е установил, че Първо РУП Пловдив е издало разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574, валидно до 13.07.2018 г. на Куртенков за пистолет "Глок" 17, калибър 9 х19 мм., №YBE722 и пистолет "Валтер', кал. 7, 65 мм, № 282182 Р. В хода на административното производство, с Докладна записка от 13.06.2018 г., е представена информация на Началника на Първо РУ Пловдив относно извършена проверка в централизираните информационни масиви на МВР и е установено, че през 2004 г. Куртенков е проверяван по ЗМ 608/2004 по описа на Първо РУ Пловдив и по ЗМ 1120/2009 по чл. 313, ал. 1 НК, като не са установени данни лицето да подържа контакти или да е свързано с други такива от криминалния контингент. Съставен е Констативен протокол, на основание чл. 153, т. 1 и 2 и чл. 154, ал. 1 и 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Представена е на решаващия орган Докладна записка от 13.07.2018 г. относно проверен адрес на живеене и наличие на метална каса. С ръкописен текст е изписано мнение на главен инспектор, съгласно което не следва да се разрешава подновяване срока на носене и съхранение на бойно оръжие, тъй като лицето твърди тенденциозно отношение спрямо него от полиция, съд и прокуратура, независимо че се явява част от съдебната система. Посочено е, че лицето заявява заплаха за живота си, но няма доказателства в тази насока. След анализ на събраните доказателства е последвало издаването на оспорения административен акт - Отказ с рег. № 4323-155/2018 г. на Началника на Първо Районно управление "Полиция" при ОДМВР-Пловдив, с който на основание чл. 83, ал. 5, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574, валидно до 13.07.2018 г. на А. Куртенков. От представените по делото разписки, се установява участието на жалбоподателя в съдебни заседания по нохд 377/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, нохд 2416/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив и нохд 273/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. От представеното по делото Удостоверение от Окръжен съд Пловдив от 22.10.2018 г., се установява участието на жалбоподателя в петорен съдебен състав по НОХД № 2416/16 г., заключителна част от обвинителен акт. От приетото по делото писмо от Районна прокуратура Пловдив до Окръжна прокуратура-Пловдив с № 8908/24.10.2017 г., се установява, че на 04.09.2003 г. е образувано досъдебно производство № 633/2003 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР гр. Пловдив /пр. пр. № 2651/2002 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив/, срещу Куртенков за престъпление по чл. 319, вр. чл. 26, ал. 4 НК. На 28.07.2004 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство спрямо Куртенков, поради недоказаност на обвинението на основание чл. 237, т. 2 НПК. На 21.07.2004 г. е образувано досъдебно производство № 608/2004 г. по описа на I РУ при ОД на МВР гр. Пловдив /пр. пр. № 5130/2004 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив/, срещу Куртенков за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. На 30.08.2005 г. е бил внесен обвинителен акт ПД № 1187/2005 г., същият е признат за виновен, като на основание чл. 183, ал. 3 НК не му е наложено наказание. На 10.01.2006 г. Районна прокуратура гр. Пловдив е изпратила пр. преписка № 104/2006 г. на I РУ при ОД на МВР гр. Пловдив по компетентност на разпореждане, с оглед приложение на чл. 63, ал. 1 ЗМВР спрямо Куртенков. На 03.09.2007 г. Районна прокуратура гр. Пловдив е изпратила пр. преписка № 9472/2007 г. на I РУ при ОД на МВР гр. Пловдив по компетентност на разпореждане, с оглед приложение на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР спрямо Куртенков. На 15.09.2009 г. по пр. пр. № 9598/2009 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив е започнала проверка срещу Куртенков, с оглед данни за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. На 08.03.2010 г. с постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив е постановен отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК; по подадена жалба срещу Куртенков. На 10.05.2010 г. по пр. пр. № 3244/2010 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив е постановен отказ да се възложи проверка и да се образува досъдебно производство. На 01.07.2016 г. Районна прокуратура гр. Пловдив е изпратила пр. пр. № 12415/2014 г. по компетентност в Окръжна прокуратура гр. Пловдив. По подадена жалба срещу Куртенков, на 16.12.2015 г. по пр. преписка № 11670/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив е постановен отказ да се възложи проверка и да се образува досъдебно производство. От Постановление № 1441 от 14.08.2017 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив се установява, че е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 147/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 33, ал. 1 НК. От писмо на РП - Пловдив до ПАС от 24.10.2018 г. се установява, че Постановлението на РП – гр. Пловдив не е обжалвано от Куртенков. В мотивите на цитираното постановление е посочено, че от изготвеното експертно заключение е видно, че независимо от извършените следствени действия и събраните доказателства, експертът не може да посочи категорично становище за конкретната причина за пожара, като е определил, че е налице висока степен на вероятност за възникването му, вследствие на умишлено запалване. Във връзка със сигнал в ОД на МВР-Пловдив от Куртенков, с УРИ № 812102-898 от 19.04.2017 г. по описа на дирекцията, е изготвена справка с рег. № 329 р-5533/02.06.2017 г., в която се сочи, че последният се жалва за това, че на 16.04.2017 г., около 14. 10 часа, пред родната му къща в [населено място], е извършено полицейско насилие и опит за убийството му, изразяващи се в неправомерни действия от страна на служителите по извършване на личен обиск и проверка на личните вещи. От писмо с УРИ № 317000-6713 от 12.06.2017 г., на старши комисар при ОД на МВР-Пловдив до Куртенков става ясно, че не са установени данни за допуснати дисциплинарни нарушения, свързани с неспазването на професионалната етика, както и такива за превишаване на установените от закона правомощия от страна на служителите на реда. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е приел, че в тежест на заявителя в административното производство, е да обоснове необходимостта от издаване /подновяване/ на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Направил е извод, че видно от заявлението на жалбоподателя, същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. За издаване на разрешение за носене на оръжие законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание което е посочил, но в случая не са представени доказателства в тази насока. Съдът е приел, че жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи необходимостта му от самоотбрана. По отношение на твърденията, че разрешението/подновяването на разрешението/ е необходимо за защита на здравето и живота му, тъй като е имало и продължава да има конкретни заплахи, съдът е намерил, че за изложените обстоятелства не са ангажирани безспорни доказателства в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова. Въз основа на представеното като доказателство по делото писмо с УРИ № 317000-6713 от 12.06.2017 г. на старши комисар Разсолков при ОД на МВР-Пловдив до А. Куртенков, съдът е приел, че не са установени данни за допуснати дисциплинарни нарушения, свързани с неспазването на професионалната етика, както и такива за превишаване на установените от закона правомощия от страна на служителите на реда. Няма данни по делото, че към момента, в който Куртенков е имал разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие е имало упражнено върху него насилие или опит за убийството му. Към момента на подаване на заявлението за подновяване на разрешителното също няма данни за посегателства върху живота и здравето на Куртенков или върху живота и здравето на негови близки. Относно недвижим имот – къща, находяща се в [населено място], [улица], решаващият състав е намерил, че видно от Постановление за спиране на наказателното производство № 1441 от 14.08.2017 г. на Районна прокуратура-Пловдив, не може да се установи конкретна причина за пожара, като липсват данни последния да е умишлено причинен. Обстоятелството, че Куртенков е съдебен заседател и гледа "тежки дела с престъпници", според съда, по никакъв начин не обосновава необходимостта от подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, в противен случай на всички съдебни заседатели следва да им се разреши да употребяват огнестрелно оръжие. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е присъдил разноски съобразно изхода на спора. На 21.01.2019 г. по адм. д. № 2322/2018 г. по описа на АС – Пловдив, е постъпило искане от А. Куртенков, в което се твърди, че осъдителният диспозитив на съдебното решение, е неправилен и противоречи на закона. Сочи се, че Първо РУП в ОДМВР – Пловдив не е юридическо лице. Наведени са доводи за ненадлежно упълномощаване на участвалия по делото процесуален представител на ответната страна. С Решение № 284 от 08.02.2019 г. по адм. д. № 2322/2018 г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2582 от 06.12.2018 г., като е приел, че подаденото искане е по чл. 175, ал. 1 АПК и неправилно е квалифицирано като такова по чл. 248, ал. 1 ГПК. Решенията са правилни. Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта. Този въпрос правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. На първо място, сочената като противоречива практика на Върховния административен съд касае различна фактическа обстановка и не е относима към предмета на настоящия правен спор. Твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в това, че съдът не е събрал по делото преписка по жалба с вх. № 812102—1140/19.05.2017 г. в ОДМВР – Пловдив, са неоснователни. Става въпрос за жалба с вх. № 812102—1140/19.05.2017 г., подадена от г-н Куртенков до Министъра на вътрешните работи, която е представена и прието като доказателство в първоинстанционното производство и се намира на л. 182 от първоинстанционното дело и която е във връзка с представената по делото преписка, вх. № 812102—898/19.04.2017 г. Видно от изложеното в жалбата, г-н Куртенков твърди, че е бил обект на полицейско насилие. Тези факти, ако се докажат, представляват основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съответните служители. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, представените по делото доказателства по преписка, вх. № 812102—898/19.04.2017 г., не са в подкрепа на твърденията на касатора. Изложените от касатора доводи, с които обосновава причината за исканото разрешение са, че е съдебен заседател и че срещу него има заплахи за живота му. По делото не са представени конкретни доказателства, обосноваващи твърденията на касатора за заплаха за живота му, във връзка с дейността му като съдебен заседател или друга негова дейност. Обстоятелството, че касаторът е съдебен заседател, не попада в хипотезата на правната норма на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Не може да бъде прието, че характерът на дейността на касатора е определящо основание за разрешение за носене на оръжие. Тези доводи не обосновават по несъмнен начин основателността на искането, а тълкуването им по този начин, би довело до въвеждането на опасна практика за необосновано въоръжаване на населението и в частност на всички съдебни заседатели, каквато не е целта на закона. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на г-н Куртенков е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. На следващо място, фактът, че на касатора са издавани предходни разрешителни за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Неоснователни са и доводите на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от лично огнестрелно оръжие. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Срокът за произнасяне на органа е инструктивен, поради което дори да приемем, че се е произнесъл извън законоустановения срок, то това не обосновава незаконосъобразност на акта. Във връзка с Решение № 284 от 08.02.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2582 от 06.12.2018 г., настоящият съдебен състав приема следното: Правилно решаващият съд е квалифицирал искането на г-н Куртенков като такова по чл. 175, ал. 1 АПК. Видно от изложеното в искането, последният възразява по определяне на лицето, в чиято полза са присъдени разноските, а не по размера на самите разноски. Останалите доводи, изложени в искането, са свързани с процесуалните права на ответната страна, които жалбоподателят не е легитимиран да брани. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения не страдат от инвокираните в касационните жалби пороци. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, в полза на ОДМВР – Пловдив се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение