Решение № 138 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 27/2010 г.

Решение № 138 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 27/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А срещу решение на Софийски апелативен съд от 9.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 604/2009 г., с което е изменена присъда № 32/28.07.2009 г. на Окръжен съд - София по НОХД № 296/2009 г. В подадената жалба се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по Г. двадесет и седма от НПК, изразяващи се в разпит на посочен от повереника на частните обвинители и граждански ищци, свидетел - З. Л. при съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, по предвидената в чл. 371, т. 2 НПК алтернатива и в дерогиране на принципа на равнопоставеност на страните при депозиране и уважаване на доказателствените искания, довели до нарушаване правото на защита. Аргументира се и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност, с поставен акцент на кумулативно наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, несъответно на обществената опасност на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК и на личността на подсъдимото лице, и прекомерна завишеност на присъдените обезщетения за причинените с неправомерното деяние неимуществени вреди на наследниците на починалата Л., несъобразени с действително претърпените от тях болки и страдания. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или ревизия в санкционната му и гражданско-осъдителна част, чрез намаляване срока на лимитираната наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ и размера на определената неимуществена обезвреда по предявените граждански искове срещу К. В съдебно заседание на 26.02.2010 г. пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба и пледират за прилагане на чл. 354, ал. 2, т. т. 1 и 5, или ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от процесуалния закон. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Г. Л., С. Л., Е. Д. и К. К. участва в касационното производство и обосновава правилност и справедливост на обявения от контролираната въззивна инстанция, съдебен акт. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за несъстоятелност на визираните в касационната жалба доводи и възражения, като обръща специално внимание на необходимостта от внасяне на корекции в атакуваното решение, при съблюдаване на законодателните промени в чл. 42б, ал. 1 от НК, в сила от 1.06.2009 г.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 32 от 28.07.2009 г., постановена по НОХД № 296/2009 г., Софийски окръжен съд след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК е признал А. К. К. за виновен в това, че на 20.09.2007 г. в гр. Д., при управление на МПС - товарен автомобил "УАЗ-452 А", с регистрационен номер РА 3396 Т, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Л., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ при мерки за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, и на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от две години. Със същия съдебен акт ОС - София е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимия, като уважил предявените граждански искове, съответно от Г. Л. за сумата от 30 000 лева, и от С. Л., Е. Д. и К. К. за по 25000 лева - оценявайки ги за стойностно отражение на неимуществения вредоносен резултат. По жалба на А. К. е образувано въззивно производство пред Софийски АС, финализирало с решение № 375/09.11.2009 г., с което е първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимото лице е оправдано по повдигнатото обвинение за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Касационната жалба на подсъдимия К е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила. Диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл. 371, т. 2 НПК алтернатива е реализирана при стриктно спазване на очертаните в Г. двадесет и седма от процесуалния закон, императивни предписания. Заявеното от А. К. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 22.07.2009 г. е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл. 370-374 от НПК, във визираната по чл. 371, т. 2 НПК форма. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на К. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл. 31 от Конституцията, възпроизведено в чл. 116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и предпоставеното от нея определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е проведено в съответствие с установения регламент, касаещ правно регулираната в чл. 371, т. 2 НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл. 373, ал. 3НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното поведение санкционни последици. Логическо следствие от проведеното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от К. е обхватът на доказателствената дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл. 373, ал. 2 НПК и словно-материализирана в изготвения съдебен протокол. Неговите съдържание и параметри са предопределени от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние и редуцирани в очертаните от нея рамки. Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК обуславят недопустимост компетентният орган (първоинстанционен или въззивен съд) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато подсъдимият по своя воля е създал условия за разглеждане на делото по специалния процесуален ред и съкратеното съдебно следствие е допуснато законосъобразно, той съзнателно се е лишил от правото да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания, ограничавайки възможностите и на останалите процесуални участници в коментираната насока. (ТР 1/6.04.2009 г. на ОСНК на ВКС) Очертаните процесуални характеристики на нормативно уреденото в Г. двадесет и седма от НПК производство не изключва обаче приобщаване на доказателствени средства и използуване на предвидените в закона доказателствени способи за факти, извън описаните от обвинението и признати от подсъдимото лице, значими при решаване на въпросите, по които съдът се произнася с присъдата. В обсега на очертаните обстоятелства са тези, въз основа на които се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане и лимитират съдържанието и пределите на гражданскоправните санкционни последици. За тяхното установяване е допустимо и необходимо събиране и проверка на доказателства чрез законово регламентираните източници и по изискуемия се ред. В контекста на изложеното допуснатият разпит на свидетеля З (снаха на пострадалата при пътно-транспортния инцидент) е бил наложителен за определяне основанието и размера на предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, и дадените от нея свидетелски показания доказателствено са обосновали гражданско-осъдителната част на съдебния акт. Последното предпоставя заключение за несъстоятелност на претендираните с касационната жалба процесуални нарушения, свързани с уважаване на доказателствени искания на повереника на частните обвинители и граждански ищци, в рамките на проведената по чл. 371, т. 2 от НПК особена процедура. Промени в очертаната позиция не внасят и твърденията на защитата за дерогиране на принципа на равенство на страните в съдебната фаза на наказателния процес, чрез отхвърляне на депозирани от подсъдимия и от неговия упълномощен представител искания, довело до накърняване на процесуалните им права. Действително проявление на прокламираното и гарантирано от Конституцията на РБългария право на защита на подсъдимия е да сочи доказателства за обстоятелствата, включени в очертания от чл. 102 НПК предмет на доказване и да претендира приобщаването им по делото. На визираните процесуални възможности кореспондира задължението на съда да осигури реалното им упражняване, чрез задълбочено обсъждане на доказателствените искания и обективна преценка на тяхната допустимост, относимост и необходимост, словно-материализирана в надлежен съдебен акт - определение. Внимателният прочит на протоколите от проведените от първата и въззивна инстанция съдебни заседания очертава липса на конкретни искания за събиране и проверка на доказателства, направени от подсъдимото лице и неговия з., и индицира на некоректност на релевираните в жалбата оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон. При осъществения инстанционен контрол настоящият съдебен състав не констатира претендираните явна несправедливост на наложеното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ и прекомерна завишеност на присъдените обезщетения за причинени с инкриминираното престъпление неимуществени вреди, предпоставящи упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 и т. 5 от НПК и ревизия на атакуваното въззивно решение в наказателноправната и гражданскоправната санкционна част. Правилно, в пределите на описаните в акта на обвинителната власт и признати от подсъдимия фактически положения, в съответствие с тежестта на престъплението и с личната опасност на извършителя, е индивидуализирана наказателната отговорност на А. К. При определяне на наказателните санкции Софийски АС е преценил в достатъчна степен обществената опасност на инкриминираното деяние, с оглед конкретизиращите го признаци от обективна и субективна с. - интерпретирал е осъщественото нарушение по ЗДвП и неговите характеристики; анализирал е медико-биологичните особености на уврежданията на пострадалата Л., довели до леталния изход; отчел е честотата на този вид престъпни посегателства в обективната реалност, илюстрирана убедително в официалната статистика. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на фактическите данни, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което се проектират неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция наказателни последици. Подробно и с демонстриран професионализъм са обсъдени обремененото съдебно минало на А. К. и приобщените характеристични справки за извършени от него административни нарушения на правилата за движение по пътищата; последващите неправомерния акт прояви на подсъдимия на състрадателност и хуманност (посещенията на пострадалата в болничното заведение и загриженост за здравословното й състояние); процесуалното му поведение в хода на наказателното разследване и заявената критичност към случилото се. Визираните факти, правнозначими за диференциране на наказателната отговорност са формирали обосновано заключение за вида и размера на наказанията - ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 НК, лимитирани при съобразяване с предписаните в закона срокове и две години ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Те корелират на предвидените в чл. 36 НК и не сочат на явна несправедливост, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК. В очертания аспект сочената от защитата "помощ на жертвата на престъплението" при пътния инцидент, явяваща се елемент на правната квалификация и мотивираща прилагане на привилегированата норма на чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК, не обосновава ревизия на атакувания акт в санкционната му част. Процесуална необходимост от реализиране на компетентността на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК не обуславят и акцентираните обстоятелства, свързани с опасността на дееца (проявената от подсъдимия К етичност към С. Л. след транспортното произшествие и направеното от него самопризнание пред съда), които коментирани в съвкупност с предходните осъждания и регистрирани административни нарушения по ЗДвП, са надлежно оценени от въззивния съд при индивидуализация на санкционните последици. При касационната проверка за налични основания по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, настоящият състав установи юридическа непрецизност при индивидуализация на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, създаваща затруднения при нейното изпълнение. Актуалната редакция на материалноправната норма на чл. 42б, ал. 1 НК (ДВ, бр. 27/10.04.2009 г., в сила от 1.06.09 г.) съдържа задължителни предписания за определяне периодичността на мярката за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. 1НК (не по-малко от два пъти седмично), които съдебните инстанции са дерогирали. Визираният недостатък може да бъде преодолян и саниран от ВКС с упражняване правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК и изменение на атакувания акт в санкционната му част, чрез лимитиране на изискуемата се по чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност, в най-благоприятната за подсъдимия форма и при предвидения минимум - два пъти седмично. Обжалваното решение е законосъобразно в гражданско-осъдителната си част. Въззивният съд, приемайки описаната от първата инстанция фактология и очертаната правна квалификация на престъпното деяние по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, за което е повдигнато обвинение срещу А. К., правилно е преценил че същите са елемент от фактическия състав, представляващ основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Инкриминираното престъпление съставлява непозволено увреждане, с надлежно констатирана и доказана причинна връзка между противоправното поведение на дееца, автор на неправомерното посегателство и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалата С. Л. Аргументирани са фактическите и правни съображения на Апелативен съд-София досежно основателността и размера на предявения от Г. Л., граждански иск за причинени му с престъпния акт вредни последици. Следвайки житейската логика и ръководейки се от юридическия усет, компетентният орган убедително е заключил, че неочакваната трагична загуба на съпругата е обстоятелство, което неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и тежки психически травми, и при съблюдаване възрастта на жертвата (55 годишна жена), нейното физическо здраве (прекаран инсулт) и съществуващите съпружеска близост, доверие и подкрепа, отмерена неимуществената обезвреда. В съответствие с установените от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и проверени в съдебната практика критерии за справедливост от въззивната инстанция са репарирани претърпените болки и страдания от С. Л., Е. Д. и К. К. - низходящи наследници на пострадалата. При присъждане на дължимото им се обезщетение от по 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за неимуществени вреди са отчетени изградените отношения на взаимна привързаност, обич и разбирателство между починалия родител, и навършилите пълнолетие и създали собствени семейства деца; компетентно са обсъдени фактите, сочещи че дъщерите Д. и К. не са живяли в едно домакинство със С. Л., но поддържали непрекъснати контакти с нея и я обгрижвали активно след заболяването и във връзка с провежданото лечение. В този смисъл касационният състав не споделя възраженията на жалбоподателя за пренебрегване и повърхностна оценка на обстоятелствата, значими за съдържанието и параметрите на ангажираната гражданска отговорност на А. К. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и при предоставените процесуални възможности в настоящото производство, следва да ревизира атакувания съдебен акт в санкционната му част, чрез определяне на изискуемата се по чл. 42б, ал. 1НК и необходима за точното изпълнение на наложеното наказание ПРОБАЦИЯ, периодичност на мярката за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК (задължителна регистрация по настоящ адрес). Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение