Решение № 8380 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Генчев , подадена чрез пълномощник - адв.Костова от АК-Хасково , против решение 545 от 08.09.2020 г. постановено по адм. дело 410/2020 г. от Административен съд Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед 9286 з-1566/04.05.220 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция"/ГДНП/ МВР . В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон ЗМВР, който изисква полицейската регистрация да се извършва за конкретно извършено престъпление от общ характер във времето, когато е извършено. На последно място сочи, че съдът не е обсъдил в мотивите си възраженията на касатора за допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез пълномощник, юрк. Петров оспорва касационнатажалба като неоснователна. Въз основа на това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед 9286 з-1566/0-4.05.2020 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрации 6391/30.05.2007 и 7264/20.01.2012г. и двете по описа на РУ -Димитровград- ОДМВР-Хасково, извършени на Д. Генчев. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане вх. . 272000-1336/22.01.2020г. по описа на ОДМВР-Хасково, с което Д. Генчев е поискал да бъдат заличени, на осн. чл. 18 и сл. от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /Приета с ПМС 336/24.10.2014 г., обн. ДВ, бр. 90/31.10.2014 г. / и чл. 68, ал. 6 ЗМВР, данните на полицейската му регистрация по три подробно описани и образувани наказателни производства, приключили с влезли в сила присъди и изтърпени наказания по тях. Административният орган е събрал доказателства, че за молителя за налични две полицейска регистрации 6391/30.05.2007 и 7264/20.01.2012г. и двете по описа на РУ -Димитровград- ОДМВР-Хасково, като по НОХД 131/2007 год. по описа на Районен съд- Димитровград , при проверката е установено, че няма извършена полицейска регистрация по отношение на Генчев. С оглед на това установяване, събраните доказателства и и влезлите в сила присъди по НОХД 652?: и НОХД 139/2012 година по описа на Димитровградсия районен съд, административният орган е издал оспорения отказ, който е мотивиран с обстоятелството, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация на Д. Генчев. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно делегираните му права, в кръга на предоставените му правомощия със заповед 8121 з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По делото са установени релевантните факти, събрани са относимите доказателства, обосноваващи законосъобразния извод на административния орган и на съда, че в процесния случай не са налице изискуемите от чл. 68, ал. 6 ЗМВР предпоставки за удовлетворяване на искането за снемане на полицейската регистрация на Гечев. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, към препраща съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК със следното допълнение. В съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е изводът на АС-Хасково , че реабилитацията по право не е между изрично изброените законови основания за заличаване на полицейската регистрация. Видно от чл. 68, ал. 6 ЗМВР полицейската регистрация се заличава, когато е извършена в нарушение на закона, когато е прекратено наказателното производство без хипотезата на одобрено споразумение, при влязла в сила оправдателна присъда, при освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и смърт на лицето. Реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1 НК при влязла в сила осъдителна присъда с отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок, какъвто е настоящият случай, настъпва, когато изтече изпитателният срок без лицето да извърши друго престъпление, заради което да трябва да изтърпи отложеното наказание. Реабилитацията заличава последиците от осъждането за в бъдеще, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Част от тези изрично посочени в закон случаи са свързани с наказателното производство, в което следва да се вземе предвид осъдителната присъда при последващи осъждания в определени хипотези. Несъмнено полицейските органи обработват лични данни с оглед противодействието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязли в сила присъди жалбоподателят Генчев : първата за кражба (чл. 195, ал. 1 НК) и втората за управление на МПС след употреба на алкохол - престъпление по чл.343б ,ал.1 НК. Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, за снемане на регистрацията, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право. Следва да се посочи, че действително в българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ГДНП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 ( сто и петдесет) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,