Решение № 1 от 16.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2920/2011 г.

Решение № 1 от 16.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2920/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения С. В. М. за възобновяване на внохд № 89/08.07.2011 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 13 от 09.03.2011 г. на Районен съд гр. Бяла Слатина, постановена по нохд № 68/2011 г., отменяване на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се поддържа, че в кражбите за които е осъден е участвало и трето лице - Г. Ж. А., което не било привлечено като обвиняем по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Делото е разгледано по реда на глава 27 НПК, деянието е доказано и съдът се е произнесъл по обвинението така както е внесено с обвинителния акт. Върховният съд за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Районният съд гр. Бяла Слатина е признал за ВИНОВЕН подсъдимия С. В. М. и го ОСЪДИЛ на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 29, ал. 1 б "а" и "б" вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1 НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим, което наказание да се изтърпи в ЗАТВОР затова, че за времето от 16.09.2010 г. до 10.11.2010 г. в с. Алтимир, обл. Враца сам и в съучастие с подсъдимия З. Б. П. е отнел от владението на Н. К., М. М. и Х. И. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да присвои, вещи на обща стойност 2019.12 лв., като е действал при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление и за извършване на деянието е разрушил прегради здраво направени за защита на имот. С присъдата на основание чл. 70, ал. 7 НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение не изтърпяната част от наказанието наложено по нохд № 217/2009 г. по описа на РС гр. Бяла Слатина в размер на 5 месеца и 4 дни лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно от определеното му по реда на чл. 25 НК общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода по присъди нохд № 523/1010 г. на РС- Бяла Слатина и нохд № 68/2011 г. на РС-Бяла Слатина. Искането е процесуално допустимо, отговаря на изискванията на чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО: Решението с което е потвърдена присъдата на РС-Бяла Слатина е правилно и законосъобразно. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият е признал фактите по делото, признал е вината си и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е съобразил изложеното и постановил присъдата си, като е определил наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а НК. Доводът за процесуално нарушение, предвид заявеното от осъдения, че в кражбите участвало и друго, трето лице, което не било привлечено като обвиняем е неотносим към осъществяваната от съда правораздавателна дейност. Това е така, защото повдигането и поддържането на обвинението за престъпления от общ характер е единствено в правомощията на прокурора чиито функции подробно са визирани в разпоредбата на чл. 46 НПК. В този смисъл, доколкото осъденият разполага с данни за участие в инкриминираните кражби на посоченото в искането лице Г. Ж. А., то следва да сезира съответните компетентни органи. Възражението в писмената защита, че неправилно е осъден за всички инкриминирани с обвинителния акт вещи, също е неоснователно. В обясненията на подсъдимия на досъдебното производство /л. 74/, както и в тези на съучастника му в кражбите З. П. /л. 55/, подробно се описват вещите предмет на обвинението, между които са и вещите, оспорвани от него. В този смисъл, доказано е от фактическа страна, че предмет на кражбите извършени от М. са и 2 бр. пръскачки, един бр. електрожен, меден казан, един бр. ел. котлон и един бр. маслен радиатор. Кражбата на последната вещ е установена от св. Н. К., в чийто дом е проникнал М.. Правилно е прието, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 2 НК. Кражбата е квалифицирана като опасен рецидив, тъй като той е осъждан многократно/в справка за съдимост л. 139-155/ са посочени 30 бр. осъждания, което е взето предвид и при определяне на наказанието. Последното е съобразено с чл. 373, ал. 2 НПК, справедливо е по размер и отговаря на целите визирани в чл. 36 НК. При постановяване на съдебните актове не са допуснати особено съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК, поради което не са налице законови основания за възобновяване на делото. Искането следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение