Решение № 477 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 464/2010 г.

Решение № 477 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 464/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимата Т. В. П. против въззивно решение № 93 от 28.06.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 169/2010 г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, както и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Иска се алтернативно- преквалифициране на деянието по чл. 119 или чл. 118 НК, със съответното намаляване размера на наказанието, както и в случай на извод, че е налице престъпление по чл. 115 НК, определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. В съдебното заседание жалбата се поддържа, като основно се акцентира на наличието на предпоставки за приложение на чл. 119 НК. Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за изцяло неоснователна и иска решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна и предлага да се намали размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Варненският апелативен съд с решение № 93 от 28.06.2010 г. по в. н. о. х. д. № 169/2010 г. е изменил присъда № 6 от 16.04.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 30/2010 г. на Разградския окръжен съд в наказателно- осъдителната й част, като намалил размера на наложеното наказание на подсъдимата Т. В. П. на дванадесет години лишаване от свобода и потвърдил присъдата в останалата й част. С присъдата подсъдимата е призната за виновна в това, че на 11.11.2009 г. в Р., умишлено е умъртвила С. П. П. - престъпление по чл. 115 НК. Уважен е граждански иск за неимуществени вреди в полза на П. П. П. в размер на 25 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона се свеждат до неправилната квалификация на деянието по чл. 115 НК. Твърди се, че убийството е извършено при условията на чл. 119 НК, чл. 118 или чл. 124 НК. В касационната жалба не се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и очевидно фактите, приети за установени от решаващите инстанции, не се оспорват. При правилно приетите за установени фактически положения настоящият състав намира, че материалния закон е не е нарушен. Възраженията, че убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана или алтернативно - в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, са били предмет на задълбочено изследване и от двете инстанции, които след преценка на цялата доказателствена съвкупност, са им дали отговор, споделян изцяло и от настоящия състав. Твърдението на подсъдимата, за причината и начина на нанасяне на смъртоносния удар, в съответствие с изискванията за преценка на всички доказателства в тяхното единство и последователност, правилно е отхвърлено като недостоверно. Очевидно то представлява нейна защитна теза, която е опровергана от обективни доказателствени средства. Невъзможността пострадалият да извършва приписваните му от подсъдимата действия не е единственото съображение, изложено от решаващите инстанции по повод отхвърлянето на обясненията на подсъдимата. С особена тежест са последващите й действия, първите данни, които съобщава по отношение автора на убийството, насочвайки разследващите към трето непознато лице, както и цялостното й поведение във времето, след убийството. Последното е било обект на изследване от съдебно- психиатричната експертиза и правилно е преценявано и при решаването на въпроса дали са налице предпоставките за приложение на чл. 118 НК. Приетото от решаващите инстанции поведение на пострадалия преди нанасянето на смъртоносния удар с оглед изяснените отношения между съпрузите в никакъв случай не може да се определи като непосредствено противоправно нападение, а при липсата нападение, няма място за преценка дали са превишени пределите на неизбежната отбрана. Действията на подсъдимата безспорно са последица от разправията по повод разногласия кой телевизионен канал да гледат и в състояние на обичайно раздразнение, което обаче не попада в хипотезите на чл. 118 НК, подсъдимата е взела намиращия се на масичката кухненски нож и е нанесла смъртоносния удар. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че са осъществени обективните и субективни признаци на чл. 115 НК, и с квалифициране на деянието по този състав, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанието. При решаване на въпроса за съответното и справедливо наказание за извършеното престъпление, въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Извода, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК, е правилен. Тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства е отчетена в достатъчна степен, поради което и наложеното наказание под средния предвиден за престъплението размер съответства на извършеното и чрез него ще бъдат достигнати целите, предвидени в чл. 36 НК - да се въздейства поправително върху подсъдимата и възпитателно върху останалите граждани на обществото. Здравословното състояние на подсъдимата е взето в достатъчна степен при индивидуализацията на наказанието, поради което и настоящият състав намира, че място за по- голямо смекчаване на санкцията няма, тъй като всяко по-малко по размер наказание би било израз на неоправдано снизхождение и би противоречало но принципите за съответност и справедливост . Не е налице и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на бащата на убития. Безспорно е, че от загубата на сина си той е претърпял и ще продължава да търпи дълги години болки и страдания, които с оглед изискванията на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение, правилно са отмерени на 25 000 лв. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение