Решение № 8985 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2015 г.

Решение № 8985 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Ю. Е. М. от гр. В. против решение № 1556 от 08.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1932 по описа за 2014 г. на Административен съд - В.. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата му претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната адимнистративна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество същата се явява основателна. С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил иска на Ю. Е. М. против Национална агенция за приходите за заплащане на сумата от 200 лв, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ка о обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено наказателно постановение № 13-64569 от 17.07.2013 г., на директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-В., изразяващи се в заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 4211/2013 г. и е осъдил ищеца да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 150 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. Съдът е приел, че претендираната като обезщетение сума за адвокатското възнаграждение във връзка с обжалване на наказателното постановление не отговоразя на законовото изискване вредата да пряка и непосредствена. От фактическа страна съдът е приел, че с наказателно постановление № 13-64569/17.07.2013 г., издадено от Директора на дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-В., на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева. Наказателното постановление е обжалвано пред ВРС, който с Решение № 3509/21.11.2013 г. по НАХД № 4211/2013 г. го е отменил като незаконосъобразно. Претенция за разноски не е формулирана в хода на съдебното производство. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано пред Административен съд - В. и е влязло в сила на 14.12.2013 г. Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2013 г. ищецът е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба и процесуално представителство по НАХД № 4211/2013 г. на ВРС XXVIII състав. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой. В хода на съдебното производството жалбоподателят е бил представляван от адвокат, който се е явил в откритото съдебно заседание и е извършил процесуалното представителсдтво. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и като такова следв ада се отмени изцяло, вкл. и в частта на присъдените разноски. С ТР № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. ОС на ВАС прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С цитираното решение спорният въпрос за правната харектиристика на акта и възможността сумите, заплатени като адвокатски хонорари в проиводството по обжалване на наказателните постановления и представляват ли същите вреди, както и относно наличие на пряка причинно-следствена връзка, е разрешен по задължителен начин за настоящата инстция . С оглед безспорността на релевантните факти, липсата на спор относно тълкуването и прилагането на закона, настоящата инстанция намира, че решението на АС-В. следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен както следва до размер на 200 лв, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Неправилно е решенето и в частта на присъдените разноски. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В тази част решението също следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд