Решение № 4078 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2012 г.

Решение № 4078 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Александър Михайлов Андреев лично и чрез пълномощника си е подал касационни жалби срещу решението от 5.04.2012 г. по адм. дело № 5700/2011 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която са били отхвърлени исковете му срещу Дирекцията за национален строителен контрол, в частта за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени с издаването на заповед № 87/16.03.1999 г. на главния държавен инспектор в Дирекцията за национален строителен контрол и незаконосъобразни действия/бездействия на органи/или длъжностни лица в Дирекцията за национален строителен контрол за същия период. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Александър Михайлов Андреев е подал и частна жалба срещу решението в частта, в която исковете му срещу Дирекцията за национален строителен контрол за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на неистински документи - акт-образец № 16, издаден от район "Средец" за обект: ЖСК "Елмона", находяща се в София, ул. "Петър Берон" № 4, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от нищожен административен акт - заповед № 3/7.10.1998 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол за периода 1.03.2011 г. - 1.06.2011 г., са били оставени без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Направено е оплакване за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено с връщането на делото за разглеждане на исковете по същество. Дирекцията за национален строителен контрол не е взела становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело № 5700/2011 г. по описа на Административния съд - София град е било образувано по исковете на Александър Михайлов Андреев срещу Дирекцията за национален строителен контрол за заплащане на обезщетение за понесените от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на наемната цена за два апартамента, гараж със складово помещение и паркомясто, както следва: за сумата 2000 лева в резултат на издаването на нищожните заповеди № 87/16.03.1999 г. и № 3/7.10.1998 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол, за сумата 500 лева в резултат на издаването на неистински документ - акт образец 16 и за сумата 1500 лева и вследствие на незаконни действия/бездействия на ответника, състоящи се в отказ за прилагането на чл. 164 ЗТСУ (отм.) за жилищни строежи, за които не са издавани образци 15, 16 и 17, и отказ за изпълнение на постановление на Софийската апелативна прокуратура № 835/98 г. за въвеждане на сградата в експлоатация. При разглеждането на делото административният съд установил, че въз основа на протокол от 5.06.1986 г. на общото събрание на жилищно-строителна кооперация "Елмона" и заповед № РД-41-2405/10.11.1986 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет Александър Михайлов Андреев получил като обезщетение апартамент № 5 заедно с избено помещение № 6 в сграда, находяща се в имот пл. 12 кв. 431А, местността Центъра на София. С решение от 30.01.2009 г. по гр. д. № 10906/2008 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 20.02.2009 г., е било признато за установено, че съставеният за обекта акт-обр. 16 от 2.09.1992 г. на приемателната комисия по чл. 40 от Наредбата за държавно приемане на обекти от капиталното строителство (отм.), в частта относно избени помещения № 3 и № 6, е неистински документ с невярно съдържание. С постановление от 14.12.1998 г. на прокурор при Апелативната прокуратура - София е предложено на кмета на район Средец да отмени акт-обр. 16. за приемането на обекта на ЖСК "Елмона". Със заповед № 87/16.03.1999 г. на главния държавен инспектор при Дирекцията за национален строителен контрол актът бил отменен и било наредено на началника на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол в срок до 31.03.1999 г. да се разпореди за нанасяне на отмяната във всички екземпляри. Тази заповед е била обявена за нищожна с решение от 29.12.2000 г. по адм. дело № 1407/1999 г. по описа на Софийския градски съд. С посочената в исковата молба заповед № 3/7.10.1998 г. началникът на Дирекцията за национален строителен контрол е предоставил на главния държавен инспектор правомощията на издава заповеди за спиране на незаконни строежи, да разрешава ползването на завършени строежи, да издава наказателни постановления за налагане на глоби и на икономически санкции за юридически лица, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, да прави предложение до областните управители или кметовете за отнемане на строежи в полза на държавата, съответно на общината и да спира действието на издадени строителни книжа и издава заповед за отмяната им в предвидените то закона и правилника за неговото прилагане случаи. Съгласно заключението на приетата по делото икономическа експертиза, размерът на пропуснатите ползи, съставляващи наема, който ищецът би могъл да получи за процесните обекти за периода от 1.03.2011 г. до 1.06.2011 г., възлиза общо на 9 693 лв. Съдът приел, че съставеният акт-обр. 16 не представлява индивидуален административен акт, поради което не подлежи на отмяна по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като липсвала една от предпоставките за предявяването на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, искът бил оставен без разглеждане. В мотивите на съдебното решение било посочено, че заповед № 3/7.10.1998 г. началника на Дирекцията за национален строителен контрол също не представлява индивидуален административен акт, а и не била отменена по надлежния ред, с което законовото изискване за предварителна отмяна на административния акт, за който се твърди, че е причинил вреди, по същество не било изпълнено. Поради това съдът оставил без разглеждане и тази искова претенция за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от заповед № 3/7.10.1998 г. По отношение на отменената заповед № 87/16.03.1999 г. на главния държавен инспектор съдът направил извод, че липсват каквито и да е доказателства за причинно-следствена връзка между заповедта и причинените на ищеца вреди, поради което отхвърлил иска за вреди. Съдът отхвърлил и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от описаните в исковата молба действия и бездействия на служителя и органи на Дирекцията за национален строителен контрол, като изложил съображения, че дължимите действия не произтичат пряко от закона, поради което за тях е неприложима разпоредбата на чл. 256 и чл. 257 АПК. Съгласно чл. 164 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.), когато сградите не са приети по установения ред, органите на Дирекцията за национален строителен контрол забраняват с мотивирана заповед обитаването, съответно ползването, на сградите, съоръженията, техническите уредби и инсталациите и издават нареждане до доставчиците за прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, газ, вода и телефон. В действащия Закон за устройство на територията липсвала императивна разпоредба, вменяваща в задължение на органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършването на конкретни действия в такива случаи, а щом като нямало действия, които да могат да бъдат оспорени пред съда, нямало и незаконосъобразно бездействие от страна на съответните органи. Не бил установен отказ от изпълнение постановлението на Софийската апелативна прокуратура, тъй като именно в изпълнение на тези указания е издадена заповед № 87/16.03.1999 г., обявена впоследствие за нищожна. Освен това, липсвали доказателства за причинно-следствена връзка между това бездействие и твърдяните от ищеца вреди. По делото не са представени доказателства да е правен опит за издаване на разрешение за ползване за процесната сграда, не бил открит и мотивиран отказ за издаване на разрешение за ползване по искане на заинтересовани лица. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон и на правилата на формалната логика. Съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Те дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Що се отнася до исковете, предявени от Александър Михайлов, предвидените в закона предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на Дирекцията за национален строителен контрол не са били налице. Както законосъобразно е приел административният съд, съставеният акт-обр. 16 не представлява административен акт, а документ, поради което обезщетение за вреди, причинени от издаването му, не могат да се търсят по реда на специалния закон. Правилна е и преценката на съда по отношение на издадената заповед № 3/7.10.1998 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол, с която се делегира компетентност на главния държавен инспектор по определени въпроси. Поради предмета на заповедта, която представлява вътрешнослужебен административен акт и не засяга права или законни интереси на граждани и организации, не може да се приеме, че претендираните от жалбоподателя вреди са настъпили като пряка и непосредствена последица от издаването й. За разлика от тази заповед, заповед № 87/16.03.1999 г. на главния държавен инспектор, с която се отменя издадения акт-образец 16 за приемане на жилищната сграда на ЖСК "Елмона", има характер на индивидуален административен акт, който засяга интересите на всички собственици на обекти в сградата. С отмяната й от съда е била осъществена първата предпоставка от необходимите за търсене на имуществена отговорност от държавата. При положение обаче, че заповедта е била обжалвана по съдебен ред, жалбата е спряла нейното изпълнение. От това следва, че ползването на обектите в сградата не е било възпрепятствано за периода след издаването на тази заповед до отмяната й, така че за ищеца не биха могли да настъпят вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че ползването на паркомясто представлява ползване на дворно място, което e извън предмета на актовете и документите, посочени като основание за исковите претенции. Административният съд законосъобразно е отхвърлил и претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнението от страна на органите на Дирекцията за национален строителен контрол на съдебното решение от 30.01.2009 г. по гр. д. № 10906/2008 г. по описа на Софийския районен съд и на постановлението от 14.12.1998 г. на прокурор при Апелативната прокуратура - София, както и поради неизпълнението на задължението им да забранят обитаването на сградата на основание чл. 164, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Сочените от ищеца фактически и правни последици, за които той твърди, че не били настъпили поради неоснователно бездействие на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, не произтичат от действия, а от актове на компетентните органи. Освен това, както е изтъкнал и първоинстанционният съд, ищецът би могъл да понесе имуществени вреди или да пропусне ползи в случай че бъде наложена забрана за обитаване на сградата на ЖК "Елмона", а не при положение, че не съществуват пречки да ползва собствените си имоти. Касационната проверка не констатира основание за отмяна на обжалваното решение и с оглед поддържаното от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 238, ал. 1 ГПК. Съдът не е следвало да постанови неприсъствено решение, независимо, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явил в първото заседание по делото. Както е предвидено в чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Гражданския процесуален кодекс. При отсъствието на сочените в касационната жалба нарушения постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд