Решение № 6269 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2018 г.

Решение № 6269 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2018 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против решение № 166 от 26.01.2018 г. по адм. дело № 2392 по описа за 2017 г. на Административен съд П.. С него е отменен Ревизионен акт № Р-16001616007641-091-001 от 19.05.2017 г., издаден от началник сектор при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 451/28.07.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която на "Е.-И." ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Развиват се доводи за неправилност, от които може да се изведе извод за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден РА. Претендира се присъждане на юристконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Е.-и." ЕООД, чрез процесуалния представител, моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено решението на Пловдивския административен съд, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-16001616007641-091-001 от 19.05.2017 г., издаден от И. К. К. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - П., възложил ревизията и Й. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - П., Ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 451/28.07.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която на "Е.-И." ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 300 000 лева. За да постанови обжалвания в настоящето производство резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая е осъществена облагаема доставка по фактура № 2000000017/30.09.16 г., издадена от "Б. М." ООД с предмет "линия NVTRIDAN за обработка на свине и ДРД". Приел е, че предаването на процесната линия е извършено на 30.09.2016 г., съгласно представения приемо-предавателен протокол, в който са конкретизирани и индивидуализирани отделните й елементи, което съответства на описанието, дадено в таблица 2 от заключението на вещото лице Тороманов. Според решаващия съд неоснователно в хода на ревизията не е кредитиран ППП с аргумент, че в същия не е описано точното местонахождение на имота - идентификатор по кадастрална карта и застроена площ на сградата, където са предадени машините, тъй като самите ревизиращи при извършена проверка са успели да установят точното им местонахождение и са констатирали тяхното наличие и без конкретно посочени идентификатор по КК и застроена площ на сградата. Не са доказани от страна на приходната администрация наличието на обективни обстоятелства за участие на РЛ в "данъчна измама", а именно, че същото е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от прекия или предходните нему доставчици. Решението е неправилно. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги. При изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че по делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ (фактура) от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура въз основа на договор, сключен на 30.9.2016 г. с купувач - ответника по касационната жалба и продавач "Б. М." ООД. Спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. И. така наречената реална доставка. В случая, предмет на спорната доставка е "линия NVTRIDAN за обработка на свине и ДРД". С оглед представените по делото доказателства за произход, наличност на линията при доставчика към датата на сделката е установено, че линията е прехвърлена в стокова поредица "Б. - М." ООД - "А." ЕООД - "С." ЕООД - "Б. - М." ООД - "Е.-и." ЕООД без да променя местонахождението си. Представен е приемо-предавателен протокол за приемане на 1 бр. машини в обект в гр. Ш., без индивидуализиращите им характеристики, за да се установи точно кои са вещите. Няма технически паспорт и спецификация, инвентарен номер, година на производство и др. Няма данни и за последваща дейност, извършвана от ответника по касация, за да се приеме, че дружеството наистина е получило такава машина, свързана с дейността му. Само като допълнение, но при обща преценка на всички доказателства към делото, следва да се отбележи и направената проверка относно стоковата поредица от неколкократно прехвърляне на такава линия - "Б. М." ООД - "С." ЕООД - "А." ЕООД - "Б. М.". И никъде няма данни да е извършвана дейност с нея. ДДС по фактурата, издадена от "Б. М." не е внесен. Нито едно от дружествата не представя документи относно реално плащане, който факт макар и да не може да се приеме като отделно фактическо основание за правния извод - липса на предпоставка за признаване право на данъчен кредит, следва да бъде ценен заедно с останалите доказателства по делото. Съдът се е позовал на експертизите, но същите са оспорени от ответника. Техническата експертиза не дава пълни данни, от които да се направи категоричен извод за идентификационните данни - дали е процесната машина или не. Още повече, че се заявява, че процесната линия от закупуването й не е използвана. Налице е и тотално разминаване в стойността на същата при неколкократното й прехвърляне - от 20000 лв. при публичната продан - "С." ЕООД придобива от "А." ЕООД при публична продан по реда на ДОПК, през 48000 лв. през 2016 г., до 1 500 000 лв., колкото е процесната фактура и 1 402 500 лв. по заключение на вещо лице. Всички тези данни в своята съвкупност не дават възможност да бъдат установени безпротиворечиво всички относими факти, които да оформят извод за наличие на предпоставките за приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС. Л. на категорични доказателства, които убедително формират безспорна фактическа обстановка, водеща до правен извод за наличие на право на данъчен кредит по процесната фактура, води до такъв за неоснователност на жалбата пред първата инстанция и незаконосъобразност на решението на административния съд. Доводите в касационната жалба, всички в изложената по-горе насока, са основателни поради което следва да бъдат уважени. Решението на административния съд като неправилно следва да се отмени. Тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане следва да се постанови решение по същество на спора като жалбата на "Е.-И." ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001616007641-091-001 от 19.05.2017 г., издаден от началник сектор при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 451/28.07.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, с която на "Е.-И." ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на касатора се дължът разноски в размер на 11060 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,