Решение № 14981 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2009 г.

Решение № 14981 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2009 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Николай Николов - Ники 5" със седалище и адрес на управление гр. Плевен ул. "Кирил и Методий" 24, представлявано от Николай Янчев Николов, против Решение № 340 от 08.05.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 295 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 1501290/19.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с Решение № 52/31.01.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост на изводите, че разликите между резултата от инвентаризацията и счетоводните данни за стокови наличности се дължи на извършени облагаеми доставки. Ревизията не е извършена по чл. 122 ДОПК, поради което тези констатации не се ползват с презумпция за вярност. Доколкото не са извършени облагаеми доставки няма основание за начисляване на ДДС в размер на 46 650,81 лв. Извършената инвентаризация е за целите и в процеса на друго ревизионно производство на 06.03.2007 г., а извлечението от счетоводните сметки е към 28.02.2007 г., когато няма счетоводно приключване на сметките. Съдът нарушил принципа на служебното начало като не изяснил спора от фактическа страна. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на РЛ е начислен ДДС в посочения по-горе размер главница и съответни лихви. При ревизията е установена липса на стоки в размер на 233 345,98 лв. като разлика между отразените по счетоводни сметки стоки на обща стойност 238 534,76 лв. и наличните такива при извършена на 06.03.2009 г. инвентаризация на собствен на едноличния търговец склад във "Винзавод" Луковит стоки на стойност 5 698,78 лв. Върху посочената разлика на осн. чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен ДДС и съответни лихви. Основанието за облагане е по чл. 79, ал. 3 ЗДДС и хипотезата на нормата съдържа установяване на липси на стоки за придобиването на които лицето е ползвало данъчен кредит. Такава липса е установена с извършена инвентаризация на притежаван от едноличния търговец склад. За обосноваване на тези констатации не е необходимо ревизията да е извършена по чл. 122 ДОПК, нито да се събират доказателства в полза на кого е извършено разпореждане с вещите. Липсата на стоки е отсъствието им в наличност без значение по каква причина, така че касационното оплакване че не са доказани доставки на липсващите стоки няма отношение към правното основание за облагането. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение