Решение № 42 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2355/2013 г.

Решение № 42 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2355/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд. № 210/2013 г. на Окръжен съд гр. Добрич и частична отмяна на решение № 120/16.10.2013 г. Сочи се допуснато нарушение на материалния закон в частта, касаещи типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, наложени на осъдения В. Ю. Предлага се делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото в него основание. Защитата намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт установи следното: С решението си окръжният съд в гр. Добрич потвърдил изцяло присъда № 16 от 8.05.2013 г. по нохд. № 52/2013 г. на Районния съд в гр. Тервел, с която подсъдимият В. З. Ю. е признат за виновен по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 28 от НК и при основанието по чл. 58а от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд. № 24/2011 г. на РС - Тервел. Постановено е и двете наказания да бъдат изтърпени в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален "общ" режим. Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила от деня на постановяването му. Искането е подадено от легитимна страна в законния, шестмесечен срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 61, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, а въззивният съд не е могъл да отстранил допуснатото нарушение поради липса на съответен протест. От мотивите на присъдата се установява, че съдът приема, че подсъдимият Ю. за пръв път е осъден да търпи ефективно наказание лишаване от свобода и тъй като по размер то е под пет години, следва да се определи "общ" режим на изтърпяването му, в затворническо общежитие от открит тип. Това тълкуване на закона не държи сметка на обстоятелството, че с предходна присъда на същия е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК. Районният съд в гр. Тервел е привел в изпълнение отложеното наказание в процедурата по чл. 68, ал. 1 от НК, поради което не може да се счита, че по второто дело лицето за пръв път е осъдено на лишаване от свобода. И двете наказания следва да се търпят в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален "строг" режим, както изисква разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Нарушението на материалния закон е съществено, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в тази му част. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,