Решение № 297 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2017 г.

Решение № 297 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ф. М., гражданка на Афганистан против решение № 449 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 531/2017 г. по описа на Административен съд Х. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът в мотивите си изцяло и безкритично е възпроизвел мотивите на административния орган и не се е съобразил, че положението на жените в Афганистан е изключително тежко, нарушават се основни човешки права и е налице унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. И. отмяната му. О.-П. на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Ф. М., гражданка на Афганистан, срещу решение № 8551 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ и е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Анализирайки бежанската история на чужденката на база дадените от нея в хода на производството пред административния орган интервюта и актуалната справка за политическата ситуация в Афганистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Според съдът не се доказва спрямо търсещата убежище наличие на преследване или основателен страх от такова поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Приел е, че лицето не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е било изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Направил е извод, че не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на чужденеца, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Посочените от чужденката факти относно убийството на майка и, и отвличането на баща заедно със сестра и са приети за неоснователни, тъй като, това е станало преди повече от 6 години в които тя е живяла необезпокоявано в Афганистан. В интервютата си е заявила, че е подала молба за закрила тъй като е била заловена от властите на РБългария при незаконно преминаване на страната, а целта и е да стигне в Англия. При тази фактическа установеност обосновано съдът е приел липсата на основания та по чл. 8 от ЗУБ по отношение на касаторката. Правилен е основния извод, че кандидатката за статут се позовава единствено на общата ситуация на несигурност в страната по произход и по тази причина изводът за липсата на основания за предоставяне на статут по реда на чл. 8 от ЗУБ, се явява правилен и обоснован. Относно предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ първостепенният съд също е направил извод, че те не са налице. Съдът е разгледал обстойно приложените справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС, като е счел, че не се обосновава извод за съществуване на насилие в такава висока степен, че да се приеме за безогледно насилие в страната по произход, което да налага предоставяне на хуманитарен статут чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи относно липсата на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Бежанската история на кандидатката не основава извод, че същата изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещата закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касаторката е налице, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и реалната обстановка в Афганистан. Бежанската история, поддържана при проведените интервюта и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност и в съпоставка с данните за съществуващата актуална ситуация в Афганистан. Правилно първостепенният съд е приел бежанската история за недостоверна с оглед на явните противоречия в нея. Обосновано не са кредитирани твърденията на кандидатката за преследване и заплахи, с оглед изявленията и, че желанието и е било да премине незаконно през територията на България и да стигне - Лондон. При установеното по делото, както се посочи, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, още повече, че с поведението си (напускайки центъра без разрешение и връщайки се след това - справка на л. 8 от делото)тя не е подпомогнала органите да се изясни точно и ясно твърдяната от нея бежанска история. Това потвърждава изявленията и, че желанието и е единствено да премине през територията на България. Независимо от това по отношение на извода за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Ф. М. по чл. 9 от ЗУБ настоящият състав на ВАС приема, че решението на първостепенния съд е неправилно и в тази част Съдът се е задоволил да обсъди едностранно изложените от касаторката факти. Търсещата закрила не е била принудена да напусне Афганистан, поради това че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността и, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Съдът изрично е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед на което правилно е приел, че в страната по произход е налице "вътрешен въоръжен конфликт", но насилието обаче не е безогледно и повсеместно на цялата територия на страната. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справките по делото за ситуацията в Афганистан, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. От друга страна, както пръвоинстанционния съд, така и административния орган не са разгледали и обсъдили в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на Ф. за отношението към жените в Афганистан и към такива като нея, които са останали сами, без семейство и работещи. Изложените мотиви по отношение на приложението на чл. 9 от ЗУБ са свързани единствено с предпоставките на т. 3, но не и с т. 2 от същия текст. Не са обсъдени доводите и, че жените в Афганистан разполагат с права само на хартия, на практика са лишени от правото за гласуват, да работят, дори да ходят сами по улиците. В хода на касационното производство се установи, че Ф. М., придружава и децата на брат си и сестра си за които твърди, че са убити, и че заедно с децата е влязла нелегално в страната. Този факт тя съобщава едва в касационното производство, поради което решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне като преписка с оглед изясняване на обстоятелствата свързани с твърденията и, че придружава непълнолетните деца на убитите си брат и сестра. В тази връзка основателно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут с оглед факта че е сама, неомъжена, работеща жена, придружава деца на убитите си роднини. Ноторно известни са фактите, че в Афганистан жените без мъжка подкрепа и защита, като цяло нямат средства за оцеляване. Като се има предвид лошото отношението към работещите и живеещите сами жени, както и че въпреки усилията на правителството, промяната не е благоприятна, то както адмистративния орган, така и първоинстанционния съд е следвало да преценят бежанската история на М. и относно фактите- че живее сама, работеща е и че полага грижи за децата на убитите си роднини. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който е отказано предоставянето на статут на бежанец и необоснован извод основно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде отменено в частта с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото да се върне като преписка за нова разглеждане в отменената част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение