Решение № 14206 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6234/2016 г.

Решение № 14206 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6234/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. И. срещу решение № 568/31.03.2016 г., постановено по адм. д. 257/2016 г. по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - ВПД началник на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Б., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 568/31.03.2016 г., постановено по адм. д. 257/2016 г. по описа на АС - Б. е отхвърлена жалбата на С. М. И. против Заповед № 769з-9/18.01.2016 г. на ВПД началник Сектор "ПП" при ОДМВР - Б., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца", за това, че за времето от 19,00 часа на 13.09.2015 г. до 07.00 часа на 14.09.2015 г. на територията на гр. Б., по време на изпълнение на служебните си задължения при осъществяване на пътен контрол, при контакт с граждани-водачи на МПС не е използвал безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил. Административният съд е приел за установено, че оспорена пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. От събраните пред първата инстанция доказателства е прието за установено, че по време на наряд, като състав от екип работещ по контрол на пътното движение в гр. Б. С. И. не е използвал безжичния микрофон от системата за видеонаблюдение, което представлява нарушение на т. 6 от Заповед рег. № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която той е запознат срещу подпис. Т. нарушение е прието за установено от справка, съдържаща констатации от преглед на видеофайлове, изготвена в дисциплинарното производство, която не е оспорена от жалбоподателя. С касационната жалба за първи път фактически се оспорва тази справка като се иска представянето на видеофайловете, които са описани в нея и назначаване на съдебно-техническа експертиза. Тези доказателствени искания са недопустими на основание чл. 219, ал. 1 от АПК, поради което и не са допуснати с определение от открито съдебно заседание. Допълнително следва да бъде посочено, че те са ангажирани за факти, които са приети за установени пред първата инстанция въз основа на други доказателства. И в касационната жалба не се твърди, че безжичния микрофон е използван, а само, че не са представени електронните файлове на електронен носител. В дисциплинарното производство са допустими всички доказателства и доказателствени средства за установяване на фактите от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност като за установяването на определени факти не е предвидено събиране точно на определени по вид доказателства. В този смисъл липсата на електронни файлове на електронен носител като част от дисциплинарната преписка, респективно и в съдебната фаза на производството, не представлява процесуално нарушение водещо до необоснованост на фактическите изводи, направени от дисциплинарнонаказващия орган и от АС - Б. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че С. И. не е запознат със справката за извършена проверка. С писмено обяснение вх. № 769р-284/11.01.2015 г. служителят е заявил, че "относно изложеното в справката не може да си спомни да си спомни ползвал ли е микрофон. " Използването на безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение е служебно задължение при осъществяване на пътен контрол. С това свое обяснение служителят не е навел твърдения, които да подлежат на установявани и да са в противовес с фактите, установени в справката. Трябва да бъде посочено, че фактически двете справки от 07.01.2015 г. и 08.01.2015 г. не съдържат различни констатации относно поведението на С. И., а се различават в други части, които не са относими към настоящия спор. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е съобразил липсата на място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Действително в обжалваното решение липсват изрични мотиви в този смисъл, но оспорената пред АС-Б. заповед очевидно съдържа всички реквизити по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и липсата на тяхното конкретно обсъждане не представлява съществено процесуално нарушение доколкото съдът е формирал общ извод за спазване на всички изисквания на закона при нейното издаване. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение