Решение № 11255 от 6.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2012 г.

Решение № 11255 от 6.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Симеон Стоянов Миндев от гр. Сливен чрез адв. Петър Начков против Решение № 1527 от 27.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1455/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Симеон Стоянов Миндев от гр. Сливен срещу ревизионен акт /РА/ № 201002093/08.03.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-164/31.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и лихви за просрочие. В касационната жалба на Симеон Стоянов Миндев от гр. Сливен чрез адв. Петър Начков ООД се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба ДД"ОДОП" не взема становище по същата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. За да постанови атакуваното пред настоящия състав решение административният съд е приел, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, направени от страна на жалбоподателя са неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това. Стигнал е до извода, че в случая по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства действително не е установено, че жалбоподателят е разполагал със сумата представляваща превишението на разходите й над приходите през периода 2007г - 2009 г. От фактическа страна първоинстанционният съд подробно е описал по периоди установеното от ревизионните органи в ревизионния доклад. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че данъчните органи не са взели предвид наличните у ревизираното лице парични средства от предходни години като голословно и неподкрепено от събрания доказателствен материал. По отношение на обсъдените от назначеното вещо лице 4 договора за заем и направените въз основа на тях изводи, първоинстанционният съд не е споделил становището на вещото лице, че към 31.12.2006 г. жалбоподателя е разполагал с 1/2 от предоставените на съпругата му заемни средства, а именно със сумата от 32500,00 лева, тъй като липсвали допълнително доказателства, удостоверяващи момента на предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Отхвърлил е като недоказани и възраженията на жалбоподателя по отношение на сумата от 91 500 лева, определена от органа по приходите като разход за придобиване на недвижимо имущество през отчетната 2008 г. Стигнал е до извода, че липсата на каквито и да било доказателства, които при условията на пълно обратно доказване да оборят констатациите на органа по приходите означава, че оспорващия не се е справил с доказателствената тежест, която носи, поради което правилно и законосъобразно органа по приходите е определил данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като за изясняване на релевантните факти и обстоятелства следва да даде съответни указания на страните по разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 170 АПК, както и да събира доказателства, съгласно чл. 171 АПК. По отношение на договорите за заем от Венка Александрова Петрова в размер на 15 000 лв., Ваня Петрова Желязкова в размер на 20 000 лв., Данчо Стойков Йоргов в размер на 18 000 лв., Георги Стоянов Георгиев в размер на 12 000 лв. първоинстанционният съд се е позовал единствено на липсата на доказателства за предаване на сумите, без подробно да коментира и обсъди констатациите и доказателствата в ревизионния акт по всеки един от тях. Не е взето предвид, че същите са обсъждани и са били предмет на ревизионните производства на СД "Комплекс Миндеви и с-ие" и Марияна Петрова Миндева, по които има и влезли в сила съдебни решения. В случая мотиви в тази част по съществото на спора липсват, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като възпрепятства проверката на касационният съд за правилно приложение на материалния закон, относим за случая. Тези мотиви, не могат да бъдат заместени от касационният съд, поради нарушаване правото на защита на страните от една съдебна инстанция. В случай, че органите по приходите твърдят, че някой от заемодателите, макар да е разполагал с обсъжданите парични суми е възможно преди датите на заемните договори да се е разпоредил с тях, те следва да са направили съответните проверки, за да докажат тази възможност. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва подробно да анализира фактите относно предаването на паричните суми и възможността на заемодателите да дадат на ревизираното лице парични суми назаем по представените писмени договори за паричен заем и да направи съответните изводи. Не следва да бъдат споделени доводи на данъчната дирекция относно това, че представените договори за заем от близки роднини на ревизираното лице трябва да бъдат игнорирани при съвкупната преценка на доказателствата. Съдът следва да се съобрази и с влязлото в сила решение № 1266 от 13.10.2011 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1337 по описа за 2011 г., оставено в сила с Решение № 13187 от 23.10.2012 по ад № 16456/2011 на ВАС, в което подробно са обсъдени същите договори за заем във връзка с ревизионното производство на Събирателно дружество "Комплекс Миндеви и с-ие", гр. Сливен. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд и постановяване на съдебен акт при обсъждане на всички доказателства и твърдения на страните, относими към спора. По искането на страните за разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасянето е от първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение