Решение № 8687 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2014 г.
ВАСIII отделение14.07.2015 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3886 от 12.06.2014 г. постановено по адм. д. № 3449/2013 г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 34 състав. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Агроелит - Митов" ЕООД, с ЕИК 125035946 сума в размер на 200,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8687 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Марияна Стойчева, срещу Решение № 3886 от 12.06.2014 г. постановено от Административен съд София-град (АССГ), Второ отделение, 34 състав, по адм. д. № 3449/2013 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Агроелит - Митов" ЕООД, с ЕИК 125035946, са отменени Уведомителни писма (УП) с изх. № 01-2600/1506 от 18.02.2013 г. и с изх. № 01-2600/1506 от 15.03.2013 г., издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания и ДФЗ е осъден да заплати на посоченото дружество сума в размер на 430,00 лв. - направени по делото разноски. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. При безспорно установените факти въз основа на приетото заключение на допуснатата съдебно - техническа експертиза, че процентът на наддеклариране по двете заявени схеми - Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) е 25,45%, а не както е приел административният орган - 64,32%, първоинстанционният съд е направил извод в противоречие на материалния закон, като е отменил процесните УП в тяхната цялост, без да се съобрази с разпоредбата на чл. 51, ал. 2, § 1 от Регламент № 796/2004 от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (отм.). Предвид приетия от съда процент на наддеклариране (25,45%), неправилно съдът бил приел, че двете УП следва да се отменят и върнат на АО за ново произнасяне при съобразяване с така установения процент, доколкото той води на извод за постановяване на пълен отказ от изплащане на финансово подпомагане за заявените площи по съответната схема на подпомагане, които представляват "група култура" по смисъла на чл. 51, § 2, ал. 2, във вр. с чл. 49 от Регламент № 796/2004. При този процент правилен се явява правният извод за материална незаконосъобразност на УП само в частта им, с която е наложена санкция за бъдещ период. С оглед изложеното се иска отмяната на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Наред с това се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът "Агроелит - Митов" ЕООД оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор, в който, чрез адв. Нели Феодорова, изразява становище за нейната неоснователност. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да отмени оспорените пред него УП и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел, че процесните актове са засегнати от отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Предмет на обжалване са били две УП с еднакви изходящи номера, издадени на различни дати с оглед последващо разглеждане на подадено заявление за подпомагане от 13.05.2011 г. за плащания на площ за кампания 2009. По това заявление ответникът се е произнесъл с УП от 23.02.2011 г., отменено от състав на Административен съд - Търговище с влязло в сила Решение № 147 от 29.11.2011 г. Издадени са спорните УП от 18.02.2013 г. и от 15.03.2013 г. За тях съдът е установил, че касаят едно и също заявление, с еднакво съдържание са, съдържат едни и същи констатации, но с УП от 15.03.2013 г. са наложени и санкции за бъдещ период (видно от УП от 18.02.2013 г. се констатира налагане на същите санкции, л. 6 от него). Направил е извод, че двете УП са издадени от компетентен административен орган, в рамките на възложените му правомощия и в предвидената от закона форма, а фактическите основания за издаването се съдържат в табличен вид. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза и приобщените по делото писмени доказателства, съдът е направил извод, че за два от заявените за подпомагане БЗС, по мерките СЕПП и НДП, застъпената площ е неправилно определена от административния орган. За БЗС 70545-3145-7-1 съдът е приел, че на "Агроелит - Митов" ЕООД следва да се признае застъпената площ от 4,34 ха, а за БЗС 70545-3145-8-1 - да му се признае 0,29 ха от застъпването. Така разрешените застъпвания в полза на това дружество дават отражение при определяне на недопустимите за подпомагане площи. По двете мерки (СЕПП и НДП) недопустимата площ е 4,98 ха, което е с 4,63 ха по-малко от установената като недопустима от ответника. Процентът наддекларирана площ е 25,45%, което се различава с 38,87% от посочения в УП. Така приетото за установено е мотивирало съда да отмени УП и да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне по въпроса за плащането на дължимата парична помощ по мерките СЕПП и НДП в съответствие с установената в съдебното производство недопустима площ в общ размер от 4,98 ха и процент на наддекларирана площ от 25,45%, както и при съобразяване с констатираните разминавания при определяне на застъпената площ. Решението е правилно. Като е отменил УП и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение, а е процедирал в съответствие с предписанието на чл. 173, ал. 2 АПК. При това, доколкото съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК административният акт, издаден в писмена форма, следва да съдържа фактическите основания за издаването му, новият административен акт, ще бъде мотивиран от фактическа страна при съобразяване на установените по делото факти във връзка със заявените за подпомагане от "Агроелит - Митов" ЕООД площи: констатираните разминавания при определяне на застъпената площ, установеният процент наддеклариране, при който касаторът сочи, че санкциите са били неправилно определени и въз основа на приложимите материалноправни разпоредби. Евентуалното отхвърляне на жалбата срещу УП, така както иска касаторът, би довело до влизане в сила и стабилитет на един административен акт, който представлява единство на мотиви и разпоредителна част, мотивиран от фактическа страна по начин, за който в съдебното производство пред АССГ е установено и доказано, че не отговаря на действителното фактическо положение. При липсата на други основания за отмяна, решението като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателна, а на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. От приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 1.08.2014 г. се установява, че ответникът по касация е заплатил в брой на адв. Нели Феодорова сума в размер на 200,00 лв. - договорено адвокатско възнаграждение за защита по делото. В отговор на направеното от процесуалния представител на касатора възражение за неговата прекомерност, настоящият състав прецени, че същото съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и не се явява прекомерно. Наред с това, то е под определения размер с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,